О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Кюстендил 21.10.2008 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.

ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.

М.Н.

при секретаря Г.А. и с участието на окръжния прокурор К.П., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНОХД № 348 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ .НПК. Въззивно производство и е образувано по ЖАЛБА на П.Т.П., ЕГН **********, срещу Определение на ДРС № 737/23.06.2008 г. , постановено по ЧНД № 862/2008 г. по описа на ДРС по реда на чл.306 ал.1 т.1 и 3 НПК. Релевират се оплаквания за неправилност на извършената кумулация. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което да се кумулират наказанията по трите присъди: по НОХД № 52/2003 г., по НОХД № 1256/2006 г. и по НОХД № 690/2005 г., а не както е сторил ДРС – само по НОХД № 1256/2006 г. и по НОХД № 690/2005 г.

Становището на Окръжна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

В последната си дума осъденият П. заяви, че следва да изтърпи само наказанието от 6 месеца и впоследствие от 3 месеца ЛС, но не и наказанието от 5 месеца ЛС по нохд № 1256/2006 г.

КОС,след проверка законосъобразността на обжалваното определение на база преценяване на доводите и възраженията на страните заедно с доказателствата по делото, прие следното от фактическа и правна страна:

По отношение на жалбоподателя са постановени три влезли в сила присъди.

С влязлата в сила на 17.04.2003 г. присъда по НОХД № 52/2003 г. на ДРС за извършено престъпление на 26.09.2002 г. по чл.143 ал.1 НК на П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 Нк е било отложено за изпитателен срок от 3 години.

Със Споразумение № 431/17.04.2007 г. по НОХД № 1256/2006 г. на ДРС за извършено престъпление на 14.05.2006 г. по чл.195 ал.1 т.4 НК на П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 НК също е отложено за изпитателен срок от 3 години.

С влязлата в сила на 2.04.2008 г. присъда по НОХД № 690/2005 г. на ДРС за извършено престъпление на 8.03.2005 г. по чл.195 ал.1 НК на П. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален”лек” режим. Със същата присъда е приведено в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК и наказанието по НОХД № 52/2003 г.

С молба вх. № 2641/12.06.2008 г. П. е поискал да му бъде определено общо най-тежко наказание измежду наказанията по трите присъди, тъй като това не е сторено с последната присъда и по тази молба е образувано НЧД № 862/2008 г., по което е постановено обжалваното определение.

При така установеното от фактическа страна ДРС е приел, че П. при условията на реална съвкупност е извършил престъпления, за които по НОХД № 1256/2006 г. и 690/2005 г. са му наложени различни по размер наказания”лишаване от свобода”, без да е бил осъждан с влязла в сила присъда и затова следва изтърпи най-тежкото от тях: ЛС за срок от 5 месеца и в този смисъл е постановил обжалваното определение, като е групирал наказанията по двете дела.

Като извърши собствена преценка на доказателствения материал и като взе предвид доводите и възраженията на страните, въззивният съд прие следното: Деянието по НОХД № 690/2005 г. е извършено на 8.03.2005 г., т.е. след като присъдата по нохд № 52/2003 г. е била влязла в сила на 17.04.2003 г. - т.е. деянието по НОХД № 690/2005 г. е извършено на 8.03.2005 г., в 3-годишния изпитателен срок/ 1 месец преди изтичането му/, определен с присъдата по НОХД №52/2003 г. Затова с Присъдата по НОХД 690/2005 г. е било приведено на осн.чл.68 ал.1 НК в изпълнение наказанието по НОХД № 52/2003 г. - 6 месеца ЛС, което подсъдимият в момента търпи , а за деянието по НОХД № 690/2005 г. му е било наложено наказание ЛС за срок от 3 месеца при първоначален „общ” режим.

Деянието по НОХД № 1256/ 2006 г. е извършено на 14.05.2006 г. , т.е. преди влизането в сила на присъдата по НОХД № 690/2005 г., но след изтичането на 3-годишния изпитателен срок по НОХД № 52/2003 г., който е изтекъл на 17.04.2006 г. Затова и с присъдата по НОХД № 1256/2006 г. му е била наложено наказание ЛС за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и тази присъда е влязла в сила на 17.04.2007 г. Към момента на извършване на това деяние не е имало влязла в сила осъдителна присъда по отношение на П.-както се посочи вече, такава е присъдата по НОХД № 52/2003 г., но изпитателният срок по нея е вече бил изтекъл.

Към момента на извършване на деянието по НОХД 1256/2006 г.не е имало влязла в сила присъда. Присъдата по НОХД 690/05 г. е влязла в сила едва на 2.04.2008 г. Налице е следователно условие за групирането на наказанията по НОХД № 1256/2006 и НОХД 690/2005 г. Наказанието по НОХД 690/05 г. по приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 52/03 г. – ЛС за срок от 6 месеца следва да се изтърпи отделно. Наказанието по НОХД № 1256/05 г. е произнесена условна присъда - ЛС за срок от 5 месеца с 3-годишен изпитателен срок.

Тук следва да се посочи, че отбелязването в бюлетина за съдимост, че към 1.03.2007 г. П. е бил реабилитаран по право, е неправилно. Към момента на извършване деянието по НОХД 1256/06 г. той просто е бил неосъждан, доколкото деянието по НОХД 1256 е извършено на 14.05.2006 г., след изтичане на изпитателния срок по НОХД 52/03 г. и не е имало към този момент други влезли в сила други присъди.

Предвид всичко изложено и съгласно чл.25 ал.4 НК - че съдът решава въпроса за изпълнение на общото наказание при неговото определяне, въззивният съд счита, че общото наказание следва да бъде лишаване от свобода при условията на неговото ефективно изтърпяване, независимо от вида на наложеното наказание по НОХД №1256/06 г. с приложение на чл.66 ал.1 НК. Доколкото едно от деянията е извършено в изпитателния срок по първата осъдителна присъда се налага извода, че тази присъда с отлагане изпълнението на наказанието не е постигнала целите на специалната превенция. След нея подсъдимият е извършил още две деяния.

Съдът същевременно е длъжен да съблюдава най-благоприятното положение за дееца при определяне на това общо наказание. При това положение следва да се определи най-тежкото общо наказание измежду наказанията по НОХД № 690/05 г. и 1256/06 г. – ЛС за срок от 5 месеца, което да се изтърпи отделно от наказанието по приведеното в изпълнение наказание по НОХД 52/03 г. – 6 месеца ЛС. Наказанието по НОХД № 1256/06 г. – лишаване от свобода за срок от 5 месеца следва да се изтърпи ефективно при същия първоначален режим на изтърпяване. Т.е. – след изтърпяване на наказанието по НОХД № 52/03 г. – 6 месеца подсъдимият следва да изтърпи общото най-тежко наказание ЛС за срок от 6 месеца, определено му измежду наказанията по НОХД № 690/05 г. и 1256/06 г., както е сторил ДРС с обжалваното определение.

Съдът намери за неоснователни доводите на защитата, че най-благоприятното положение за осъдения е присъдата по НОХД № 1256/06 г. да не бъде групирана и да се търпи отделно, при усл.на чл.66 ал.1 НК. Съблюдавайки правилото на чл.25 ал.4 НК, в правомощията на съда е да определи начина на изтърпяване на наказанието и съдът счита, че то да се търпи ефективно, доколкото деянието и по това дело е извършено преди да е имало влязла в сила присъда. С това не се нарушава принципа на най-благоприятното групиране на наказанията.

Съдът следва да се произнесе и по приложението на чл.24 НК. Въззивният съд счита, че не следва да се увеличава определеното общо най-тежко наказание ЛС за срок от 5 месеца, тъй като не намира основание за прилагането му с оглед целите на специалната и генерална превенции.

По изложените съображения ДРС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 737/23.06.2008 г. на ДРС, постановено по НЧД № 862/2008 г. по описа на този съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: