Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Кюстендил 12.11.2008 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети октомври 2008 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.

ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.

М.Н.

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНЧХД № 360 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по въззивна жалба на тъжителката Ц.Н.Й. срещу Присъда № 76/27.06.2008 г. на КРС, постановена по НЧХД № 705/2007 г., с която подсъдимата Г.Н.Ч. е призната за невиновна в извършване на престъплението по чл. 194 ал. 2 НК и е оправдана по това обвинение. Релевират се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Прави се искане за изменение на присъдата, отнасящи се до неправилната преценка на съда за неизвършване на деянието на подсъдимата от обективна и субективна страна. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова осъдителна такава, като допълнителни съображения се изложиха от защитника й в съдебно заседание. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Становището на ответницата по жалбата и подсъдима в І-инстанционното производство е за потвърждаване присъдата на КРС.

КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията на въззивния съд, намери следното от фактическа и правна страна:

С постановената присъда подсъдимата Г.Н.Ч. е призната за невиновна в това, че през есента на 2006 г.- в с. Лозно,община и област Кюстендил, от наследствен имот на нея и сестра й Ц.Й. е отнела от владението на Ц.Н.Й. 1/2 ид.ч. от съсобствения им водомер на обща стойност 22 лв. и е оправдана по това обвинение, квалифицирано по чл.194 ал.2 НК, като е отхвърлен предявения от тъжителката граждански иск за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 120 лв.

Съдът е приел за установена фактическа обстановка, която изцяло се възприема от въззивния съд. Страните по делото са сестри, които си били разпределили ползването на къщата и дворното място на наследствената им къща в с. Лозно. Впоследствие обаче отношенията както между двете сестри, така и между техните съпрузи, се влошили до степен на пълна нетърпимост. Преди повече от 5 години тъжителката Й. и нейният съпруг св. К.Й. демонтирали електромера поради повреда в ел.инсталация, като по този начин оставили къщата без ток. Електромерът се намирал в ползваната от тях двамата част от къщата. Това станало повод за ново влошаване на и без това достатъчно влошените им отношения. Като ответна реакция през есента на 2006 г., ядосан от липсата на ток, съпругът на подсъдимата Ч.-св. Чавдарски отишъл в имота и демонтирал водомера, който се намирал в ползваната от него и съпругата му част от къщата и го оставил в общото мазе в частта на подсъдимата. По този начин спряла водата в имота.

Тази фактическа обстановка съдът е установил от показанията на св. К.Ч., обясненията на подсъдимата и св. К.Й., съпруг на тъжителката, като обясненията на подсъдимата се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът е изложил подробни мотиви защо е кредитирал показанията на св. Чавдарски и подсъдимата и тези на свидетеля Йотов.

От назначената съдебно-оценителна експертиза е установено, че процесният водомер се намира в мазето и е оценен на 22 лв. Той е българско производство с посочен от в.л. и в присъдата контролен номер.

При така установеното от фактическа страна по категоричен и несъмнен начин съдът е приел, че подсъдимата няма никакво участие в деянието, за чието извършване е обвинена.

Освен това според съда при така възприетата фактическа обстановка описаното деяние не съдържа признаците на престъплението”кражба”. Съдът е приел, че от субективна страна липсва умисъл за присвояване. Демонтажът на водомера е бил с цел да се спре водата в имота, в отговор на спирането на тока в имота от тъжителката преди това и целта на дееца, демонтирал го, е не за да открадне водомера, а да спре водата. Водомерът съществува и е видян и оценен от в.л. Съдът е приел, че са налице гражданско-правни отношения между страните по повод ползването на наследствен имот.

Поради недоказаност извършване на престъплението е отхвърлен и гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за причинени от подсъдимата имуществени вреди в размер на 120 лв.

Така изложените съображения от решаващия съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК съдът е изложил подробни и законосъобразни съображения за недоказване авторството на деянието от подсъдимата. Демонтажът на водомера е извършен от нейния съпруг. При недоказване, че деянието е извършено от подсъдимия, е налице хипотезата на чл. 304 предл.ІІ-ро НПК, което е основание за оправдаване на подсъдимия. Това е и сторил решаващият съд, като отделно от това е изложил мотиви/посочени по-горе/и за несъставомерност на деянието с квалификация по чл.194 ал.2 НК от субективна страна.

Правилни са и процесуалните действия на съда, изразяващи се в отказа в с.з. на 23.05.2008 г. /л.59 от делото на КРС/ за изменение на частното обвинение чрез включването на нов подсъдим-съпруга на първоначалната подсъдима, поради това, че искането е направено след изтичане на 6-месечния срок по чл. 81 ал.3 НПК.

На фона на изложеното са неоснователни доводите на защитника на тъжителката за незаконосъобразност на оправдателната присъда. „Признанието” на подсъдимата пред полицейския служител, за което се говори в жалбата, всъщност се отнася до това, че Ч. е спряла водата/вж обясненията й в Преписка № 2967/2006 г./, а не че е откраднала водомера. Освен това, тези обяснения са дадени на етап предварителна проверка от досъдебно производство и поради това именно те не са годно доказателство по НПК, дори да съдържаха истинско самопризнание. Освен това, водомерът не е откраднат, а съществува в ползваната от подсъдимата и съпругът й част от мазето. Следователно кражбата не е осъществена както от обективна страна-вещта не е отнета,а съществува. Липсва следователно и субективната й страна-намерението за разпореждане и отчуждаване на вещта. Поради именно категоричното установяване, че подсъдимата не е автор на описаното в тъжбата деяние тя следва да бъде призната за невиновна съгласно хипотезата на чл.304 предл.ІІ-ро НПк, което напълно правилно и законосъобразно е сторил Районният съд.

Наведените доводи в с.з. на защитника на тъжителката адв. Семерджиев, че е налице извършено деяние по чл.216 НК, са неоснователни. Рамките на обвинението се очертават в частната тъжба, съгласно изискването на чл. 81 ал.1 НПК. Съдът следва да квалифицира деянието съобразно очертаните в обстоятелствената част на тъжбата факти. В обстоятелствената част на процесната тъжба/на л.1 от делото на КРС/ са наведени фактически обстоятелства за деянието кражба с изпълнително деяние”отнемане” . При това положение съдът не може да квалифицира деянието по чл.216 НК, тъй като изпълнителното деяние на това престъпление е съвсем различно: „ който унищожи или повреди противозаконно чужда движима вещ”.

При служебната въззивна проверка на атакуваната присъда не се откриха нейни пороци извън сочените в жалбата, налагащи отмяната й.

По всички изложени съображения съдът намери обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което тя следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на осн.чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПк, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 76/27.06.2008 г. на КРС, постановена по НЧХД № 705/2007 г., с която подсъдимата Г.Н.Ч. е призната за невиновна в извършване на престъплението по чл. 194 ал. 2 НК и е оправдана по това обвинение.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: