О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 24.03.2008г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, НК, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и осма в състав:

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ю.М.

                                                      

като разгледа докладваното от съдия М. н.ч.д. № 488/2007г. по описа на КОС и за да се произнеса взех предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.

Образувано по жалба на С.В.К., ЕГН ********** *** баня, обл.Кюстендил, подадена чрез пълномощника й адв.И.Б. от АК гр.****, срещу постановление от 20.07.2007г. на КОП за прекратяване на наказателното производство, водено против неизвестен извършител от МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница за това, че на 05.03.2006г. в същото здравно заведение е причинил смъртта на В.Д.К. от с.******, общ.Сапарева баня, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, с което е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК– пр.пр.№ 394/2006г. по описа на КОП, д.п.№ 323/2006г. по описа на РПУ - гр.Дупница.

Съдът, след запознаване с материали по следственото дело, прие, че постъпилата жалба е процесуално допустима. Жалбоподателката е от кръга на лицата, имащи правото на жалба като наследник по закон на починалия от деянието, за което е образувано предварителното производство. Спазен е и предвидения в чл.243, ал.3 от НПК срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 25.05.2006г. на КОП срещу неизвестен извършител от МБАЛ „ Св.Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница за това, че на 05.03.2006г. в това здравно заведение е причинил смъртта на В.Д.К. от с.********* общ.Сапарева баня, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност. Събрани са множество гласни и писмени доказателства относно настъпването на инцидента на падането на К. от строежа в гр.Дупница на ул.”Кулата” № 14, където той е работил от м.април 2005г. без трудов договор, относно приемането и лекуването му в посоченото лечебно заведение, начина на водене на медицинската документация, приложени са Правилника за вътрешния трудов ред на болницата, длъжностни характеристики и документи за правоспособността на лекувалите го лекари, аутопсионен протокол № 12/06.03.2006г., смъртен акт и е изпълнена разширена съдебно медицинска експертиза.

При така събраните доказателства с постановление от 15.12.2006г. представителят на КОП е счел, че е налице основанието за прекратяване на досъдебното производство, визирано в чл.243, ал.1, т.1 при условията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Постановлението е отменено с определение от 18.01.2007г. по н.ч.д.№ 4/2007г. по описа на КОС. 

След като са изпълнени точно указанията по събиране на доказателства и по прилагането на закона, дадени с отменителното определение от 18.01.2007г. по н.ч.д.№ 4/2007г. по описа на КОС, с постановлението, предмет на настоящото производство отново е преценено, че липсват доказателства за наличие на престъпления по чл.122, ал.1 и 123, ал.1 НК от конкретно лице при изпълнение на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, довели до смъртта на падналия от сграда при извършването на строителна дейност пострадал В.К., поради което и на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство е прекратено. Така направения извод от прокурора е обоснован и в съответствие на събрания по делото доказателствен материал.

Разпитаните в хода на делото свидетели установяват, че работодател на пострадалия К. е било лицето А.В.А. като единия от двамата съсобственици на парцела, където се е извършвал строежа при злополучния инцидент, тъй като същия е бил упълномощен и реално е извършвал организационните действия по построяването на сградата, включително и по наемането на работниците и уреждане отношенията с тях. МеждувременноА.. се е споминал. От друга страна, не се установяват нарушения на правилата за труд по Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и по Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както приживе от работодателяА.., така и от неговата съпруга – св.Д.А..а, която е била „технически ръководител” на обекта. Гласните доказателства установяват, че работещите на строежа са били инструктирани, както първоначално при започване работа на обекта, така и периодично за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Това се потвърждава от представените копия от книгата за инструктаж, в която К. се е разписвал няколкократно, като за последно това е станало на 26.02.2005г. На работниците на строежа са били предоставени предпазни ръкавици и каска, а според показанията на св.Л.М. при самия инцидент К. е носел предпазната каска.

 По отношение наличието на престъпление по чл.123, ал.1 от НК с показанията на разпитаните лекари и медицински сестри, приложената медицински документи и заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза е категорично изяснено наличието на определени пропуски при воденото и изготвянето на медицинската документация, в съществувалата организация по приемането и лечението на К. в болницата. Тези пропуски обаче на са допринесли по какъвто и да било начин за смъртта на пострадалия, тъй като не са се отразили върху възможността за своевременно диагностициране и провеждане на адекватно лечение на тежката черепно-мозъчна травма, причинила смъртта. Това следва от категоричното заключение на съдебно-медицинската експертиза, според което атипичното протичане на тази закрита черепно-мозъчна травма не е дало възможност за своевременна по-ранна диагноза и свързаното с нея адекватно лечение. Вещите лица са подчертали, че при постъпването на К. не е имало някакви алармиращи общомозъчни или неврологични признаци, които да насочат лекарите към лечение на закрита черепно-мозъчна травма или консултация с невролог, при което подхода е бил правилен, своевременен и оказаната медицинска помощ е в необходимия обем. Направена е и прогноза, че е минимална вероятността за спасяване на болния, ако е бил правилно и адекватно лекуван след констатираното влошаване на третия ден, която е обоснована с бързия развой на леталния изход.    

С оглед на изложеното съдът счита, че прокурора не е допуснал процесуално нарушение при установяване фактите, имащи значение за случая, което да води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление като е възприел констатациите на медицинската експертиза, анализирайки ги във връзка с данните в останалите доказателства по делото относно приемането, подхода и проведеното лечение на пострадалия. Ето защо, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановлението от 20.07.2007г. на КОП, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, водено против неизвестен извършител от МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕООД гр.Дупница за това, че на 05.03.2006г. в същото здравно заведение е причинил смъртта на В.Д. К. от с.*******, общ.Сапарева баня, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл.123, ал.1 от НК – пр.пр.№ 394/2006г. по описа на КОП, д.п.№ 323/2006г. по описа на РПУ - гр.Дупница.

 

Определението подлежи на протестиране и обжалване пред САС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: