Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 3.11.2008
г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският
окръжен съд в публичното заседание
на
четиринадесети октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.
ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.
М.Н.
при секретаря В.Б. и с участието на окръжния прокурор от КОП К.П., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНАХД № 377 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ.НПК - Въззивно производство
Във вр. с чл.375 и сл. НПК и е
образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Решение № 777827.06.2008 г. на
ДРС,постановено/след връщане с отменително решение от
друг състав на КОС/ по НАХД № 59/2008 г. по описа на този съд, с което
обвиняемия Г.И.М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.323 ал.2 НК и
е оправдан по повдигнатото му по посочения текст обвинение. Релевирани
са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
на решението, като са изложени съображения за извършване на деянието от
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна. Направено е искане
да се отмени решението с което подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да се постанови ново решение, с което да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, на осн.чл.78 а НК да се освободи от наказателна
отговорност и да му бъде наложена глоба. Доказателствени искания в протеста не
са направени.
Окръжна
прокуратура поддържа протеста и моли за постановяване на ново решение, с което
обвиняемия да бъде признат за виновен в извършване на деянието по чл.323 ал.2
НК и да му се наложи глоба в подходящ размер.
Защитата на
обвиняемия в лицето на адв. Плугчиева моли за
потвърждаване на протестираното решение поради
неговата правилност и законосъобразност, доколкото не е установено от
доказателствата по делото-съдебно решение, протокол за въвод,
обвиняемият М. да е осъществил инкриминираното деяние както от обективна, така
и от субективна страна.
КОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните досежно обжалваната част на присъдата и в рамките
на правомощията на въззивния съд, намери
следното от фактическа и правна страна:
С протестираното решение ДРС е признал подсъдимия Г.И.М. за невиновен в това, че на 27.01.2005 г. в с. Мало село, община Бобов дол, област Кюстендил, самоволно е
заел недвижим имот – ½ ид.ч. от парцел ІХ-29 в
кв. 5 с площ от 864 кв.м по плана на с. Мало село , от чието владение е отстранен по надлежния ред/
протокол за въвод във владение по изп.д.ІІ-250/2004
г. по описа на СИС-Дупница, като му е даден 2-месечен
срок , считано от 26.11.2004 г. да освободи заемания имот/ - престъпление по
чл.323 ал.2 НК и го е оправдал по това обвинение.
Доказателствата по делото, писмени и гласни, преценени в тяхната
съвкупност, като те са непротиворечиви, установяват следната фактическа
обстановка: Св. Кирил Стоянов и Иван Стоянов са братя, като обв. Г.И.М. е син
на последния.С влязло в сила на 14.05.2004 г. решение по гр.д. № 366/19990 г.
ДРС Иван Стоянов е бил осъден да
отстъпи собствеността и предаде владението на брат си Кирил Стоянов върху ½ ид.ч. от парцел ІХ-29
кв.5 по плана на с. Мало село, с площ от 864 кв.м.,
която част представлява дворно място при съседи:от две страни улици, Асен Антов
и Г. Спасов. Това осъдително съдебно решение не е било изпълнено доброволно,
поради което на 16.06.2004 г. ДРС е издал изпълнителен лист по посоченото гр.д. на ДРС по искане на Кирил
М. Стоянов, който съответно е бил взискател по този
изпълнителен лист.
Междувременно,
в периода на висящност на гражданското дело, Иван
Стоянов и Кирил Стоянов и съпругите им са прехвърлили собствените си по силата
на наследствено правоприемство по 1/2 ид.ч. за всеки от тях от описания имот на децата си , а
именно: Иван Стоянов – на сина си обв. Г.М., като сделката е обективирана с нот.акт за дарение
№ 67 т.ХІІІ н.д.3970/97 г. и Кирил Стоянов – на дъщеря си Иванка Х. и сделката
е обективирана с нот.акт за
продажба № 21 н.ІІІ н.д.№ 1668/1999 г.
Въпреки така
извършените прехвърлителни сделки като страни по изп. дело фигурират двамата братя-прехвърлители
Иван и Кирил Стоянови. Длъжник по изпълн.дело е бил
бащата на обвиняемия Г.М.-Иван Стоянов. На 26.11.2004 г. е бил извършен въвод във владение /вж л.47 отДП/, за което действие съдия-изпълнителят е съставил
Протокол за въвод. С него е извършен въвод във владение на взискателя Кирил Стоянов на следния недвижим имот: ½
ид.ч. от парцел ІХ-29 кв.5 по плана на с. Мало село, с площ от 864 кв.м., която част представлява
дворно място при съседи:от две страни улици, Асен Антов и Г. Спасов, като на въвода е присъствал и длъжникът
Иван Стоянов, като взискателят и длъжникът са се подписали на протокола.
Т.е. по надлежен реде бил отстранен от имота бащата
на обвиняемия. На този въвод не е присъствал изобщо
обвиняемия Г. М.. Срещу последния не са били извършвани никакви действия на
принудително изпълнение.
Обв. Г.М. има
адресна регистрация в с.Мало село от края на
При тази
фактическа обстановка може да се формира единствено извода, че обвиняемият не е
осъществил престъплението, в което е обвинен, нито от обективна, нито от
субективна страна. Специалният състав на самоуправството,
визиран в текста на чл.323 ал.2 НК, съдържа от обективна страна следните
елементи: да има самоволно заемане на недвижим имот и деецът да е бил отстранен
по надлежен ред от неговото владение. В случая нито един от тези елементи не е
налице по отношение на обвиняемия. Не е установено той самоволно да е заел
процесния недвижим имот. Не е установено също той да е бил отстраняван от него
по надлежен ред. Споменатият протокол за въвод
материализира надлежен ред за отстраняване на длъжник, който обаче не е обв. М.,
а неговият баща Иван Стоянов. Ако обвиняем беше Иван Стоянов, деянието по
отношение на него би било съставомерно от обективна
страна. По отношение обаче на обв. М. деянието не е съставомерно
от обективна страна, доколкото той нито е бил субект в изпълнителното
производство, нито в гражданското дело. И в двете производства страни са били
неговият баща и чичо. Той не е бил отстраняван по надлежния ред от владението
на посочения имот. Бил е отстраняван неговия баща. А наказателната отговорност
е лична и не може да се търси такава за процесното деяние от децата на
титулярите на граждански права, както фактически е сторено с обвинителния
акт.
След като
деянието е абсолютно несъставомерно от обективна
страна по отношение на обвиняемия, то е несъставомерно
с още по-голяма сила и от субективна страна. Липсва извършено от обвиняемия
престъпление и не може да се говори за наличие на умисъл у него за извършването
му.
Достигайки до
тези крайни и правилни изводи, І-инстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение по реда на глава ХХVІІІ НПК,
което следва да се потвърди по изложените в него съображения и с направените
по-горе допълнения от въззивния съд.
На фона на
изложеното не са налице сочените в протеста доводи за отмяна на решението и
постановяване на ново осъдително такова с освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на адм. наказание .
При служебната
проверка на решението въззивният съд не откри основания за неговата отмяна,
поради което като правилно и законосъобразно то следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл. 338 във вр. с чл.334 т.6
НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение №
777/27.06.2008 г. на ДРс,постановено по НАХД №
59/2008 г. по описа на този съд, с което обвиняемия Г.И.М. е признат за невиновен
в извършване на престъпление по чл.323 ал.2 НК и е оправдан по повдигнатото му
по посочения текст обвинение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: