О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Кюстендил, 01.10.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия, в закритото

заседание на първи октомври

през две хиляди и осма година, в състав

Председател:П.Б.

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Б. НЧД № 308

по описа за 2008г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК.

ОББ АД със седалище и адрес на управление гр. София, пострадала по дознание Д № 60/2006г. по описа на РПУ Кюстендил обжалва постановление на КОП от 12.06.2007г., с което е прекратено наказателното производство срещу обвиняемите К.И.Р., В.З.М. и М.Г.Ш.. Със същото постановление е прекратено частично наказателното производство срещу обвиняемия Д.Й.Й.по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал.5 НК, като делото е изпратено на КРП за довършване на разследването срещу него по чл. 212, ал.4 вр. чл. 26, ал.1 НК.В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания прокурорски акт с искане за неговата отмяна.

След изпълнение на процедурата по размяната на книжа- изпращане на съобщение за посоченото постановление на КОП до обвиняемите и пострадалите, както и на препис от жалбата на ООБ София, възражения от страна на посочените лица не са постъпили.

Окръжна прокуратура Кюстендил не е изразила становище по жалбите.

КОС, след проверка на материалите по дознание № 60/2006г. по описа на РПУ Кюстендил, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.3 НПК. ООБ София представлява ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243, ал.3 НПК, респ. предявената жалба е подадена от лице, притежаващо интерес и право да обжалва по смисъла на закона. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателствени средства се установява следното:

Срещу Д.Й.Й.е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал.5 НК вр. чл. 26, ал.1 НК, както и срещу К.И.Р., В.З.М. и М.Г.Ш., всеки от които трима е привлечен за престъпление по чл.212, ал.5 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК - затова, че в условията на продължавано престъпление умишлено са улеснили Д.Й. да извърши горепосоченото престъпление.

С атакуваното постановление на КОП наказателното производство срещу Д.Й. е прекратено частично, като е прието, че хипотезата на чл. 212, ал.5 НК не е налице. КОП е изложила подробни аргументи относно правната квалификация на деянието, като е приела, че действително парите, предмет на деянието са в особено големи размери, но не е налице кумулативната предпоставка , визирана в раз. на чл. 212, ал.5 НК- деянието не представлява особено тежък случай. КОП е приела още, че по делото не са налице годни доказателствени средства, установяващи, че обвиняемия Й. е действувал в условията на съучастническа престъпна дейност с обвиняемите Р., М. и Ш., респ. не са налице достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин участието на посочените лица в престъпленията, предмет на обвинението. С оглед на този си извод КОП е прекратила наказателното производство изцяло срещу обвиняемите К.И.Р., В.З.М. и М.Г.Ш... КОП е постановила и отделяне на материалите срещу обв. Ш. и изпращането им на ОП Монтана за продължаване на разследването срещу нея за престъпление по чл. 319А НК. Постановено е и изпращане на сл.д. на КРП за продължаване на разследването срещу обвиняемия Д.Й. за деяние по чл. 212, ал.4 НК.

В жалбата се релевирани доводи за незаконосъобразност на постановлението на КОП. Изразено са доводи за неправилна преценка от страна на прокуратурата на правната квалификация на деянието, като се изразява становището, че обв. Й. е извършил престъплението документна измама при наличието на квалифициращия състав на чл. 212, ал.5 НК. Изложени са и доводи за неправилно разделяне на производството и изпращането на част от материалите на ОП Монтана..

Пределите на съдебния контрол в производството по чл. 243, ал.5 НПК са очертани от посочената разпоредба, като съдът разполага със следните правомощия: 1. Съдът се произнася по обосноваността на постановлението; 2. Съдът проверява неговата законосъобразност.

Атакуваното постановление е обосновано, доколкото установените по делото фактически положения обективно съответствуват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Преди всичко следва да се отбележи, че необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена грешка и при изводите за фактите по делото. Настоящият случай не е такъв. По делото са събрани многобройни гласни доказателствени средства, имащи имат пряко отношение към релевантните факти, назначени са експертизи, проведени са и разпознавания на обвиняемите лица. В този смисъл не може да се приеме, че е налице непълнота на доказателствения материал, респ. че разследването е проведено формално и едностранно. Доказателственият материал е оценен поотделно и в съвкупност, не е налице игнориране на част от доказателствата. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, съдържанието на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно. В този смисъл не е направена грешка при фактическите изводи и не може да се приеме, че постановлението е необосновано.

Постановлението на КОП е и здаконосъобразно, доколкото е съответно на материалния и процесуалния закон. За да прецени дали е налице съответствие с материалния закон, съдът е длъжен да провери дали е допусната грешка при прилагането на предпоставките за прекратяване на наказателното производство, предвидени в мат. закон- давност, амнистия, освобождаване от нак. отговорност и пр. В тази връзка съдът може да провери и правилността на правната квалификация и на тази плоскост да отмени постановлението на прокурора. В този аспект следва посочи, че в практиката разнородно се тълкуват правомощията на съда в производството по чл. 243, ал.5 НПК досежно пределите на проверката на правната квалификация. Настоящият състав подкрепя схващането, че правната квалификация следва да се проверява в случаите при прекратяване на наказателното производство поради основанията давност ( чл. 24, ал.1, т.3 НПК); амнистия ( чл. 24, ал.1, т.2 НПК); освобождаване от нак. отговорност по чл. 61 НК, трансфер на наказателно производство ( чл. 21, ал.1, т.10 НПК); случаите, когато е предвидена възможността при липса на тъжба делото да се прекрати- чл. 21, ал.1, т.7 НПК, или за която е допустимо пострадалият да направи искане за прекратяване на производството- чл. 21, ал.1 т. 9 НПК. При реабилитиращите основания за прекратяване обаче- по чл. 24, ал.1, т.1 НПК и по чл. 243, ал.1, т.2 НПК( безспорното в обсъждания случай е налице основанието по чл. 243, ал.1, т.2 НПК- не е доказано участието на част от обвиняемите в престъплението, а по отношение на деянието на Й. е прието, че е налице по- благоприятна правна квалификация), съдът не може да дава указания на прокуратурата за повдигане на ново обвинение по нова квалификация или за внасяне на обвинителен акт. И това е така, защото съдът е правораздавателен орган, арбитър между страните и не може да измества прокуратурата в изключително конституционно регламентираните й правомощия ( чл. 127, ал.1 от Конституцията) да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпни деяния. След като прокуратурата е приела, че деянието следва да се квалифицира по чл. 212, ал.4 НК, а не по чл. 212, ал.5 НК, то доколкото този въпрос е от нейните изключителни компетенции, съдът не може да дава задължителни указания относно правилната правна квалификация в този случай.

Постановлението е и законосъобразно, доколкото правилно е приложен процесуалния закон. В този аспект КОС намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на постановлението за прекратяване. В същото не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствения материал, нито пък такива, свързани с правото на защита, не са допуснати нарушения при изготвяне на самото постановление за прекратяване.Въпросът за разделянето на делото и изпращането на част от материалите на ОП Монтана е въпрос, свързан с подсъдността на досъдебното производство, върху който не са разпростира съдебния контрол в случая и който отново е свързан с преценката на прокурора да обвинения срещу определени лица. Съдът е правораздавателен орган и не може да привлича, нито пък да дава указания кое лице следва да се привлича към наказателна отговорност. В този смисъл процесуалният закон не е нарушен, респ. постановлението е законосъобразно, доколкото е съответно на НПК.

По тези съображения КОС счита, че постановлението на КОП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.5, т.1 НПК вр. ал.4 НПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на КОП от 12.06.2007г. по Д№ 60/2006г. на РПУ Кюстендил, с което е прекратено наказателното производство срещу обвиняемите К.И.Р., В.З.М. и М.Г.Ш., с което е прекратено частично наказателното производство срещу обвиняемия Д.Й.Й.по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал.5 НК, като делото е изпратено на КРП за довършване на разследването срещу него по чл. 212, ал.4 вр. чл. 26, ал.1 НК и с което са отделени материалите срещу М.Г.Ш. и са изпратени на ОП Монтана за престъпление по чл. 319А НК.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред САС в 7 дневен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 243, ал.6 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: