Р Е Ш Е Н И E

 

                                             гр.Кюстендил,11 октомври 2007

 

                                     В      И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание проведено на единадесети септември  две хиляди и седма  година, в състав:

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Е.  С.

 

при участието на секретаря: Р. Т.,след като разгледа докладваното от: съдия С.

т.дело № 33/2007г. по описа на КОС и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            “ИТАЛИЯ СТИЛ БГ”ЕООД със седалище и адрес на уплавление гр.Дупница, ул.”Драгой Болярин”№2 представлявано от управителя Димитър Станков Димитров е предявило срещу “АНОТЕКС БЪЛГАРИЯ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.”Владайска”№48А при условията на обективно комулативно съединяване иск  с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 266,ал.1 ЗЗД и чл.288 ТЗ за сумата от 12 433,54 лева, претендирана като дължимо от ответника на ищеца възнаграждение за ушиване на 344 бр. Мъжки шлифер модел MALTE по фактура №2/19.02.2007г. както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 549,42 лева, претендирана като дължимо обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение в размер ан 12 433,54 лева считано от 03.03.2007г. до датата на подаване на исковата молба в съда -28.06.2007г.Върху главницата от 12 433,54 лева се претендира и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.Претендирани са и деловодни разноски.

           

Ответното дружество,чрез процесуалния си представитела адв.Петров оспорва предявените искове, като недоказани и неоснователни.

 

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.188 ГПК приема за установено следното:

Видно от представената като доказателство по делото и неоспорена фактура №2/19.02.2007г. е че към датата на издаването на фактурата ищцовото дружество е ушило и предало на ответника мъжки шлифери модел “MALTE” 344 бр. при единична цена за извършената услуга – ушиване -30,12 лева и обща стойност на същата 12 433,54 лева с ДДС.Фактурата съдържа подпис от представител на ответното дружество в графата за получател на същата ,който не бе оспорен.Същата освен че представлява счетоводен документ и отговаря на императивните изисквания на чл.7 ЗС относно съдържание, представлява от друга страна и частен писмен документ по смисъла на чл.144 ГПК и то от кръга на свидетелстващите документи и като такъв се ползва  с обвързваща съда доказателствена сила,като удостоверяващ неизгодни за ответното дружество което е подписало този документ факти.При това положение и доколкото фактурата не бе оспорена и удостовереното с нея не е оборено от ответната страна то въз основа на същата следва да се приеме  за установено, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка породена от договор за ушиване на 344 бр. мъжки палта при единична цена за изпълнение на услугата ушиване-30,12 лева за брой,както и че към датата на издаването на същата  палтата са били ушити и предадени от ищцовото дружество на ответника.В случай че стопанската операция удостоверена с фактурата не бе осъществена то законния представител на ответното дружество не би подписъл същата което също е индицияза това, че между страните е съществувал договор за ушиване на посочените количества палта при посоченото възнаграждение респ. договор за издработка по смисъла на чл.258 ЗЗД.От страна на ответника не са представени доказателства както към момента на изготвяне и подписване на фактурата, така и по късно да е заплатил следващото се за изпълнение на услугата  възнаграждение.

С оглед на така установените фактически обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.266 вр. с чл.288 ТЗ и чл.86 ЗЗД  съдът намира предявените искове за доказани и основателни.Съображения:

 

І           По искът  за сумата от 12 433,54 лева.

    Предмет на делото е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД приложими в случая с оглед препращата разпоредба на чл.288 ТЗ като се претендира възнаграждение за извършена работа по договор за изработка  респ. договор за ушиване на 344бр. Мъжки палта.Според чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа . Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, следователно включва: 1) сключен договор за изработка; 2) изпълнение на конкретната възложена работа; 3) приемане на работата. За да бъде уважен предявеният иск, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на фактическия състав,като  естеството им обуславя че доказателствената тежест за установяване на първите две от тях пада върху ищеца.Доколкото изпълнението е положителен юридически факт установяването на такова е в тежест на страната която се ползва от него.Следователно при установяването на посочените предпоставки ответника е този който следва да докаже изпълнението на своите задължения по посочената двустранна връзка респ. заплащането на търсеното възнаграждание.С оглед на представената като доказателство по делото и неоспорена фактура №2/19.02.2007г. съдът приема за установено по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка породена от правоотношение носещо типичните белези на договор за изработка по което ищцовото дружество е изпълнител а ответното възложител. Сделката е търговска, доколкото е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие (чл. 286, ал. 1 ТЗ).

В тежест на ищеца по същото правоотношение е съществувало задължение да ушие и предаде на ответника 344 бр. Мажки палта а в тежест на последния да приеме изработеното и да заплати договореното възнаграждение което съдът с оглед на отразеното във фактурата приема, че възлиза на сумата от 12 433,54 лева с ДДС.Договорът за изработка е неформален договор предвид на което  формата му не е елемент от неговия фактически състав и условие за валидността му.В този смисъл неоснователно е твърдението на ответника за недоказаност наличието на договор за изработка доколкото не бил представен писмен договор.Съществуването на неформалните договори може да бъде установявано с всякакви доказателстви средства при ограниченията на чл.133 ГПК.В случая наличието на съществувал договор за изработка между страните се доказва със споменатата по горе фактура, а защо съдът кредитира същата като годно доказателство установящо настъпването на този правно релевантен факт бе казано по горе поради което не намира основание да повтаря мотивите си в настоящото част от изложението.Изводът който следва от изложеното до момента, е че е доказано осъществяването на първата от обуславящите уважаването на иска предпоставки. От факта на подписването и приемането на цитираната фактура за извършената услуга от законен представител на ответника се установява от правна страна изпълнението на поетите от ищеца задължения.Подписването на фактурата обективира и приемането на работата от поръчващия (чл. 266, ал. 1 ЗЗД) а с приемане на работата поръчващият е задължен да заплати възнаграждението (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).При това положение и доколкото ответникът по силата на чл.127, ал.1 ГПК не е ангажирал доказателства за плащане на договореното възнаграждение респ. за изпълнение на задължението си по договора следва, че предявения иск е доказан както по основание така и по размер,поради което съдът ще присъди търсената сума на ищеца.

По искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД

            Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В случая бе установено, че е налице неплащане на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД  ,като предвид естеството на съществувалата облигационна връзка и съдържанието на разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД и доколкото не бе доказано уговаряне на нещо различно следва,че  падежът на задължението на ответника  за заплащане на дължимото възнаграждение е датата на фактическото приемане на работата респ. в случая най късно датата на подписване на фактурата -19.02.2007г.В контекста на горното задължението на ответника е от вида “ с определен ден на изпълнение”, при което съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД същия е изпаднал в забава след изтичането на този ден.За периода след 19.02.2007г. същия е в забава и от този момент ищецът - кредитор има право да иска обезщетение за вреди от забавата на ответника.В случая се претендира обезщетение за период следващ изпадането на длъжника в забава а именно от 03.03.2007г. до датата на подаване на исокавта молба в съда поради което и съобразно изложеното искът се явява доказан по основание.Определяйки размерът му при условията на чл.130 ГПК доколкото по делото липсват доказателства в тази насока съдът намира иска за доказан в пълния предявен размер за сумата от 549,42лева.Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 549,42 лева ,представляваща обезщетение за забава върну неплатеното възнаграждение по договор за ушиване на 334бр. мъжки палта.

Уважаването на исковете с оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 ГПК обуславя и  осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сторените от последния по водене на делото разноски възлизащи на сумата от 2319 лева / вкл. платени държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                                        Р    Е       Ш     И:

 

     

            ОСЪЖДА “АНОТЕКС БЪЛГАРИЯ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.”Владайска”№48А  да заплати на “ИТАЛИЯ СТИЛ БГ”ЕООД със седалище и адрес на уплавление гр.Дупница, ул.”Драгой Болярин”№2 на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД вр. с чл.288 ТЗ сумата от 12 433,54 лева/ дванадесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляващо дължимо от ответника на ищеца възнаграждение за ушиване на 344 бр. Мъжки шлифер модел MALTE по фактура №2/19.02.2007г.,ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда -28.06.2007г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 549,42 лева,/ петстотин четиридесет и девед лева и четиридесет и две стотинки/ представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното възнаграждение в размер на 12 433,54 лева считано от 03.03.2007г. до датата на подаване на исковата молба в съда -28.06.2007г. както и на осонвание чл.64, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 2319 лева/ двехиляди триста и деветнадесет лева/.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред САС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: