Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 15.04.2005г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в откритото

заседание на седемнадесети март

през две хиляди и пета година, в състав

Окръжен съдия: П.Б.

при секретаря В.Б.

като разгледа докладваното от съдия Б. ***

по описа за 2003г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I ГПК- “Производство пред първа инстанция”.

“ВЕЛИ” ЕООД гр. Кюстендил, представлявано от управителя си В.Б.Ц. е предявило срещу Г.С.Г. ***, Й.Т.Е. от гр. Русе, М.Т.Ф. от гр. София и Г. *** иск за солидарно заплащане на сумата от 70 244,51 лева, от които 41 751 лева са претендирани като обещетение за неоснователно обогатяване- равностойността на 92 780 лева светло течно гориво, законната лихва в размер на 28 493,51 лева върху претендираната сума, считано от 16.02.1999г. до предявявването на иска, както и законната лихва върху върху главницата, считано от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски. Като евентуално основание в случай, че искът бъде отхвърлен срещу ответниците на основание неоснователно обогатяване е посочено правното основание непозволено увреждане.

Като евентуален иск, в случай, че исковете бъдат отхвърлени срещу посочените ответници, е предявен такъв срещу “БИМАС” АД гр. Русе за сумата от 70 244,51 лева, от които 41 751 лева са претендирани като обещетение за равностойността на 92 780 лева светло течно гориво поради неточно изпълнение на договора за съхранение на това гориво, по причина, за която ответника отговаря, законната лихва в размер на 28 493,51 лева върху претендираната сума, считано от 16.02.1999г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и разноски. Предявен е иск срещу “БИМАС” АД гр. Русе за заплащане на “ВЕЛИ” ЕООД гр. Кюстендил сумата от 2 150,15 лева, от които 1 307,49 лева главница, представляваща неизпълнената част на договор за преработка на течно светло гориво ( битумен остатък) с дата 07.04.19999г., и 842,66 лева, представляващи законна лихва върху главницата, считано от 20.05.1999г. до деня на предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът Г.С.Г. не е изразил становище по предявените искове.

Ответникът Й.Т.Е. оспорва исковете.

Ответникът М. Д. Ф. оспорва предявените искове.

След допуснат от КОС разпит на същия по реда на чл. 114 ГПК в с.з. на 18.05.2004г. процесуалният представител на “ ВЕЛИ” ЕООД се е отказал от предявените срещу Й. Е. и М. Ф. искове и по реда на чл. 119, ал.2 ГПК производството срещу тях е прекратено с влязло в сила определение.

Ответникът Г. *** е изразил становище чрез процесуалния си представител за неоснователност на предявения срещу него иск.

Същото становище е изразено писмено и от “БИМАС” АД гр. Русе, депозирано пред КОС на 05.07.2004г.. В становището е предявено възражение за изтекла давност на вземането. Евентуално е предявено и възражение за прихващане със сумата от 8 589,11 лева, представляваща сбор от дължими от ищеца и незаплатени суми както следва: 2 140,63 лева , представляваща такса ( наем) за съхранение на битумен остатък с ДДС за м. февруари 1999г-112 800 кг по 5 щ. долара на тон без ДДС.и м. март 1999г.81 180 кг по 5 щ. долара на тон без ДДС, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 300 лева за периода от 22.04.1999г. до датата на предявяване на възражението, както и със законна лихва върху сумата от деня , следващ предявяването на възражението до окончателното издължаване на сумата; 2 687,54 лева, представляваща такса за преработка на 81 160 кг битумен остатък с ДДС на база 15 щ. долара на тон без ДДС, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 350 лева за периода от 22.04.1999г. до датата на предявяване на възражението за прихващане, както и законна лихва върху сумата от деня, следващ предявяването на възражението до окончателното изплащане на сумата; и 2 810,94 лева, представляващи продажна цена на 7 760 кг промишлен газьол на цена 362,23 лв. на тон с ДДС, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 300 лева за периода от 20.05.1999г. до датата на възражението за прихващане, както и законната лихва върху сумата от деня, следващ възражението за прихващане до окончателното издължаване на сумата. Или общият размер на главницата по възражението за прихващане възлиза на 7 639,11 лева, а на обезщетението за забавено изпълнение- на 950 лева.

КОС, в настоящия съдебен състав, извършвайки преценка на събраните по делото доказателства и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при усл. на чл.188 ГПК, приема следното:

На 22.12.1998г. е сключен договор между “ВЕЛИ” ЕООД гр. Кюстендил и “Бимас” АД гр. Русе, по силата на който възложителят “ВЕЛИ” ЕООД е възложил на изпълнителя “БИМАС” АД да разтовари, съхранява и и товари в ЖП вагони и автоколи битумен остатък по партиди, с качество отговарящо на сертификата, съпровождащ стоката- срвн. чл. 2 и 3 от договора. Цената на разтоварването и съхранението в резервоар за битумния остатък е 4 долара на тон без ДДС. Цената е изискуема при приемане на всяка партида, изцяло или отчасти, като в случай на неплащане изпълнителят има право да задържи съхраняваната стока, докато възложителят плати, респ. плащането може да стане в натура- чрез предоставяне на част от съхраняваната стока.- срв. чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора. В чл. 5 от договора е уреден реда и начина на съхранение на стоката, като е отразено, че съхранението продължава 1 месец, а при съхранение повече от 1 месец възложителят заплаща цена, която се договаря допълнително. При престой на продукта повече от 1 месец се заплаща за периода от 31.03.1999г. по 20 долара на тон, а от 31.10.1999г. до 31.10.1999г.- 5 долара на тон.

На 22.12.1998г. са взети три акта за проба 117,118 и 119 от 22.12.1998г., в които е отразено, че пробата е от битумна смес, съгласно товарителници, че сместа е внос от Румъния, доставчик е “Вели” ЕООД Кюстендил, и е оставена на съхранение във “Бимас” АД Русе. Пробите са иззети от три цистерни , като във всяка от тях е имало следното количество- 52 500 кг, 52 200 кг и 46 100 кг, или общо 201 000 кг. Пробите са изпитани и е установено съответствие на показателите със сертификатите на производителя- срвн. протокол № 239 от 22.12.1998г. за изпитване на образци.

За периода от 23.12.1998г. до 06.01.1999г. част от горивото е предадено на лицето Р.Т., като за целта са съставени 5 бр. експедиционни бележки- от 23.12.1998г., в която са посочени 13 400 кг гориво, от 31.12.1998г., в която фигурира 18 440 кг гориво, от 02.01.1999г.- в която фигурират 18 480 кг гориво, от 03.01.1999г.- отразени са 18 980 кг гориво и от 06.01.1999г.- отразени 18 900 кг гориво, или общото количество възлиза на 88 200 кг. Издател на бележката е “Бимас” АД, лицето Р.Т. е получило посоченото количество по четири от експедиционните бележки, а по една от тях горивото е получено от Т.Х.М., също шофьор. На експедиционните бележки е отразено: “ собственост на “Вели” ЕООД Кюстендил.

На 22.01.1999г. е подписан протокол между “Вели” ЕООД и “Бимас” АД, в който е отразено, че в “Бимас” са разтоварени 201 тона битумен остатък, собственост на “Вели” ЕООД, като последното следва да заплати за разтоварване, претоварване и съхранение 4 долара на тон без ДДС, като съгласно договора на 201 тона тегловите загуби са 1005 кг.

На 03.02.1999г. е съставена нова експедиционна бележка, в която е отразено, че лицето Т.Х. от гр. Плевен получило 13 640 кг, а на 16.02.1999г. чрез нова експедиционна бележка лицето Р.Х. получава 17 980 кг гориво, или общо 31 620 кг.

На 07.04.1999г. е съставен протокол между двете фирми, в който е отразено, че “ Вели” ЕООД следва да заплати на “Бимас” АД такса за съхранение на битумен остатък в размер на 5 долара на тон без ДДС в следните количества- за м. февруари 1999г.- 112 800 кг, а за м. март 1999г.- 81 180 кг. посочено е , че битумния остатък ще се преработи от “Бимас” АД в мазут и промишлен газьол, като ориентировъчните готови продукти ще са : газьол- 34 100 кг, мазут- 40 880 кг и загуби- 6 200 кг. Отразено е, че ако “Вели” ЕООД не заплати своевременно, “Бимас” АД ще получи на същата стойност мазут по цени на “Нефтохим”, занижени с 5 000 лева на тон без ДДС.

На 22.04.1999г. отново е подписан нов протокол между двете фирми, в който са отразени количествата мазут и газьол, получени при преработката- газьол- 25 000 кг, мазут- 45 880 кг и загуби- 10 300 кг. “Вели” ЕООД се съгласявада заплати на “Бимас” АД такса за преработка 15 долара на тон суровина и такса за съхраняване на битумните смеси, както следва: за м. февруари 1999г.- 112 800 кг.- 5 долара на тон, за м. март 1999г.- 81 180 кг- по 5 долара на тон. Отново има клауза, че при неплащане от страна на “Вели” ЕООД “Бимас” АД ще получи на същата стойност промишлен газьол по цени на “Нефтохим”, занижени с 5 000 лева на тон.

На 26.04.1999г. са издадени от “Бимас” дан. фактури № 30613 и 30 614 , в която са отразени стойността на таксите преработка на битумни смеси- количество 81 180 кг на стойност 2 687 542 стари лева и таксите за съхранение на бит. остатък за м. февруари и м. март на съответното количество- 112 800 кг и 81 180 кг в общ размер на 2 140 631 стари лева. Фактурите са изпратени на “Вели” ЕООД. Не са налице данни дали сумите по тези фактури са заплатени на “Бимас” АД. В този смисъл е и заключение № 3376 от 21.10.2004г. на в.л. И.П..

На 20.05.1999г. са съставени две експедиционни бележки, в които е отразено, че лицето Й.Й.е получило промишлен газьол в следното количество- 25 000 кг и 7 760 кг.

На тази дата е издадена от “Бимас” дан. фактура № 30844, в която е отразена стойността на 7 760 кг. газьол на стойност 2 810 939 стари лева и същата е изпратена на “Вели” ЕООД.

Пред КОС е представен от ответника Г.Ц. договор от 08.08.1998г.между “Бликс” ООД Ст.Загора, представлявано от Г.С.Г. и ЕТ “С. 57”- Г.Ц. за доставка на леко течно гориво, по силата на който “Бликс” ООД Ст. Загора е поела задължение на достави на ЕТ такова не по – късно от 30.08.1998г. Доколкото този договор не касае “Вели” ЕООД и “Бимас” АД, КОС намира същия за ирелевантен към настоящия казус и не следва да го обсъжда. Ищецът е представил и копия от постановления на РРП, РОП, ВАП и ВКП по повод жалби на управителя на “Вели” ЕООД срещу Г.Ц.С., които КОС също намира, че не са правнорелевантни по спора и не следва да бъдат обсъждани.

От изявленията на ответника М.Ф. по реда на чл. 114 ГПК, дадени пред КОС преди прекратяване на производството срещу него, се установява реда и начина на съхранение във “Бимас” АД на получаваната продукция. Изрично се сочи, че предаването на същата се е извършвало в присъствие на представител на фирмата, чиято продукция се съхранява, който следва да представи пълномощно, като в редица случаи са постъпвали и заявки по факс. За конкретния случай Филипов сочи, че не е имал информация, тъй като изтеглянето на същата било в почивен ден.

По делото са приети две съдебно- счетоводни експертизи на в.л. И. П.. В първата- под № 3376/ 21.11.2004г. вещото лице е изчислило задълженията на “Вели” ЕООД както следва: за м. януари 1999г. за съхраняването на горивото- 201тона по 4 долара на тон= 804 долара без ДДС; за м. февруари 1999г. за съхраняването на 112, 800 тона по 5 долара на тон= 564 долара без ДДС,или 1 039,27 лева; за м. март 1999г. за съхраняването на 81,180 т. по 5 долара на тон= 405,90 долара без ДДС, или 747,95 лева и за извършената услуга преработка 81,180 тона по 15 долара на тон= 1 217, 70 долара без ДДС, или 2 243, 84 лева. Вещото лице е посочило, че липсват документи, от които да се установи дали тези задължения на “Вели” ЕООД към “Бимас” АД са изпълнени и по какъв начин. Същевременно след преработката “Вели” ЕООД е закупил промишлен газьол за сумата от 2 342,45 лева без ДДС. Вещото лице е изчислило и размера на претендираните лихви, които възлизат както следва: законната лихва върху главницата, считано от 16.02.1999г. до датата на исковата молба- 27 770,17 лева. С допълнителна експертиза № 3789 от 23.11.2004г. вещото лице е дало и вариант за размера на главничното задължение, след като се приеме, че част от заплащането на дължимите от ищцовото дружество такси, наеми и др. , произтичащи от договорните отношения са били прихванати чрез задържане на част от добитото в резултат на преработката гориво, като е посочило, че в такъв случай то би възлязло на 49 667, 95 лева, а мораторната лихва върху тази сума от 16.02.1999г. до датата на исковата молба- на 33 909 лева.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства и заключенията на вещото лице И.П..

Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани.Съображенията за това са следните:

Предявените искове за заплащане на сумата от 70 244,51 лева, от които 41 751 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване и 28 493,51 лева, претендирани като законна лихва, считано от 16.02.1999г., предявени солидарно срещу ответниците Г.С.Г. и Г.Ц.С., КОС намира за недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. тези искове следва да бъдат квалифицирани като такива с правно основание чл. 59 ЗЗД. За да е осъществен фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, следва да е налице обогатяване без основание за сметка на другиго. В настоящия случай не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, че ответниците Г.С.Г. и Г.Ц.С. са получили процесното гориво без основание. От разпита на ответника М.Ф. по чл. 114 от ГПК, срещу когото впоследствие производството по делото е прекратено на осн.чл. 119, ал.2 ГПК, се установява реда и начина на изнасяне на съхраняваната продукция, като фирма “Бимас” е допускала и факсови съобщения, в която е отразено времето, името на лицето и номера на автомобила, която ще бъде изпратена от фирмата, чието гориво се съхранява. В настоящия случай не са налице доказателства дали подобен факс е налице, но е безспорно, че “Бимас” АД е издала експедиционни бележки, в които е отразено, че горивото, предадено на лицата Р.Т. и Т.М. е собственост на “Вели” ЕООД. Ищецът не е доказал връзката на тези лица с двамата ответници, респ. не са налице доказателства дали същите са действували от тяхно име и сметка. Не са налице данни, че ответниците са получили процесното гориво по някакъв начин в своя патримониум. Този факт не се установява и от приложените постановления на прокуратурите в гр. Русе и гр. Велико Търново. Тези постановления имат характер на писмено доказателство, но съдържащите се в тях изводи и обяснения, давани пред надлежните органи от страна на ответниците С. и Ц., не доказват отново твърдяния от ищеца факт на получаване на процесното гориво. Ето защо КОС намира, че по отношение на тези двама ответници не е доказан правопораждащия юридически факт, че са получили процесното гориво, респ. че са се обогатили без основание за сметка на ищеца, поради което исковете срещу тях следва да се отхвърлят като недоказани.

Тези изводи на КОС се отнасят за второто евентуално основание, конкретизирано в исковата молба срещу тях- наличието на непозволено увреждане. Ищцовото дружество не ангажира доказателства във връзка с обстоятелството, че тези ответници са причинители на вредата, изразяваща се в липса на процесното гориво, поради КОС не приема за доказано и това основание. Исковете срещу Г. и С. и на това евентуално основание следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

След отхвърляне на главните искове срещу посочените по-горе ответници, КОС следва да се произнесе и по предявените евентуални искове срещу “БИМАС” АД гр. Русе. Същите следва да бъдат квалифицирани като искове за обещетение в резултат на неточно изпълнение по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. Ответното дружество се е защитило срещу предявените искове чрез предявяване на възражение за погасяването по давност на иска за сумата от 70 244,51 лева , от които 41 751 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване и 28 493,51 лева, претендирани като законна лихва, считано от 16.02.1999г., което възражение е обективирано в раздел II и III от писменото становище на л. 70 от делото. Възражението обхваща както претенцията за законна лихва върху сумата от 41 751 лева, така и обезщетението в размер на 41 751 лева за неточно изпълнение на договорно задължение за съхранение на леко течно гориво.

Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже изпълнение. Давността не се прилага служебно- чл. 120 ЗЗД. Следователно фактическият състав на погасителната давност е изпълнен, когато изтече предвидения от закона срок и при позоваването й чрез възражение. В случая възражението е налице. Следва да се прецени дали предвидения от закона срок е изтекъл.

Началният момент на погасителната давност е свързан с възникване на правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщането на субективното право в притежание В случая това право е възникнало през м. януари 1999г., когато вземането е станало изискуемо- арг. от разп. на чл. 114, ал.1 ЗЗД. А то е станало изискуемо тогава, доколкото към този момент са настъпили вредите вследствие неточното изпълнение на задълженията от страна на “Бимас” АД към “Вели” ЕООД. От този момент започва да тече погасителната давност на вземането на “Вели” ЕООД. В случая не следва да се прилага общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД- 5 години. Налице е специална такава- по чл. 111 от ЗЗД, доколкото са предявени искове за обезщетение от неизпълнен договор и за законна лихва върху главнично задължение. В настоящия казус давностният срок е 3 годишен- по чл. 111, б. “Б” досежно претенцията за обезщетението за неточно изпълнение и също 3 годишен досежно претенцията за законна лихва върху главницата- чл. 111, ал.1, б. “В” ЗЗД. Искът срещу “Бимас” АД е предявен на 18.12.2003г., т.е. след изтичане на 3 годишния давностен срок, определен от разп. на чл. 111 б. “Б” и “В” ЗЗД. През целия този период ищецът не е предприел действия във връзка с прекъсване на давностния срок. Като такива не следва да се разглеждат жалбите на “Вели” ЕООД до РРП и РОП, доколкото същите съдържат оплаквания във връзка с извършена измама от ответника Г.Ц.С.. Разп. на чл. 116 от ЗЗД сочи изрично случаите, в които се прекъсва давността- признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или искане за започване на помирително производство, предприемане на едйствия по принудително изпълнение. Доколкото до предявяването на исковата молба не са предприети каквито и да е от посочените действия, то давността не е прекъсвала, поради което КОС намира за основателно възражението за изтекла погасителна давност на вземането на длъжника. В този смисъл КОС преценява, че фактическият състав на погасителната давност е осъществен, поради което исковете срещу “Бимас” АД за сумата от 41 751 лева, претендирана като обещетение за равностойността на 92 780 лв. гориво поради неточно изпълнение на договора за съхранение на това гориво, поради причина за която отговаря длъжника и за сумата от 28 493,51 лева като законна лихва върху главницата следва да бъдат отхвърлени по тези съображения.

Що се касае до третия иск срещу “Бимас” АД за сумата от 1 307,49 лева, представляваща неизпълнена част на договор за преработка на леко течно гориво ( битумен остатък) от 07.04.1999г., ведно с 842,66 лева претендирани като законна лихва върху главницата, считано от 20.05.1999г., КОС намира същия отново за недоказан. На тази дата отоншенията между страните са били предоговорирани, като е постигнато съгласие оставащия към този момент битумен остатък във “Бимас” АД , който е бил 81 180 кг, да се преработи в мазут и промишлен газьол. С договор от 22.04.1999г. е отразено, че след преработката е получен промишлен газьол- 25 000 кг и мазут- 45 880 кг. Твърдението на ищеца е, че получения мазут- 45 880 кг бил закупен, респ. получен вместо плащане от “Бимас” АД, като неговата стойност била в размер 8 946,60 лева. В претендираната сума от 1 307, 49 лева ищецът включва остатъкът от сумата след прихващане на дължимите от него суми към “Бимас” за съхранение и преработка, както и стойността на продаденото от “Бимас” АД на “Вели” ЕООД допълнително количество промишлен газьол, извън горивата по описаните договори – 7 760 кг. По делото обаче не бяха събрани каквито и да е доказателства, от които да се установи, че действително "Бимас" АД е задържал, респ. закупил от “Вели” ЕООД получения след преработката мазут. Доказателства в тази насока не се съдаржат и в двете заключения на в.л. И.П.. В тези заключения се съдържат единствено аритметични пресмятания в различини варианти на твърдяните от ищеца суми. Не са правени проучвания в счетоводствата на двете дружества, същевременно по делото не са налице нито издавани фактури, или каквито и да е други документи, които да съдържат дори индиция за подобно задържане на добитото количество мазут, респ. закупуването. Този факт се оспорва от ответното дружество, поради което в тежест на ищеца е да докаже съгл. разп. на чл.127, ал.1 ГПК посоченото спорно обстоятелство, на което обосновава твърдяните изгодни за себе си правни последици. Липсата на доказателства във връзка с твърденията на ищеца за закупуване на посоченото количество мазут от преработката означава, че твърдяния юридически факт не се осъществил, респ. следва да се приеме, че не могат да настъпят неговите правни последици- да се осъди ответното дружество да заплати исковата сума. Затова искът срещу “Бимас” АД за сумата от 1 307,49 лева, претендирани като неизпълена част от договор за преработка на битумен остатък от 07.04.1999г., който следва да се квалифицира като такъв по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ следва да се отхвърли като недоказан. Като такъв следва да се отхвърли и искът за заплащане на обещетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в размер на 843, 66 лева, доколкото посочената претенция има акцесорен характер и е обусловена от отхвърлянето на главния иск.

По тези съображения предявените искове са недоказани и неоснователни, и в този смисъл КОС постанови решението си.

Предвид отхвърлянето на исковите претенция КОС няма да разглежда възражението за прихващане, предявено от ответника “Бимас” АД гр. Русе, доколкото същото е обусловено от основателността на исковете.

С оглед разп. на чл. 64 от ГПК разноските остават в тежест за ищцовото дружество.

Водим от гореизложеното, окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВЕЛИ” ЕООД, със седилище и адрес на управление гр. Кюстендил,ул. “ Екзарх Йосиф” № 18 искове срещу Г.С.Г. *** и Г. *** с правно основание чл. 59 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 70 244,51 лева (седемдесет хиляди двеста четиридесет и четири лева и петдесет и една ст.), от които 41 751 лева (четиридесет и един хиляди седемстотин и петдесет лева), представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване- равностойността на 92 780 кг леко течно гориво, законната лихва в размер на 28 493,51 (двадесет и осем хиляди четиристотин деветдесет и три лв и петдесет и ст.) лева върху претендираната сума, считано от 16.02.1999г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху върху главницата, считано от деня на предявяването на иска- 18.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както и на евентуалното основание непозволено увреждане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВЕЛИ” ЕООД искове срещу “БИМАС” АД гр. Русе, бул. “Тутракан” № 9 с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата от 70 244,51 (седемдесет хиляди двеста четиридесет и четири лева и петдесет и една ст.), лева, от които 41 751( четиридесет и един хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за равностойността на 92 780 кг леко течно гориво поради неточно изпълнение на договора за съхранение на това гориво от 23.12.1998г. поради причина, за която длъжникът отговаря, законната лихва в размер на 28 493,51 (двадесет и осем хиляди четиристотин деветдесет и три лв. и петдесет и ст.) лева върху претендираната сума, считано от 16.02.1999г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху върху главницата, считано от деня на предявяването на иска – 18.12.2003г..до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВЕЛИ” ЕООД искове срещу “БИМАС” АД гр. Русе, бул. “Тутракан” № 9 с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата от 1 307,49 лева (хиляда триста и седем лева и четиридесет и девет ст.), представляваща неизпълнената част от договор за преработка на леко течно гориво ( битумен остатък) от 07.04.1999г., сключен между страните на тази дата, както и на сумата от 842,66 лева ( осемстотин четиридесет и два лева и шестдесет и шест ст.), представляваща законна лихва върху главницата, считано от 20.05.1999г. до предявяването на иска- 18.12.2003г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в 14 дневен срок от получаването на съобщенията от страните за изготвянето му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: