Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 4.11.2008
г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.
ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.
М.Н.
при секретаря Г.А. и с участието на прокурора от КОП К.С., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНОХД № 395 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ.НПК. Въззивно
производство и е образувано по ЖАЛБИ на подсъдимия Л.К.Г., подадена чрез
защитника му адв. П.Д. и на ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Д.Д., подадена
чрез повереника му адв. В.П. срещу осъдителна Присъда № 55/26.05.2008 г. на
КРС, постановена по НОХД № 379/2007 г. по описа на този съд, с релевирани
оплаквания, както следва:
= в жалбата на подсъдимия – за необоснованост
на присъдата и явна несправедливост на наложените наказания, както и за
постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуални правила,
развити подробно в жалбата. Претендира се за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова оправдателна такава или за връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на І-инстанционния съд и алтернативно – за определяне на
по-ниски по размер наказания на подсъдимия . доказателствени искания в жалбата
не са направени.
= в жалбата на
частния обвинител и граждански ищец – жалбата е за отхвърлителните части на
присъдата в гражданската й част, досежно отхвърлянето на гр.иск за
неимуществени вреди за разликата над 2 500 лв. до претендирания пълен
рамер от 5 000 лв. и на иска за имуществени вреди – за разликата над
2 564,62 лв. до претендираните 12 000 лв. Направени са доказателствени искания за
разпит на свидетел, с цел установяване претърпените от пострадалия Д. болки и
страдания и за назначаване на нова експертиза, която да установи размера на
причинените имуществени вреди на неговия мотор вследствие на ПТП.
Претендира се за отмяна на присъдата в отхвърлителната гражданска част и за
цялостно уважаване на предявените искове.
КОС,след
преценяване на доводите и възраженията на страните и проверка на правилността
на присъдата в рамките на визираните му от чл.313 и сл. НПК правомощия, намери
следното от фактическа и правнА страна:
С
обжалваната присъда Л.К.Г. е признат за
виновен в това, че на 18.09.2006 г. около 17,15 часа на кръстовището на улици
”Цар Освободител” и „Проф. Асен Василев”, при управление на МПС „Опел корса” с
ДК № 16 96 АН/учебен/ ,собственост на Автошкола Георги Стоименов , като
инструктор към автошколата, обучаващ курсистката Ивелина Тошкова, от гр.
Кюстендил, е нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.5 ал. 1 , чл.5 ал.2,
чл.37 ал.1 и чл.84 ал.2 , като по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура /счупване на дясна лопатка/, причинила
трайно затруднение на движението на
десен горен крайник на Д.З.Д., като
деянието е извършено като независимо съпричинителство от страна на Д.Д., който
при управление на МПС мотоциклет”Ямаха Р
Така постановената присъда съдът намери за постановена при съществено
нарушение на процесуални правила, при
наличието на отменителното основание на чл. 335 ал.1 т.1 НПК, поради което ще я отмени изцяло и ще
върне делото на прокурора за ново разглеждане. Съображенията за това са
следните:
Обвинителният
акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК. В него не е описана дори
ясна и точна фактическа обстановка, а се съдържа подробен преразказ на отделни
видове писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, след което се посочва кои норми от ЗДвП е нарушил обвиняемият и в
какво качество. Качеството на подсъдимия
като субект на престъплението е описано точно. Не е описано обаче какви точно действия от обективна и субективна
страна е извършил обвиняемият/ при посочена правна квалификация на деянието по
чл. 343 ал.1 б.”б” пр.ІІ-ро във вр. с чл.342 ал.1 пр.ІІІ-то НК/. Не е посочено
по какъв начин и с какви свои действия, в качеството на инструктор, присъстващ
в лекия автомобил при обучение на курсистка, той е причинил на пострадалия
описаните увреждания и в каква връзка се намира вредоносния резултат с
действията на подсъдимия, при посочване на независимото съпричинителство от
страна на пострадалия. Не е посочено в какво конкретно се изразява нарушението
на чл. 5 ал.1 т.1 и 2 ЗДвП от страна на обвиняемия - каква опасност за
движението е представлявал и какви опасности по пътя е създал. Не е посочено също с какви свои действия обвиняемият
е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.2 ППЗДвП – на какво разстояние непосредствено
преди предприемане на маневрата”завой на ляво” са се намирали мотоциклета и
лекия автомобил. Механизмът на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на
описаните телесни увреждания на пострадалия изобщо не са посочени в ОА. В
последния не е посочена причината,
поради която пострадалият Д.Д. е загубил управлението на мотора и свързан ли е този
факт с някакви действия от страна на обвиняемия. А това са особено важни
обстоятелства при описание на обективната страна на деянието.
Тези
пропуски в обстоятелствената част на ОА, който очертава рамката на обвинението
и предмета на доказване в наказателния процес, са довели до особено съществено
нарушение на процесуални правила, тъй като са попречили на обвиняемия да
разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен и да организира
адекватно защитата си.
І-инстанционният съд е следвало, вместо да насрочи делото за разглеждане
от разпоредително заседание, да върне делото на прокурора при условията на чл.
248 ал.2 т.3 НПК за отстраняване на посочените нарушения. Като не е сторил
това, съдът е пренесъл тези съществени процесуални пороци и в присъдата, която
е постановил по този обвинителен акт.
И въпреки че
присъдата като постановена при съществено процесуално нарушение следва да се
отмени и делото да се върне на прокурора за изначално отстраняване на
посочените съществени процесуални нарушения, за прецизност е важно да се
отбележи, че съдът в съдебното производство и при постановяване на присъдата си
е допуснал и други съществени нарушения на процесуални правила: Първо, той е
възприел противоречива и абсолютно неясна фактическа обстановка, като не е
спазил изискването на чл.305 ал.3 НПК. Съдът се е задоволил само да маркира в
мотивите си, че тя е установена от показанията на свидетелите Д., Георгиева,
Павлов, Стоименов, Николова, Радославова, Спасов, обясненията на подсъдимия,
експертизите на в.л. Велков, Михалков и д-р Николчев. Само че така описаните
доказателства са противоречиви и съдът не е обсъдил изобщо този факт.
Показанията на св. Ивелина Тошкова относно причините за изгубване управлението
на мотора и обясненията на подсъдимия за този факт изобщо не са били обсъдени.
Не са обсъдени и противоречивите изводи в експертизите относно скоростта на
движението на мотора, защо и кога водачът му е изгубил той управлението му.
Изложеното като фактическа обстановка изобщо не представлява описание на
такава, тъй като са маркирани данни/и то на места противоречащи си- срвн.л. 122
абзац ІІ-ри от раздел”Фактическа обстановка”:” След това потеглила, тъй като
нямала видимост наляво и надясно.” И абзац ІІІ на гърба на същата
страница:”Видимостта от линията на видимост на автомобила наляво по ул.”Цар
Освободител е повече от
Ако
І-инстанционният съд възприеме неправилно фактическата обстанова, въззивният
съд би могъл да установява нови фактически положения съгласно разпоредбата на
чл.313 НПК. В случая обаче остава неясно на база кои доказателства съдът е
установил изложената фактическа обстановка, поради което настоящият състав не
може да установи правилността на възприетото, а отделно от това установените
фактически положения са изключително противоречиви. При това положение
въззивният съд не може да провери на каква база са формирани изводите на
І-инстанционния съд. Не е обсъдена изобщо и последната автотехническа
експертиза, въпреки че формално е цитирана в изброените доказателства в
мотивите.
Второ, съдът не е посочил /както
констатирания пропуск в ОА/ с кои свои действия подсъдимият е осъществил
деянието от обективна и субективна страна и причинната връзка между действията
му и вредоносния резултат – причинената средна телесна повреда на пострадалия.
Не е посочено в какво конкретно се изразява нарушението на чл. 5 ал.1 т.1 и 2
ЗДвП от страна на подсъдимия - каква опасност за движението е представлявал и
какви опасности по пътя е създал и защо в този случай съдът е възприел за
извършено соченото по този текст нарушение.
Не е посочено също с какви свои действия подсъдимия е нарушил
разпоредбата на чл.84 ал.2 ППЗДвП – на какво разстояние преди предприемане на
маневрата”завой на ляво” са се намирали мотоциклета и лекия автомобил.
Механизмът на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на описаните телесни
увреждания на пострадалия изобщо не са изяснени в мотивите на присъдата/те
липсват и в ОА, както се посочи вече/. Неясен за състава
на въззивния съд остава изолирания израз на л. 124, абзац І от мотивите:”Следва
да се има предвид обаче, че мотоциклетистът е бил на границата на спиране”. Не са обсъдени изобщо причините, довели
подсъдимия до натискане на педала на втората аварийна спирачка пред него, което
е изложено в неговите обяснения и обясненията на шофиралата в този момент
курсистка Ив.Тошкова и което е в неразривна връзка с въпроса за обосноваване
наличието, респ. липсата, на неговата непредпазлива вина за деянието. Съдът е
напълно суверенен да признае подсъдимия за виновен или невиновен в извършване
на деянието, но трябва да изложи ясни и точни съображения за това, в каквато
насока законодателят е посочил задълженията му в чл.301 ал.1 т.1-4 НП. Ако
обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи съответно наказание-чл.302 НПК. Ако обаче не се установи
деянието да е извършено от подсъдимия, да е извършено виновно или че то не
съставлява престъпление, подсъдимият следва да бъде признат за невинен-чл.304
НПК
Едва тогава, когато изяснят и
посочат ясно и точно в мотивите по недвусмислен начин посочените въпроси, съдът
следва да пристъпи към обосноваване правната квалификация на деянието
Четвърто, присъдата е
постановена и при съществено процесуално нарушение в гражданската част. Съдът е приел за съвместно разглеждане
граждански иск за имуществени вреди, които изобщо не са били индивидуализирани
при предявяването, осъдил е подсъдимия да заплати глобална сума за причинени
имуществени вреди, без да е установено по никакъв начин вида на тези вреди и
как точно са причинени те на мотоциклета на пострадалия от подсъдимия. В
молбата на л.25 от делото е цитирано като приложение щета за оценка на вредите,
която е приложена на л. 40-41 от делото на КРС. Тя обаче съдържа опис на щети,
причинени на мотора”Ямаха”, но те не са оценени поотделно в описа.
Представената на л.39 „Проформа фактура” съдържа описание на други вреди, на
обща стойност 9 530 лв., която е различна от исковата претенция за
имуществени вреди. В автотехническата
експертиза пък е посочена обща стойност на имуществени вреди, съпоставени със
стойността на мотоциклета, но те не са индивидуализирани/ по вид и стойност/ по
никакъв начин. Допустимо е да се събират доказателства за вида и размера на
тези вреди и във въззивното производство, стига обаче исковата претенция да е
била надлежно предявена. Затова и въззивният съд в определението си от
разпоредително заседание отказа събирането на тези доказателства. И неясно остава за въззивния съд на какво
основание съдът е приел за разглеждане претенцията за имуществени вреди във
вида, в който е предявена/срвн.молбата на л.24-25 от делото на КРС/, за какви
точно по вид и индивидуална стойност е тя
и на какво основание е уважена именно за посочената сума от 2 564, 42
лв., след като никъде-нито в молбата за предявяване на гр. иск, нито в
определението на І-инст.съд, с което е приел за съвместно разглеждане гр. Иск
за неимуществени вреди, нито в заключението на в.л. са индивидуализирани тези вреди.
Пето, за въззивния съд остава
неясно и защо І-инстанционният съд е определил вида и размера на наложените с
присъдата наказания на подсъдимия. От мотивите на присъдата е видно, че
наказанието е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
т.е. при усл.на чл.54 НК. Чл.343 б.”б” пр.ІІ-ро предвижда за предна телесна
повреда наказание”лишаване от свобода” до 3 години или”пробация”. Съдът е
избрал второто по вид наказание и е приложил пробационните мерки по чл. 42а
ал.2 т.1 и 2 НК с продължителност от 5 месеца до 3 години, като е наложил
първата за срок от 1 год.6 мес., а втората-за срок от 1 година, но не е изложил
конкретни съображеиня за това. Не са изложени и никакви съображения относно
опредяне размера на наказанието по чл.343 г НК, за което е посочено, че е
определено при баланас на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, а същевременно
размерът му е над средния размер за този вид наказание.
Така констатираните пороци в
мотивите на присъдата се приравняват на липса на мотиви, поради което съдът не
може ад провери правилността на присъдата.
Ето защо съдът ще отмени
присъдата изцяло и ще върне делото на прокурора за ново разглеждане, за
изначално отстраняване на процесуалните нарушения,п за да се изготви ново
обвинение, от което обвиняемият да разбере в извършването на какво точно
престъпление е обвинен. При връщане на делото на прокурора той следва да
изготви нов обвинителен акт съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид констатираните
процесуални пороци на присъдата съдът не обсъжда наведените от страните във
въззивните жалби по същество оплаквания за присъдата. Те следва да се обсъдят
от І-инстанционния съд при новото разглеждане на делото. При това разглеждане съдът следва да съобрази
съдебния си акт с посочените незаконосъобразности на атакуваната присъда както
в наказателната, така и в гражданската част и да не ги допуска повторно, като
съобрази същата с изискванията на чл.301 т.1 и сл. НПК, чл.302, чл.304 и чл.305
ал.3 НК.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл. 335 ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.1 пр.І-во НПК, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда №
55/26.05.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 379/2007 г. по описа на този съд
И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА
ПРОКУРОРА.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: