М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА №31 ОТ 17.10.2008Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД№70 ПО ОПИСА ЗА 2004Г. НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил е предявила против М.К.М. *** за престъпление по чл.343а,б.”б” във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.2,ал.1 НК- за това, че „на 14.11.2001г. в гр.Дупница, на ул.”Орлинска”, около 19 часа, управлявайки МПС- л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № КН 76-12 Н, е нарушил правилата за движение по чл.20 от ЗДП (ред.ДВ, бр.20/1999г.), като скоростта му на движение от 50км/ч не е била такава, че да може да спре в зоната на своята видимост, както и пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди – пресичащи улицата пешеходци, и по непредпазливост е причинил смъртта на Йорданка Тодорова Г. *** и е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата”.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа това обвинение като моли на подсъдимия да се наложат наказания над средния размер, предвиден от законодателя, като наказанието „лишаване от свобода” да се изтърпи ефективно.

Като частни обвинители и граждански ищци в настоящия наказателен процес са конституирани синът и дъщерята на пострадалата- Г. В. С. и Т.В.В. ***/, които са предявили против подсъдимия граждански искове за сумите от по 4000лв. за всеки един от двамата, претендирани като обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2001г. до окончателното погасяване на задълженията /срвн. и направеното уточнение от повереника им в с.з. на 11.04.2008г./. Същите претендират и присъждане на сторените от тях разноски по делото.

Съдебното производство по отношение на подс.М.К.М. е проведено при усл. на чл.269,ал.3,т.1 и 2,б.”а” НПК. Служебният му защитник не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието като моли на М. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложение на нормата на чл.66,ал.1 НК. Гражданските искове оспорва само по размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият М.К.М. е роден на 19.04.1956г. в гр.Кочериново, като е жител ***.В момента пребивава в чужбина като местонахождението му е неизвестно. Има завършено основно образование. Разведен е. Досега е осъждан 6 пъти за други престъпления, като последното му осъждане е със съдебно споразумение от 30.06.2000г. по НОХД №424/98г. на ДРС за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3м. Същото М. е изтърпял ефективно до 13.10.2000г. От 1983г. е правоспособен водач на МПС, категории „В и М”. Към момента на осъществяване на деянието по настоящото дело няма наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.

През 2001г. подс.М.М. работил като шофьор на автомобил за таксиметрови превози, като управлявал л.а. марка “Фолксваген” модел”Голф” с ДК № КН 76-12 Н,собственост на С. В. от гр.Дупница.На 14.11.2001г. около 19,00 часа в гр.Дупница М. изпълнявал превоз от района на ЖП- болница към изхода на града в посока гр.София, нает от свидетеля Георгиев, като се движел на къси светлини. Пътните условия били неблагоприятни – валял дъжд, пътната настилка била мокра и хлъзгава,имало интензивен автомобилен поток и намалена видимост, поради тъмнината. В района на спирката на кръстовището между улиците “Орлинска”, по която се движел подсъдимият и “Драгой Болярин”, при движение със скорост 50км/ч М. блъснал пострадалата Й. Г.. Същата била заедно със своята приятелка- свид.К.. Двете пресичали пътното платно, като К. се движела пред Г.. Към момента на удара пострадалата пресичала пътното платно отляво надясно спрямо автомобила и била в ход с повдигнат десен крак. Ударена е с бронята на автомобила, паднала върху капака и с главата си счупила предното стъкло на същия. Вследствие на удара получила следните травми: фрактура на дясна темпорална кост; фрактура на VІІ и VІІІ ляво ребро; фрактура на дясна тазова кост; фрактура на дясно бедро; фрактура на дясна голямопищялна кост; фрактура на дясна слепоочна кост; контузионно огнище в слепоочния мозъчен дял с диаметър около 10мм и дълбочина 5-6мм; руптура на долния дял на левия бял дроб и кръвонасядания на коремните органи.

Веднага след удара подсъдимият спрял леката кола и заедно със свидетеля К. качили пострадалата в автомобила на последния и я закарали в “Бърза помощ”. След като пострадалата била настанена за лечение, обвиняемия се върнал на местопроизшествието, където останал до приключване на огледа.

Въпреки оказаната й своевременна и квалифицирана медицинска помощ,на 15.11.2001г. около 8,30ч. Й. Г. починала вследствие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност – в пряка и непосредствена с причинените й травми от удара.

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д., всички констатирани травматични увреждания отговарят да са получени в условията на ПТП – блъснат пешеходец от движещ се лек автомобил, при удар с предно – странична част на лекия автомобил. Фрактурата на дясното бедро е получена почти едномоментно и се дължи на удар с твърд тъп предмет (издадена част на автомобил), при нефиксиран долен крайник на пострадалата. Това е І-та фаза на травмиране и съответно нараняванията са специфични, разположени на височината на удрящата част на автомобила. При това начално съприкосновение ударът е под центъра на тежестта на тялото – подбедрицата и долната трета на бедрото, вследствие на което долната част на туловището получава по-голямо ускорение отколкото горната.При ІІ-та фаза на удара пострадалата е паднала върху предния капак на автомобила – получени са увреждания на дясната част на таза, десния лакът и дясната китка, почти едномоментно с тези по дясната половина на главата. По характер уврежданията в тези фази са директни.Фрактурите по левите ребра – VІІ и VІІІ отзад, са директни по механизъм на получаване, вследствие отхвърлянето на тялото на малко разстояние при съприкосновението с пътното платно.Липсват значими увреждания от пътното платно, тъй като тялото не е отхвърлено на разстояние. В момента на удара автомобилът е бил във фаза на рязко и ефективно спиране.

От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза на вещите лица инж.К., инж.Г. и д-р Д. се установява, че скоростта на автомобила в момента на удара е била 50 км/ч.

Пострадалата и св.К. са започнали пресичане на ул.”Орлинска” по посока на “Драгой Болярин”. На мястото на ПТП не е имало електрическо осветление. Пострадалата е могла да бъде наблюдавана на 3м отляво и колкото осветяват фаровете на автомобила на подсъдимия. Осветената зона при “къси светлини” на лекия автомобил “Фолксваген Голф” е 35м напред при двама возещи се на предната седалка. Фаровете осветяват вляво и вдясно еднакво на къси и дълги светлини по 3м и осветената зона отстрани е 3м. Й. Г. е била в движение, с намалена двигателна активност и сетивни възприятия (поради напредналата й възраст), пресичала е с “обикновен ход” със скорост 3,8км/ч. Тя изминава 3м за 2,85 секунди и попада в опасната зона – 40,26м.При съпоставяне между опасната зона за спиране и осветеното пространство на фаровете се установява, че опасната зона е по-голяма от осветеното пространство на фаровете на л.а.”Фолксваген Голф” – т.е. налице е несъответствие между видимостта и възможността за спиране.

За да избегне ПТП, подс.М. е следвало да се движи със скорост 49,61км/ч.

В пътния участък не е имало пешеходна пътека.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на свидетелите Д. К.,Р. К. и Н. Г. , от заключенията на вещите лица инж.Н. Г.; д-р Д.; инж.К. и инж.Г.; комплексната автотехническа и медицинска експертиза на вещите лица инж.К, инж.Г. и д-р Д. и дадените от тях пояснения към същите в хода на съдебното следствие; от находящите се в следственото дело материали- протокол за оглед на местопроизшествието с приложени към него скица и фотоалбум и констативен протокол за техническото състояние на управлявания от М. лек автомобил, както и от представените в съдебното производство документи: справки, изд. от началника на сектор “КАТ” при ОДП-Кюстендил, свидетелство за съдимост на подсъдимия, писмо изх.№П-138/2000г. от 05.04.2004г. на ДРП, както и удостоверение за смъртта и наследниците на пострадалата Й. Г.. Посочените доказателства са безпротиворечиви и установяват именно горепосочената фактическа обстановка. Съдът не кредитира единствено показанията на свид.К. и поясненията на в.л. инж.Г., дадени към заключението му, в частта, в които същите заявяват, че пешеходките са пресичали пътното платно на обозначена за целта пешеходна пътека, доколкото в тази им част същите противоречат на протокола за оглед, в който недвусмислено е отразено, че в пътния участък на това място няма нито пешеходни пътеки, нито пътен знак, указващ преминаването на пешеходци. Визираното несъответствие съдът си обяснява със значителния период от време, изминал от осъществяването на престъплението до разпита на свид.К. пред съда, респ. приемане заключението на вещото лице инж.Г.

Съобразявайки изложеното, съдът прие, че на 14.11.2001г. вечерта в гр.Дупница подсъдимият М. е осъществил от обективна и от субективна страна елементите от фактическия състав на престъпланието по чл.343а,б.”б” /ред. ДВ,бр.28/1982г./ във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр.с чл.2,ал.1 НК.

От обективна страна М. при управлението на МПС- лек автомобил м.”Фолксваген Голф” с ДК № 76 12 Н, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ЗДвП в редакцията му, действуваща към онзи момент /обн. в ДВ,бр.20/1999г./, задължаващи го да управлява моторното превозно средство с такава скорост, която да му позволи да спре в зоната на своята видимост, както и пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди.Същият е управлявал лекия автомобил през тъмната част от денонощието, при намалена видимост поради неосветеността на пътния участък и валящия дъжд, при интензивен автомобилен поток и в двете посоки на улицата и в района на кръстовище и автобусна спирка, където се предполага пресичане от пешеходци на пътното платно. Скоростта му на движение от 50км/ч не е била съобразена с тези условия и именно поради това, с оглед на гореизложеното, М. не е успял да предотврати пътното произшествие. В резултат на това нарушение на правилата за движение по пътищата, управляваният от подсъдимия лек автомобил е ударил пострадалата Г. и й е причинил травматични увреждания, довели до нейната смърт. Следователно налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия и причинения смъртоносен резултат за пострадалата.

Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.343а,б.”б” /ред. ДВ,бр.28/82г./ във вр. с чл.343,ал.1,б.”б” във вр. с чл.2,ал.1 НК- след предизвиканото ПТП подс.М. веднага е спрял колата, извикал е на помощ свид.К. и двамата са откарали пострадалата в ЦСМП-Дупница- т.е. направил е всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата.

От субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него нарушение на ЗДвП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият е бил длъжен от дългогодишния си опит като водач на МПС да предвиди, че управлявайки лекия автомобил с несъобразена с пътната обстановка скорост, може да предизвика ПТП,съзнавал е, че при това не би могъл да избегне сблъсък с пресичащи пътното платно пешеходци, но въпреки това е извършил горепосочените нарушения.

По изложените съображения съдът призна подс.М. за виновен в извършването на престъпление по чл.343а,б.”б” /ред. ДВ,бр.28/1982г./ във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр.с чл.2,ал.1 НК.

При определяне размера на наказанията съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, причините за извършване на престъплението и всички останали отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.

Степента на обществената опасност на деянието е леко завишена. Увредени са обществени отношения, свързани с охраната не само на безопасността на движението по пътищата, но и на най-ценното човешко благо-живота. В тази връзка следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че подсъдимият към момента на извършване на престъплението е бил професионален шофьор,което би следвало да го мотивира в още по-голяма степен да бъде по-внимателен при управлението на повереното му МПС . От друга страна, следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът, че М. е управлявал лекия автомобил със скорост, съвсем малко над съобразената такава /вместо с 49,61км/ч- с 50км/ч/.

Степента на обществената опасност на самия деец не е особено висока.Към момента на извършване на деянието М. е нямал други нарушения на ЗДвП и е упражнявал общественополезен труд. Тези обстоятелства смекчават наказателната му отговорност. От друга страна- като отегчаващи отговорността му обстоятелства следва да се отчетат предходните му осъждания и обстоятелството, че е извършил настоящото престъпление само около 1г. след изтърпяване на последното му наказание „лишаване от свобода”.

Причините за извършеното престъпление се коренят в проявеното от подсъдимия незачитане на установените в страната правила за движение по пътищата.

Като прецени поотделно и в съвкупност гореизложеното, съдът наложи на подс.М. наказания при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 9м. и на осн. чл.343г НК-“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1г.

Като прецени, че не са налице предпоставките, визирани в чл.66,ал.1 НК /М. е осъждан за престъпления от общ характер на „лишаване от свобода”, видно от гореизложеното/, съдът постанови така наложеното наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален режим „общ”- съгл. чл.46,б.”а” ЗИН.

В резултат от извършеното от подс.М. престъпление по чл.343а,б.”б” /ред. ДВ,бр.28/1982г./ във вр. с чл.343,ал.1,б.”в” във вр.с чл.2,ал.1 НК, на гражданските ищци Г.С. и Т.В. са причинени неимуществени вреди, които следва да се репарират. В случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Извършеното от М. престъпление представлява противоправно деяние, осъществено виновно, вследствие на което на сина и дъщерята на починалата са причинени вреди от неимуществен характер. От показанията на свид.Д. С. се установява това, че между гражданските ищци и тяхната майка са съществували отношения, изградени на основата на много обич и доверие. Същите са понесли много тежко нейната внезапна смърт. Ето защо подсъдимият следва да репарира понесените от С. и В. неимуществени вреди. Съдът, с оглед на гореизложеното, счита, че сумите от по 20 000 лв. за всеки един от двамата са справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение.Съдът взе предвид обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано не само поради горепосоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, но и поради нарушение от страна на пострадалата Г., която е пресичала пътното платно не на обозначено място за пресичане на пешеходци и без да се убеди, че с това няма да предизвика опасност за движението.Този „принос” на пострадалата, с оглед на горепосочената фактическа обстановка, съдът определи на 1/4 и с толкова прецени, че следва да се намали дължимото обезщетение на нейните наследници- съгл. чл.51,ал.2 ЗЗД. Или в крайна сметка, подсъдимият дължи на гражданските ищци по 15 000лв. обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка. Доколкото обаче исковете са предявени в по-нисък размер /по 4000лв. за всеки един от гражданските ищци/, съдът не би могъл да присъди повече от поисканото, поради което уважи исковете в пълния им предявен размер. Обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта /15.11.2001г./ до окончателното погасяване на задълженията.

Съобразявайки изложеното, съдът осъди подс.М. да заплати и сторените разноски по делото, от които по сметка на ОСС-Кюстендил- 447,50лв., и по сметка на КОС-90лв., както и държавна такса 320лв., а на гражданските ищци и частни обвинители - сторените от тях разноски /адв. възнаграждение/, възлизащи на по 400лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: