Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

                               Гр. Кюстендил 3.11.2008 г. 

 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на четиринадесети октомври 2008 г. в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.

                                                               ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.

                                                                                     М.Н.

при секретаря В.Б. и с участието на окръжния прокурор от КОП К.П., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНАХД № 377 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      

      Производството е по реда на глава ХХІ.НПК -  Въззивно производство

Във вр. с чл.375 и сл. НПК и е образувано по ПРОТЕСТ на ДРП срещу Решение № 777827.06.2008 г. на ДРС,постановено/след връщане с отменително решение от друг състав на КОС/ по НАХД № 59/2008 г. по описа на този съд, с което обвиняемия Г.И.М.  е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.323 ал.2 НК и е оправдан по повдигнатото му по посочения текст обвинение. Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като са изложени съображения за извършване на деянието от подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна. Направено е искане да се отмени решението с което подсъдимия да бъде признат за  виновен по повдигнатото му обвинение и  да се постанови ново решение,  с което да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн.чл.78 а НК да се освободи от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба. Доказателствени искания в протеста не са направени.

     Окръжна прокуратура поддържа протеста и моли за постановяване на ново решение, с което обвиняемия да бъде признат за виновен в извършване на деянието по чл.323 ал.2 НК и да му се наложи глоба в подходящ размер.

    Защитата на обвиняемия в лицето на адв. Плугчиева моли за потвърждаване на протестираното решение поради неговата правилност и законосъобразност, доколкото не е установено от доказателствата по делото-съдебно решение, протокол за въвод, обвиняемият М. да е осъществил инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна страна.

       КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните досежно обжалваната част на присъдата и в рамките на  правомощията на въззивния съд, намери следното от фактическа и правна страна:

       С протестираното решение ДРС е признал подсъдимия Г.И.М. за невиновен в това, че на 27.01.2005 г. в с. Мало село, община Бобов дол, област Кюстендил, самоволно е заел недвижим имот – ½ ид.ч. от парцел ІХ-29 в кв. 5  с площ от 864 кв.м по плана на с. Мало село , от чието владение е отстранен по надлежния ред/ протокол за въвод във владение по изп.д.ІІ-250/2004 г. по описа на СИС-Дупница, като му е даден 2-месечен срок , считано от 26.11.2004 г. да освободи заемания имот/ - престъпление по чл.323 ал.2 НК и го е оправдал по това обвинение.  

      Доказателствата по делото, писмени и гласни, преценени в тяхната съвкупност, като те са непротиворечиви, установяват следната фактическа обстановка: Св. Кирил Стоянов и Иван Стоянов са братя, като обв. Г.И.М. е син на последния.С влязло в сила на 14.05.2004 г. решение по гр.д. № 366/19990 г. ДРС Иван Стоянов е бил осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на брат си Кирил Стоянов върху ½ ид.ч. от парцел ІХ-29 кв.5 по плана на с. Мало село, с площ от 864 кв.м., която част представлява дворно място при съседи:от две страни улици, Асен Антов и Г. Спасов. Това осъдително съдебно решение не е било изпълнено доброволно, поради което на 16.06.2004 г. ДРС е издал изпълнителен лист  по посоченото гр.д. на ДРС по искане на Кирил М. Стоянов, който съответно е бил взискател по този изпълнителен лист.

    Междувременно, в периода на висящност на гражданското дело, Иван Стоянов и Кирил Стоянов и съпругите им са прехвърлили собствените си по силата на наследствено правоприемство по 1/2 ид.ч. за всеки от тях от описания имот на децата си , а именно: Иван Стоянов – на сина си обв. Г.М., като сделката е обективирана с нот.акт за дарение № 67 т.ХІІІ н.д.3970/97 г. и Кирил Стоянов – на дъщеря си Иванка Х. и сделката е обективирана с нот.акт за продажба № 21 н.ІІІ н.д.№ 1668/1999 г.

     Въпреки така извършените прехвърлителни сделки като страни по изп. дело фигурират двамата братя-прехвърлители Иван и Кирил Стоянови. Длъжник по изпълн.дело е бил бащата на обвиняемия Г.М.-Иван Стоянов. На 26.11.2004 г. е бил извършен въвод във владение /вж л.47 отДП/, за което действие съдия-изпълнителят е съставил Протокол за въвод. С него е извършен въвод във владение на взискателя Кирил Стоянов  на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от парцел ІХ-29 кв.5 по плана на с. Мало село, с площ от 864 кв.м., която част представлява дворно място при съседи:от две страни улици, Асен Антов и Г. Спасов, като на въвода е присъствал и длъжникът Иван Стоянов, като взискателят и длъжникът са се подписали на протокола. Т.е. по надлежен реде бил отстранен от имота бащата на обвиняемия. На този въвод не е присъствал изобщо обвиняемия Г. М.. Срещу последния не са били извършвани никакви действия на принудително изпълнение.

   Обв. Г.М. има адресна регистрация в с.Мало село от края на 2006 г., т.е. далеч след париода на деянието. ЗДотогава той е пребивавал в имота периодично, за по 2-3 дни. Оттогава той пребивава в споменатата част от имота, като в другата част от имота пребивава Иванка Х. и тя обитава втората жилищна сграда в другата половина. Между двете части съществува ограда, която е изградена от бащата на Г.М. Иван Стоянов, като последните факти е установил св. Кирил Стоянов/вж л.9 от делото на ДРС/.  Тази ограда отначало е била дървена, а след това, през 7—те години, е била заменена от ограда с циментова основа и колове с телена мрежа/вж. показанията на св. Богданов, кмет на селото на л.10 от делото на ДРС/.

    При тази фактическа обстановка може да се формира единствено извода, че обвиняемият не е осъществил престъплението, в което е обвинен, нито от обективна, нито от субективна страна. Специалният състав на самоуправството, визиран в текста на чл.323 ал.2 НК, съдържа от обективна страна следните елементи: да има самоволно заемане на недвижим имот и деецът да е бил отстранен по надлежен ред от неговото владение. В случая нито един от тези елементи не е налице по отношение на обвиняемия. Не е установено той самоволно да е заел процесния недвижим имот. Не е установено също той да е бил отстраняван от него по надлежен ред. Споменатият протокол за въвод материализира надлежен ред за отстраняване на длъжник, който обаче не е обв. М., а неговият баща Иван Стоянов. Ако обвиняем беше Иван Стоянов, деянието по отношение на него би било съставомерно от обективна страна. По отношение обаче на обв. М. деянието не е съставомерно от обективна страна, доколкото той нито е бил субект в изпълнителното производство, нито в гражданското дело. И в двете производства страни са били неговият баща и чичо. Той не е бил отстраняван по надлежния ред от владението на посочения имот. Бил е отстраняван неговия баща. А наказателната отговорност е лична и не може да се търси такава за процесното деяние от децата на титулярите на граждански права, както фактически е сторено с обвинителния акт.  

      След като деянието е абсолютно несъставомерно от обективна страна по отношение на обвиняемия, то е несъставомерно с още по-голяма сила и от субективна страна. Липсва извършено от обвиняемия престъпление и не може да се говори за наличие на умисъл у него за извършването му.

     Достигайки до тези крайни и правилни изводи, І-инстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение по реда на глава ХХVІІІ НПК, което следва да се потвърди по изложените в него съображения и с направените по-горе допълнения от въззивния съд.

     На фона на изложеното не са налице сочените в протеста доводи за отмяна на решението и постановяване на ново осъдително такова с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание .

     При служебната проверка на решението въззивният съд не откри основания за неговата отмяна, поради което като правилно и законосъобразно то следва да се потвърди.

   Водим от гореизложеното и на осн.чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

   Потвърждава Решение № 777/27.06.2008 г. на ДРс,постановено по НАХД № 59/2008 г. по описа на този съд, с което обвиняемия Г.И.М.  е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.323 ал.2 НК и е оправдан по повдигнатото му по посочения текст обвинение.

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: