МОТИВИ към присъда № от 15.10.2008г. по НОХД № 330/ 2008г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371, т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.

Обвинението срещу А.О.Д. *** е за извършване на престъпление от общ характер по чл.256, ал.2 НК (обн. ДВ бр. 26/1968г.) във вр. чл. 199, ал.1, т.4 ( ред.ДВ, бр. 10/1993г.) вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” НК вр.чл. 2, ал.2 НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 30.04.2008г. в гр. Дупница в ресторанта на хотелски комплекс „Рила” е отнел чужда движима вещ- златна верижка с лик на жена с тегло1,5 грама на стойност 315 лева от владението на С. Йорданова Т. *** с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила- дърпане и грабежа представлява опасен рецидив по см. на чл. 29, ал.1 б. „А” и „Б” НК.

Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 НК в размер на 2 години и 2 месеца, което следва да се изтърпи ефективно, както и да се приложи разпоредбата на чл. 25 НК.

Служебният защитник на подсъдимия Д.- адв. Алексиев пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК и за налагане на справедливо наказание.

Подсъдимият А.О.Д. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371 т.2 НПК и моли за справедлива присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:

по фактическата обстановка

Подсъдимият А.О.Д. е роден на 30.04.1969г. в гр.Дупница. С ЕГН-**********, българин, с българско гражданство. Неженен, с основно образование, работещ като социален асистент, живущ ***. Осъждан както следва: 1. по НОХД № 736/87г.на РС Ст.Д., в сила от 07.12.1987г. за деяние по чл. 346, ал.2 б. „А” НК, извършено през периода м. юни- юли 1987г., наложено му е наказание ЛС за срок от 10 месеца, отложено при усл. на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години; 2. по НОХД № 98/91г.на РС Ст.Д., в сила от 28.05.1991г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 НК, извършено през периода -7- 19.01.1991г., наложено му е наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца ефективно. Последното наказание е изтърпяно за периода от 22.01.1991г. до 15.04.1992г.

До 30.06.1992г. св. С.Т. ***, тъй като била студентка в Учителския институт. Същата се познавала с подсъдимия Д. и неговия приятел Йордан Николов.

На 30.04.1992г. св. Т. била в ресторанта на хотелски комплекс „Рила”. В заведението дошли подс. Д. и Йордан Николов. Подс. Д. забелязал, че св. Т. има на врата си златна верижка с висулка с лик на жена. Решил да й го отнеме. Приближил се до нея и дръпнал колието от врата й. Същото било с дължина около 60 см.

В резултат от употребената сила то се скъсало и останало в ръката на подсъдимия Д., който веднага го скрил.

Св. Т. започнала да го уговаря да й го върне, но същият отрекъл да го е вземал и отишъл да танцува на дансинга.

Впоследствие подсъдимият предал верижката та св. В.А., а този свидетел я предал на брат си св. И.А..

С протокол за изземване № 155919 от 06.07.1992г. от св. И.А. било иззето посоченото синджирче от жълт метал.

С разписка от 21.07.1992г. св. Т. получила от органите на МВР Дупница златната верижка, но без висулката.

От заключението на назначената оценителната експертиза на в.л. А.А. е видно, че стойността на верижката с висулката с тегло 1,5 грама към момента на деянието възлиза на 315 лева.

След извършване на деянието Д. е бил осъждан още два пъти, както следва: 1.по НОХД № 199/1995г.на ДРС, в сила от 27.12.1996г. за деяние по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 пр.2 НК, извършено на 21.12.1993г., наложено му е наказание ЛС за срок от 2 години и 2 месеца. Това наказание е изтърпяно за периода от 14.03.1997г. до 09.04.1999г. и 2.по НОХД № 871/2001г.на ДРС, в сила от 30.03.2002г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 НК, извършено през периода 08/09.12.1990г., наложено му е наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Д. самопризнание пред КОС, което се подкрепя от следните доказателства, събрани на досъдебното производство: от протокола за изземване на л.19 от сл. Д. № 131/93г., от протокола за разпит на св. Т. на л. 68 от същото сл.д., от заключението на в.л. А. на л. 92 от делото, от разписката на св. Т. на л.120 от делото, справката за съдимост и препис –извлечения от бюлетините за съдимост на Д., както и от протоколите за разпит пред съдия на св. Т. на л. 18 от сл.д., т. ІІІ, от протоколите за разпит на св. В.А. и И.А. на л.22 и 24 от сл.д. Посочените доказателствени средства са прочетени и приобщени към доказателствения материал, доколкото същите обективират действия по разследването при усл. и реда, предвидени в НПК (отм.). Тази обстановка е приета и от КОП в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по реда на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.

по правната квалификация

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. чл.256, ал.2 НК (обн. ДВ бр. 26/1968г., отм. ДВ, бр. 10/93г.) във вр. чл. 199, ал.1, т.4 ( ред.ДВ, бр.89/ от 1986г.) вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” НК вр.чл. 2, ал.2 НК.

От обективна страна е налице отнемане на чужда движима вещи от страна на подсъдимия Д. от владението на собственика Сп.Т. (т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на своя трайна такава). Предмет на отнемането е била движимата вещ- 1 бр. златно синджирче с висулка ( с лик на жена). Същото е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на движимата вещ. Подсъдимият е установил трайно фактическо владение върху същата, като последната е преминала от патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено от Д. с намерение вещта са бъде противозаконно присвоена, свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането им подсъдимият е предал вещта на други лица, т.е. взел е мерки да я укрие. Налице е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство за запазване на владението на отнетата вещ- а именно- дърпане на верижката от врата на Т.. Силата се изразява във физическото въздействие върху личността на пострадалия и е използувана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е непосредствена връзка и близост между употребената сила и отнемането на вещта от владението на пострадалия с намерението да бъде присвоена, като действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. От изложеното следва, че е налице непосредствена връзка и близост между употребената сила и отнемането на златния предмет от владението на пострадалия с намерение да бъде присвоена, като действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. Деянието е довършено, доколкото Д. е отнел вещта, употребявайки сила като начин на запазване на владението върху нея непосредствено след отнемането й и е успял да установи трайна фактическа власт върху нея.

От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран предварително в съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка- пострадала, танцуваща в увеселително заведение, с изложен на врата й златен синджир. Подсъдимият е изчакал благоприятен момент и е осъществил деянието си, чрез употребата на сила, и е установил своя трайна фактическа власт върху вещта. Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си-неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел тяхното настъпване. Същият много добре е знаел, че употребява сила за запазване на отнетите чуждата вещ и намерението му е било противозаконно да я присвои. Знаел е и че е бил осъждан, и че деянието му представлява опасен рецидив. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.

Деянието се явява извършено в условията на опасен рецидив по см. на чл.29,ал.1,б.А и Б НК, т.е. квалифициращият признак по чл.256, ал.2 НК (отм.) вр. 199, ал.1, т.4 НК е налице. Д. към датата на деянието е бил осъждан два пъти- по НОХД № 736/87г.на РС Ст.Д., в сила от 07.12.1987г. за деяние по чл. 346, ал.2 б. „А” НК, извършено през периода м. юни- юли 1987г., наложено му е наказание ЛС за срок от 10 месеца, отложено при усл. на чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години и по НОХД № 98/91г.на РС Ст.Д., в сила от 28.05.1991г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 НК, извършено през периода -7- 19.01.1991г., наложено му е наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца ефективно. Последното наказание е изтърпяно за периода от 22.01.1991г. до 15.04.1992г. налице е опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29, ал.1НК- по б. „А”- предвид второто осъждане, доколкото към датата на деянието подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ЛС не по- малко от 1 година и изтърпяването му е ефективно ( в случая наказанието е ЛС за срок от 2 г. и 2 м.; и по б.”Б”- предвид и двете осъждания, доколкото настоящето деяние е извършено, след като Д. е осъждан два пъти на ЛС за умишлени престъпления от общ характер и по едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.. Същевременно наказанието по НОХД № 98/91г. е изтърпяно на 15.04.1992гг., т.е. към момента на извършване на настоящето деяние не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда, за да се приеме, че е налице хипотезата по чл. 30, ал.1 НК. Опасният рецидив следователно е налице и в двете форми, установени в чл.29, ал.1 НК- по б.А и по б. Б.

Доколкото обвинението е отм. чл. 256, ал.2 НК, препращащ към основния състав на грабежа по чл. 199, ал.1, т.4 НК, КОС, подс. Д. бе признат за виновен съгласно редакцията на разп. на основния текст обн. с ДВ бр.89/86г., действуващ към датата на деянието.Затова и КОС приложи разп. на чл. 2, ал.1 НК, като се съобрази с действието на наказателния закон по време на извършване на деянието. Приложи се и разп. на чл. 2, ал.2 от НК, доколкото междувременно разп. на чл. 199, ал.1 НК претърпя няколко изменения в частта, касаеща кумулативно предвиденото наказание „задължително заселване”- съответно с изм.чл. 199, ал.1 НК с ДВ, бр.10/03г., доп. бр. 50/95г., изм. бр. 153/98г., изм. бр. 92/2002г. и изм. бр. 24/2004г. Във връзка с това КОС не наложи наказанието „задължително заселване”, което е било е съществувало към датата на деянието, предвид отпадането на същото като вид наказание в систематиката на наказанията в общата част на НК. КОС не наложи и наказанието „пробация”, което понастоящем е предвидено като кумулативно наказание, доколкото същото е по- тежко от предвиденото към 1992г. наказание „задължително заселване”, изхождайки от мястото му в общата част на НК и доколкото чрез неговото налагане би се стигнало да прилагане на по- неблагоприятен спрямо дееца закон. В този аспект кумулативно наказание не бе наложено на подсъдимия предвид разпоредбата чл.2, ал.2 НК, задължаваща съда да приложи най- благоприятния за дееца закон.

Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по . чл.256, ал.2 НК (обн. ДВ бр. 26/1968г., отм. ДВ, бр. 10/93г.) във вр. чл. 199, ал.1, т.4 ( ред.ДВ, бр.89/ от 1986г.) вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” НК вр.чл. 2, ал.2 НК.

По наказанието

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

Степента на обществена опасност на деянието e висока. Засегнати са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и неприкосновеността на гражданите. Същевременно стойността на предмета на деянието е сравнително висока- стойността му възлиза на 315 лева.

Степента на обществена опасност на подсъдимия е висока предвид факта, че е бил осъждан и че деянието е извършено в условията на опасен рецидив, което сочи на по-висока степен на обществена опасност на дееца. Отделно от това междувременно той е неколкократно осъждан, което обстоятелство сочи на трайно установения му противообществен начин на живот.

Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на подсъдимия и в желанието му да се облагодетелствува противозаконно за чужда сметка, в неуважението към личността на другите граждани, собствеността и труда. Мотивите са били користни- бързо и лесно набавяне на допълнителни вещи, без да полага труд за това.

При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече съгласно диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът следва да определи наказанията по повдигнатото обвинение при усл. на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни и смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо при определяне на наказанието за деянието КОС определи наказанието под минимума, предвиден в закона, който за този ред престъпления е 5 години- а именно ЛС за срок от 2г. и 2 месеца. При определяне на този сравнително нисък размер на наказанието КОС съобрази обстоятелството, че от датата на деянието до произнасянето на съда са изтекли близо 16 години, като делото е било забавено изцяло вследствие пасивността на разследващите органи. Подсъдимият не се укривал, респ. с поведението си не е дал повод да забавяне на разследването, поради което изтичането на дългия период от време не по негова вина следва да се отчете като обстоятелство, обуславящо налагане на по-нисък размер на наказанието.

При обсъждане на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, КОС счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Тази разпоредба се прилага по преценка на съда при наличие на предпоставките, визирани в нея. В настоящия случай предпоставките в същата не са налице, доколкото подсъдимият към датата на деянието е бил осъждан, респ. не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане. От друга страна за целите на наказателната репресия и най- вече поправянето на подсъдимия, както и с оглед генералната превенция на наказателната репресия, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.

На осн.чл. 47, ал.1 от ЗИН КОС определи и първоначален режим на изтърпяване на наказание “Строг”.

По посочените по- горе съображения КОС не наложи наказание „задължително заселване” на подсъдимия. Както бе посочено, към момента на постановяване на присъдата задължителното заселване е отменено като наказание и в разп. на чл. 199, ал.1, т.4 НК е предвидено наказание пробация, което наказание влиза в сила от 01.01.2005г. Изхождайки от систематическото място на наказанието „пробация” в разп. на чл. 37 от НК- т.2 ( доколкото чл. 37 от НК подрежда отделните видове наказания съобразно тяхната тежест по възходящ ред) и от това на наказанието задължително заселване отпреди отмяната на този вид наказание- т. 5, КОС намира, че наказанието задължително заселване се явява по- леко, респ. по- благоприятно за дееца. Същевременно същото вече не съществува и следователно не може да бъде изпълнено. Ето защо същото не следва да бъде налагано на основание чл. 2, ал.2 НК.

Същевременно не бе наложено предвиденото в чл. 199, ал.1 НК алтернативното наказание “конфискация до ½ на имуществото” предвид липсата на доказателства за наличие на недвижими имоти и движими вещи- МПС у подсъдимия.

На осн.чл.47, ал.1, т.1 от ЗИН съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието-СТРОГ.

КОС приложи и разп. на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по следните съображения: След извършване на настоящето деяние, но преди постановяване на настоящата присъда, Д. е осъждан още два пъти, както следва: по НОХД № 199/1995г.на ДРС, в сила от 27.12.1996г. за деяние по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 пр.2 НК, извършено на 21.12.1993г., наложено му е наказание ЛС за срок от 2 години и 2 месеца. Това наказание е изтърпяно за периода от 14.03.1997г. до 09.04.1999г. и 2.по НОХД № 871/2001г.на ДРС, в сила от 30.03.2002г. за деяние по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 НК, извършено през периода 08/09.12.1990г., наложено му е наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години. Очевидно е, че тези деяния са в съвкупност с деянието по настоящето НОХД № 330/2008г., което е извършено на 30.04.1992г., поради което разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК е налице и същата следва да бъде приложена. Затова и КОС, като съпостави размера на тези наказания и това по настоящето дело, определи общо наказание в размер на най- тежкото- а именно ЛС за срок от 2 години, като определи режим на изтърпяване на наказанието „строг”.

На осн. чл. 25, ал.2 НК КОС приспадна изцяло времето, през което наказанието по горните присъди е било изтърпяно, считано от 14.03.1997г. до 09.04.1999г.

На осн.чл.189, ал.2 НПК съдът се произнесе и по сторените по делото разноски, като осъди Д. да заплати по сметка на ОСС Кюстендил 34,50 лв разноски за вещо лице и по сметка на КОС- 19 лева разноски за вещо лице.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :