Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               Гр. Кюстендил 25.11.2008 г. 

 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

 

 

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесети ноември 2008 г. в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.

                                                               ЧЛЕНОВЕ:С.К.

                                                                                    Н.М.

при секретаря Е.Н. и с участието на прокурора от КОП К.С., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНОХД № 346 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по въззивна жалба на П.Г. ***  срещу Присъда № 78/3.07.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 485/2005 г. по описа на този съд, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.ІІ-ро, т.4 пр.ІІ-ро  и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 НК, и при условията на чл.195 ал.1 във вр. с чл. 54 ал.1 НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на присъдата и за постановяването й при нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в: неправилно установена фактическа обстановка, некореспондираща със събраните по делото доказателства, липса на веществени доказателства, с които се твърди да е извършено деянието – ръчна количка. Прави се искане за   отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен. Доказателствени искания в жалбата не са направени. В първото с.з. по искане на защитата на подсъдимия бяха допуснати гласни доказателства-разпит на св. Юлка Н..

      Окръжна прокуратура изрази становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, доколкото показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка не опровергават изводите на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

     Подсъдимият в последната си дума заяви, че е невинен.

     КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и в рамките на  правомощията на въззивния съд, намери следното от фактическа и правна страна:

       С постановената присъда подсъдимия П.Г. *** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.ІІ-ро, т.4 пр.ІІ-ро  и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 НК, за това, че на 16.11.2000 г., в с.Таваличево, около полунощ, след предварителен сговор с Димитър Гошевски и Ваньо Иванов, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство, като съизвършител с Гошевски и Иванов, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3606 лв: метална каса 10/50/50 см. на стойност 700 лв., кръгъл дървен печат на стойност 3 лв., правоъгълен дървен печат на стойност 2 лв. , 2 бр.пластмасови печати на стойност 6 лв., касова книга за отчитане на резултатите от касов апарат на стойност 15 лв., 2 бр.метални ключа за врата на стойност 3 лв. и сумата 2 875 лв., от владението на техния собственик-Земеделска потребителна кооперация „Съгласие”-с.Таваличево, без ничие съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, заради което при условията на чл.195 ал.1 във вр. с чл. 54 ал.1 НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години.

     Съдът е приел за установена фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се възприема от въззивния съд. Подсъдимият и св. Гошевски и Иванов знаели, че кооперацията в с.Таваличево има метална каса, в която се съхраняват парите на кооперацията и решили да откраднат тази каса, като предварително обмислили и времето на кражбата. На 16.11.2000 г., в изпълнение на плана си, тримата пристигнали в с.Таваличево с лек автомобил Рено-9, с червен цвят и без регистрационни табели, собственост на бащата на подсъдимия и управляван от подсъдимия, и отишли в двора на стопанския двор в селото. Спрели близо до оградата на кооперацията. В багажника на посочения л.а. натоварили ръчна количка, направена от винкел, с две гумени колела, собственост на Димитър Гошевски. Лекият автомобил паркирали в близост до овощна градина, свалили ръчната количка и заедно с нея тримата влезли в двора на кооперацията. Подс.Г. разбил разбил вратата на помещението, използвано като канцелария от касиерката с отвертка, която носел в себе си и тримата заедно влезли в помещението. Също тримата заедно изнесли металната каса от помещението и я натоварили на ръчната количка, с която я пренесли до овощната градина, на разстояние последната на около 400 м от стопанския двор. Там Гошевски с помощта на чук и брадва, която ползвал като клин, разбил вратата на металната каса. От нея тримата взели сумата от 2 875 лв., която си разделили поравно. Освен тези пари в касата имало и пачка банкноти от по 1 лв., стара емисия, които вече са били в обръщение и които  били маркирани от органите на МВР с жълто-зелено флуоресциращо вещество. Освен парите в касата се намирали и всички посочени по-горе движими вещи на посочената стойност. След това Иванов с такси се прибрал до Кюстендил, а Гошевски и подсъдимия се прибрали заедно до с. Долна Гращица.

     Тази фактическа обстановка съдът е установил от обясненията на Иванов, дадени от него като „уличено лице”и прочетени при усл.на чл. 281 ал.2 НПК и находящи се на л.95 от сл.дело поради противоречие с дадените от него пред КРС показания вече като свидетел, показанията на св.Борислав Гогев, забелязал описания лек автомобил на посоченото място на инкриминираната дата, Протокол за дактилоскопни следи, иззети от автомобила/и открити следи на Гошевски и Иванов/ , Протокол за полицейска проверка-на л.22 от сл.д., с който са били иззети от багажника на лекия автомобил Рено-9 люспи от боя със зелен цвят и бял цвят, експертизата на л.151 от сл.д., Протокол за претърсване и изземване от двора на Гошевски, Протокол за оглед на веществени доказателства на л.105 от сл.д.От последния протокол е видно, че от количката са иззети са иззети частици от зелена боя; от чука и брадвата също са иззети люспи от зелена боя , такива частици са иззети и от металния лост тип кози крак.  Тези частици боя са били обект на изследване от експертизата на л.151 от сл.д. и е установено от нея, че са сходни по морфологични белези с иззетия сравнителен материал от касата. Фактическата обстановка е установена още от показанията на св. Петков, Стоименов и Попов, присъствали на изземване на веществените доказателства от багажника на лекия автомобил, вкл.и ръчната количка,впоследствие изчезнала.  Стойността на вещите, вкл. и на самата каса, са установени от съдебно-оценителни експертизи от досъдебното производство. Стойността на парите в касата е установена от в.л.Иванов и от показанията на св. Г., касиер в кооперацията, както и от писмените документи, в които е било отразено движението на тези парични средства. Съдът е кредитирал показанията на св.Иванов в съвкупност с всички посочени косвени доказателства и доколкото те не облекчават неговото положение и в този смисъл не представляват защитна теза, а се подкрепят от останалите косвени доказателства относно механизма на влизане в кооперацията,вземането на касата и пренасянето й, както и нейното отваряне, съдът изцяло ги е кредитирал като обективни и достоверни.

    Тези подробни и задълбочени правни изводи на решаващия съд, направени при спазване на чл.305 ал.3 НПК, въззивният съд напълно споделя. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата, че липсата на количката и невъзможността да се извърши искания от защитника на подсъдимия следствен експеримент, целящ установяване невъзможността количката да бъде натоварена в багажника на лекия автомобил, не доказват по несъмнен начин участието на подсъдимия в извършване на деянието. Експертизата на веществени доказателства, установяваща сходството по морфологични белези на парчетата зелена боя от касата, иззети от ръчната количка, представлява косвено доказателство за приетия от съда механизъм на превозването на касата до овощната градина именно с тази количка и разбиването й с посочените инструменти, което е установено и от дадените пред съдия от КРС обяснения от Иванов на л.95 от сл.дело. А количката е била превозена с лекия автомобил Рено-9, в багажника му до с.Таваличево.

    Възприетата от съда фактическа обстановка не се опроверга и от показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка Юлка Н., баба на подсъдимия Г., кредитирани от съда като целящи да създадат алиби на подсъдимия предвид родствената връзка помежду им. Тези показания не бяха конкретизирани за какъв ден, месец и година се отнасят и съдът няма никакво основание да приеме, че те се отнасят точно до инкриминирания ден 16.11.2000 г.

     При така установеното по несъмнен и безпротиворечив начин от фактическа страна съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на престъплението „кражба” по два от квалифициращите го признаци- този по чл.195 ал.1 т.3, пр.ІІ-ро и т.5, във вр. с чл.20 ал.2 НК. От обективна страна той е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението”кражба”, като е допринесъл за настъпването на общия престъпен резултат при извършеното в съучастие престъпление. Г., след предварителен сговор с Иванов и Гошевски, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разбил входната врата на помещението, използвано за канцелария на касиера и касата на кооперация”Спасение” в с.Таваличево, чрез използване на техническо средство-чук и отверка. И въпреки пропуска на КРС да посочи точно вида на техническото средство в диспозитива на присъдата, пропускът не е съществен и не се отразява на нейната правилност. Но, за прецизност и пълнота, настоящият съдебен състав счита, че техническото средство следва да бъде конкретизирано и в диспозитива на присъдата, освен в мотивите й, като последното КРС е сторил.  Г. е участвал в отнемането на касата заедно с намиращите се в нея движими вещи, вече описани по-горе, на посочената обща стойност, доколкото тримата са я натоварили в ръчната количка и са я придвижили по този начин до овощната градина, където Гошевски разбил вратата на касата с чук и брадва. Начинът на проникване в помещението с касата и самото й отнемане, а впоследствие и на намиращите се в нея движими вещи, сочи на отсъствие на съгласие от собственика ЗК”Спасение” за отнемане на вещите. 

      Г. е осъществил и от субективна страна инкриминараното деяние, в съучастие с останалите двама извършители. Начинът, по който те са се придвижили до местонахождението на касата с намиращите се в нея и отнети вещи – с лекия автомобил, подсигуряването на ръчната количка и всички останали „инструменти”- технически средства: чук, брадва, отвертка и ключ тип кози крак-говори за един добре обмислен предварително начин и следователно за предварително формирано непоколебимо намерение за отнемане на касата на кооперацията – проникване със специално техническо средство и разбиването на касата с посочените инструменти с една единствена цел –отнемане на парите в касата и на намиращите се в нея вещи, като парите са били поделени между подсъдимия и двата свидетели Иванов и Гошевски, с което те са осъществили своя фактическа власт върху откраднатите вещи, каквато е била и целта им.

    Доводите на КРС за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна се споделят от състава на въззивния съд, с изложените по-горе допълнения.

    При така установеното и с оглед размера на предвиденото от закона в чл.195 НК наказание и съобразно разп.на чл.355 ал.2 НК и наложеното на Г. наказание при предходно разглеждане на делото, която присъда е била отменена, съдът е определил правилно и законосъобразно наказание ЛС за срок от 1 година, с отлагане на изпълнението му при усл.на чл.66 ал.1 НК ,което наказание по вид и размер напълно съответства според въззивния съд на целите на специалната и генерална превенции.

   На фона на всичко гореизложено въззивният съд намери за несъстоятелни и неподкрепени от доказателствата доводите на защитата във въззивната жалба и в пледоарията пред съда.

   При служебната проверка на атакуваната присъда от въззивния съд не се откриха основания, налагащи нейното изменение или отмяна.

   По всички изложени съображения съдът намери обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което тя следва да бъде потвърдена. 

   Водим от изложеното и на осн.чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                               Р   Е   Ш  И:

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 78/3.07.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 485/2005 г. по описа на този съд, с която на П.Г. ***  е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.ІІ-ро, т.4 пр.ІІ-ро  и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.195 ал.1 във вр. с чл. 54 ал.1 НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, като на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години.     

     Решението не подлежи на обжалване .

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: