Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил,12.11.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:

Председател:Р.С.

Членове:Т.К.

С.Б.

при участието на секретаря В.Б., като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2003 г.на КОС,за да се произнесе,взе предвид:

ТПК”Родина” – Кюстендил, обжалва постановеното на 23.10.2003г.решение по гр.дело №714/2003г.на Кюстендилския районен съд, с което са уважени предявените от Г.Х.А. *** против въззивната кооперация искове,квалифицирани като такива с правно основание чл.220 ал. 1 от КТ – за сумата до размер на 163.66 лева , представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение ; на основание чл.222 ал. 1 от КТ - за сумата от 163.66 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето от един месец на оставане без работа, както и на основание чл.44 от ЗЗД – за сумата от 696 лева, представляваща шест основни заплати, които кооперацията се е задължила да заплати на А. по силата на решение на УС от 30.05.2000г., ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 20.06.2003г. до окончателното изплащане (решението в частта,в която исковете по чл.220 ал. 1 от КТ, чл.222 ал. 1 от КТ и чл.44 от ЗЗД за разликата над сумите, за които са уважени до пълните предявени с исковата молба размери са отхвърлени като неоснователни е влязло в сила като необжалвано).

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение в посочените му части,изразяващи се в необоснованост на мотивите на районния съд относно наличието на предпоставки за изплащане на горните суми и конкретно-предвид начислението на обезщетенията по първите два иска в касата на кооперацията,респ.досежно последната от сумите - предвид отмяна на решението на УС на кооперацията , на което съдът се е позовал,отделно от това се сочи и погасяване на правото на иск за тази сума поради пропускане на срока за обжалване на отказ за изплащането й.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение,като се постанови друго по същество от въззивния съд,с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд,след самостоятелна преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, като обсъди и направените доводи и възражения, намира жалбата за частично основателна,поради което решението на КРС следва да бъде отменено досежно последния от уважените искове-квалифициран като такъв по чл.44-ЗЗД,който следва да бъде отхвърлен .Съображенията за това са следните:

Страните са се намирали в трудово правоотношение, като А. е заемал длъжността "пласьор-снабдител”.Това правоотношение е прекратено от въззивната кооперация със Заповед №11/26.07.2000г., на основание съкращаване в щата – по чл.27 ал. 1 т. 1 от Устава на кооперацията и чл.328 ал. 1 т.2 от КТ.

Страните не спорят, че при прекратяването на правоотношението не е спазен срокът за предизвестие от страна на работодателя ,както и че месецът, следващ прекратяването на ТПО ,въззиваемият А. е останал без работа.

Видно от представения протокол от 30.05.2000г. на заседание на УС на кооперацията(л.2 от делото на КРС), Управителният съвет е дал съгласие след изтичане срока за обезщетяване от Бюрото по труда, на въззиваемият да бъдат подготвени документите за пенсиониране и да му бъдат изплатени шест основни заплати.

По делото е установено,че към датата на прекратяване на ТПО между страните - 27.07.2000г., А. не е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,а е придобил такова, считано от 23.08.2001г. Няма данни,не се и твърди,кооперацията да е заплатила на А. визираните шест основни заплати.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от в.л.В.П.,се установява,че пълен отработен от ищеца месец преди уволнението е месец април 2000г., като брутното трудово възнаграждение на А. за този месец възлиза на 163.66 лева ,респ.за обезщетенията по чл.220 ал. 1 и по чл.222 ал. 1 от КТ са му били начислени суми в размер на по 142.45 лева за всяко от тях(с оглед приспадане на удръжки за ДОД) и тези суми са депонирани в кооперацията.

В производството пред въззивния съд е представен препис-извлечение от протокол с дата 12.07.2001г.на заседание на УС ,на което е взето решение за отмяна на решението на Управителния съвет от 30.05.2000г.(посочено по-горе),касаещо въззиваемия А., до погасяване на задължението на същия към кооперацията.

В текста на представения Устав на въззивната кооперация ( чл.70 ал. 1 ) е визирана възможността на всеки член на същата да предяви иск пред районния съд по седалището й срещу решения и действия на органите на кооперацията , които противоречат на закона или на устава или накърняват имуществените или неимуществените му права - в двуседмичен срок от деня на решението или действието, а ако не е присъствал на приемането или извършването му - от деня на узнаването или уведомяването му.

Видно от приложеното нчд№502/2008г.на КРС ,с влязло в сила на 16.07.2008г.определение е потвърдено постановлението на КРП за прекратяване на наказателното производство срещу въззиваемия Г.А. досежно обвинение за присвояване на движими вещи на стойност 901,50лв.

При така установената - на база визираните доказателства в хода на изложението-фактическа обстановка,въззивният съд намира исковете по чл.220-КТ и чл.222,ал.1-КТ за основателни,поради което в тази част,в която същите са уважени, решението на КРС следва да бъде оставено в сила.

В хода на производството е било установено наличието на предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие,а именно прекратено трудово правоотношение,което е извършено на някое от основанията, изискващи отправяне на предизвестие- както в случая-съкращение в щата,този срок не е спазен; не е налице заплащане на дължимото на тази база обезщетение за неспазения срок.Срокът на предизвестие е 30-дневен, освен ако не е уговорено друго,(в последната насока липсват данни,респ.не се и поддържат такива доводи), при което размерът на обезщетението се определя от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за така посочения срок на предизвестието, като съгл. чл.228 ал. 1 от КТ се взема предвид брутното трудово възнаграждение , получено от работника или служителя за последен отработен месец,което,както се посочи,е 163.66 лева.

Основателен се явява и искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди поради прекратяване на ТПО - за едномесечно оставане без работа – в същия размер 163.66 лева .Този иск е с правно основание чл.222 ал. 1 от КТ, визиращ като едно от основанията и прекратяване на правоотношението поради съкращаване в щата, при което работникът или служителят е останал без работа.както се посочи,установено е,че въззиваемият е останал без работа,в рамките на максималния посочен в тази разпоредба срок (1 месец), поради което е претърпял имуществени вреди,изразяващи се в липса на получено трудово възнаграждение.Обезщетението,определено от КРС,е в законовоустановените рамки - брутното трудово възнаграждение за срока на оставане без работа, но за не повече от 1 месец,и е определено въз основа на чл.228 ал. 1 от КТ . Депонирането на сумите от кооперацията не означава реално изпълнение на задължението за заплащането им (още повече,че начисленият размер е по-малък),доколкото липсват данни,че ищецът е уведомен за депонирането,респ.не са представени доказателства,че именно той е осуетил получаването им,и след като ищецът не ги е получил,кооперацията е следвало да предприеме други действия по изпълнение на тези свои задължения(напр. откриване на сметка в полза на ищеца,респ. изпращане на сумите чрез пощенски запис и пр.),за да се приеме,че това парично задължение е реално изпълнено.

Въззивният съд,обаче,намира за неоснователна последната от обективно съединените претенции-тази за заплащане на 6 основни заплати, която е уважена за сумата от 696 лева .

КРС е квалифицирал същата като такава с правно основание чл.44 от Закона за задълженията и договорите (в частта - "Източници на задължения", едностранни волеизявления),приемайки,че с първия от цитираните протоколи на проведено заседание на УС , същият се е задължил от името на кооперацията, след изтичане на срока за получаване на обезщетение от Бюрото по труда на А. да бъдат подготвени документите за пенсиониране и да му бъдат изплатени шест основни заплати . Районният съд е счел,че е поето валидно едностранно задължение за заплащане на сума, необвързано с осъщестяването на някакво условие , а само с настъпването на срок - след изтичане срок на обезщетяване от Бюрото по труда,отричайки,че същото е във връзка с трудовото правоотношение – т.е.не се базира на разпоредбата на чл.222,ал.3-КТ (която обаче,изисква при прекратяване на ТПО ищецът да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,каквато предпоставка в случая не е налице и респ.на тази база такава претенция се явява неоснователна).След като ,обаче,липсва насрещна престация или друго условие,свързано с ТПО,то това на практика означава,че е поето обещание за дарение на търсената сума,а съгласно общия закон – ЗЗД ,това обещание не произвежда действие (срвн.чл.226-ЗЗД),съответно по силата на тази норма,както и на разпоредбата на чл.44-ЗЗД ,която съдържа препращаща част, права за търсене на такава сума също не са породени.Ето защо, претенцията ,дори и квалифицирана по чл.44-ЗЗД ,се явява неоснователна .

Същевременно, КОС намира,че неправилно е определена правната квалификация-т.е.нарушен е материалният закон,доколкото фактическите основания,на които се базира този иск,посочени от ищцовата страна ,водят до извод,че се касае за трудов спор,тъй като се поддържа ,че сумата,имаща характер на обезщетение, е следвало да бъде заплатена при пенсиониране на ищеца-срвн.искова молба.

Предвид неоснователността на този иск, в частта,в която кооперацията е осъдена да заплати следващата се държавна такса по сметка на КРС (извън разноските за в.л.,които касаят установен размер по чл.228-КТ във връзка с първите два иска) решението на КРС следва да бъде изменено,като се определи друг такъв съобразно действащата тарифа , респ.следва да се определи и друг размер на дължими разноски в полза на въззивника,които-с оглед размера,в който са направени ,и частичното отхвърляне на претенциите,възлизат на общо 319,37лв. за двете инстанции.

Водим от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното на 23.10.2003г.решение по гр.дело №714/2003г.на Кюстендилския районен съд, в частта,в която ТПК "РОДИНА" - гр.Кюстендил, е осъдена да заплати на Г.Х.А., ЕГН ********** *** - на основание чл.220 ал. 1 от КТ сумата от 163.66 лева , представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, и на основание чл.222 ал. 1 от КТ сумата от 163.66 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето от един месец на оставане без работа, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.06.2003г., както и в частта,в която ТПК”Родина”-Кюстендил е осъдена да заплати държавна такса до размер на 100лв. и разноски за вещо лице-39,14лв.по сметка на КРС.

ОТМЕНЯВА горепосоченото решение по гр.дело № 714/2003г.на КРС в частта ,в която ТПК "РОДИНА" - гр.Кюстендил, е осъдена да заплати на Г.Х.А., на основание чл.44 от ЗЗД сумата от 696лв., представляваща шест основни заплати, които кооперацията се е задължила да заплати на А. по силата на решение на УС от 30.05.2000г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2003г. до окончателното изплащане,както и в частта,в която посочената кооперация е осъдена да заплати държавна такса над 100лв.до 300лв.,а също и в частта ,в която Г.Х.А. е осъден да заплати на ТПК "РОДИНА" - гр.Кюстендил разноски в размер на 10,05лв.за първата инстанция,като вместо това постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.А.(с посочени дани)против ТПК "РОДИНА" - гр.Кюстендил иск с правно основание чл.222,ал.3-КТ за сумата до размер на 696лв.,претендирана като обезщетение в размер на шест брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение,след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст .

ОСЪЖДА Г.Х.А.(с посочени данни) да заплати на ТПК „РОДИНА”-Кюстендил разноски по компенсация в размер на 319,37лв.за двете инстанции .

В останалата част решението по гр.дело №714/2003г.на на КРС е влязло в сила.

Настоящото решение на КОС не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.