Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  гр.Кюстендил,26.11.2008г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

    Кюстендилският окръжен съд,наказателна колегия,в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма  година,в състав:

 

                                                    Председател:М.Н.

 

                                                           Членове:Д.Д.                                                                              

                                                                           Й.Ц.

  

 

    при секретаря Г.А. и с участието на прокурора Вл.М.,като разгледа докладваното от съдия Н. НОХД 411 по описа за 2008г. на КОС и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

П.Д.К. *** обжалва присъда №695 от 16.06.2008г.,постановена по нохд 1790/2007 по описа на Д.Р.С.,с която е  признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 вр.ал.2 пр.2 алт.2,пр.5 алт.1 вр.чл.26 ал.1 НК,като му  е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК и е осъден да заплати на гражданския ищец З.В.М. сума от 9 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на присъдата с искане за отмяна и постановяване на нова оправдателна такава с отхвърляне на предявения граждански иск.

К. обжалва с частна жалба и определение на ДРС по чл.306 ал.1 т.4 пр.2 НПК,с което след постановяне на присъдата е осъден да заплати 324 лв държавна такса върху уважения граждански иск.Изразява становище за неправилност с искане за отмяна.

          Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил  поддържа становище,че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

 

        Гражданският ищец чрез своя повереник изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

        Кюстендилският окръжен съд,след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал,след неговото обсъждане както поотделно,така и в съвкупност,приема за установено следното:

          Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДРС.По делото са събрани в съотвествие с процесуалния ред необходимия  обем доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване.Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие е анализиран от първоинстанционния съд с оглед изясняване на фактите по делото задълбочено и в  съвкупност.

        На базата на възприетите фактически обстоятелства  и въз основа на логичния и непротиворечив анализ на доказателствения материал,първоинстанционният съд съобразно обвинението правилно е приел,че от обективна и субективна  страна деянието на подсъдимия П.Д.К.  представлява престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 вр.ал.2 пр.2 алт.2,пр.5 алт.1 вр.чл.26 ал.1 НК.

         КОС възприема напълно установените от страна на първоинстанционния съд фактически обстоятелства и намира,че не следва повторно и подробно да ги пресъздава.Намира също така,че двете жалби на подсъдимия – въззивна и частна,следва да бъдат оставени без уважение.На предварителното производство и при разглеждане на делото от страна на РС Дупница не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила,довели до ограничаване правата на страните.С оглед на това,въззивният съд приема че КРС е постановил обоснована и законосъобразна присъда,която следва да бъде потвърдена.

          Доводите,посочени във въззивната жалба,по принцип са неоснователни – извършването на деянието,както и неговия  автор,са установени по несъмнен начин.Наложеното наказание е определено в съответствие с целите по чл.36 НК.Що се отнася до уважената част от гражданския иск,то размерът е съобразен с принципа на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.К. е причинил на пострадалия многобройни телесни увреждания – счупване кости на долен и горен крайник,проникване в черепната кухина,мозъчна контузия и др.,които не само са причинили

 

    - продължение на решението на КОС по нохд 411/2008 –

 

 

значителни болки,страдания,но и предполагат продължителен период на възстановяне,при това в непълна степен.      

       Подадената частна жалба също е неоснователна.Правилно и законосъобразно с атакуваното определение ДРС се е произнесъл по въпроса за разноските с допълнително такова след постановяване на присъдата.Общият размер на дължимата държавна такса е 360 лв,поради което първоинстанционният съд се е възползвал от правомощието си по чл.306 ал.1 т.4 пр.2 НПК.

          С оглед на горното,КОС      

 

                          Р          Е          Ш         И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда №695 от 16.06.2008г.,постановена по нохд 1790/2007 по описа на Дупнишки районен съд.

         ПОТВЪРЖДАВА определение на ДРС от 08.07.2008Г.,с което

П.К. е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 324 лв.

         РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:            1.                        2.