В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осмата година,

в състав:

Председател: Д.Д.

Членове: Й.Ц.

М.Н.

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от Д. ВНЧХД №300 по описа за 2008г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частният тъжител и граждански ищец Б.Г.Б. *** обжалва присъда №523/26.05.2008г., постановена по НЧХД №824/2006г. по описа на КРС, с която подсъдимите Е.В.Е. и В.М.Л. са признати за невиновни в това, че на 08.06.2006г. около 1,30ч. в гр.Кюстендил, в кафе „Е.к.”, са му причинили разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, а именно: “лека телесна повреда”, изразяваща се контузия на лицето и избиване на зъб 21 и травматично разклащане на зъб 11, като са оправдани по повдигнатото против тях обвинение за престъпление по чл.130,ал.1 НК, а предявеният против подсъдимите граждански иск за сумата 3000лв., претендирана солидарно като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2006г., е отхвърлен изцяло като неоснователен. Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на присъдата, подробно изложени във въззивната жалба, като моли същата да бъде отменена и на нейно място се постанови друга, с която подсъдимите бъдат признати за виновни в извършването на горепосоченото престъпление, наложи им се съответното наказание, а предявеният граждански иск се уважи. Претендира и присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите и подсъдими Е.В.Е. и В.М.Л. ***/ считат жалбата за неоснователна и молят да се потвърди присъдата на КРС.

Окръжният съд, след преценка на релевираните във въззивната жалба оплаквания, на доводите и на възраженията на страните, на събраните по делото доказателства и след служебна проверка на атакуваната присъда при усл. на чл.314 НПК, счита, че същата следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:

С атакуваната присъда КРС е признал подсъдимите Е.В.Е. и В.М.Л. за невиновни в това, че на 08.06.2006г. около 1,30ч. в гр.Кюстендил, в кафе „Е.к.” ,са причинили на частния тъжител Б.Б. разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, а именно: “лека телесна повреда”, изразяваща се контузия на лицето и избиване на зъб 21 и травматично разклащане на зъб 11, като са оправдани по повдигнатото против тях обвинение за престъпление по чл.130,ал.1 НК, а предявеният против подсъдимите граждански иск за сумата 3000лв., претендирана солидарно като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2006г., е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да признае подсъдимите за невиновни в извършването на горепосоченото престъпление, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 08.06.2006г. след полунощ страните били в кафе „Е.к.” в гр.Кюстендил, като частният тъжител бил със свид.С.С. при бара, а подсъдимите, заедно със свидетелите Д. А. и М.Л. и лице на име А.- на маса в заведението. Тъжителят отишъл при масата, поискал цигари и запалка и между него и подсъдимите възникнал скандал, прераснал във физическо спречкване. Тримата започнали да се блъскат. По-нататъшното развитие на инцидента било предотвратено от А.. При сблъсъка Б. паднал на пода, без обаче по делото да е безспорно установено някой да го е блъснал, удрял или ритал след това. След това пристигнали органите на РПУ-Кюстендил и на подсъдимите бил съставен акт по УБДХ.

Фактическата обстановка е установена правилно от районния съд. Същата съответствува на изчерпателно събраните и подложени на подробен и точен анализ в мотивите на присъдата доказателства по делото. Съображенията на първоинстанционния съд са правилни, напълно се споделят от окръжния съд и поради това не следва да се повтарят в настоящото решение. Обосновано КРС е кридитирал изцяло показанията на свидетелите-очевидци Д. А., М.Л., И.А. и Д. Н., които са безпротиворечиви, логични и изясняват именно горепосочената фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд не е постановил присъдата си въз основа на показанията на свидетеля С.С., който заявява, че индицентът е възникнал не при масата на подсъдимите, а на бар-плота, където тъжителят бил ударен от подс.Е., вследствие на което паднал от стола на пода, а Е. започнал да го рита. Тези показания не кореспондират с нито едно от другите гласни доказателствени средства, визирани по-горе, а освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че според останалите свидетели и С., и частният тъжител Б. по това време са били видимо повлияни от употребата на алкохол.

Имайки предвид гореизложеното , правилно районният съд е приел, че подсъдимите Е. и Л. не са осъществили от обективна и от субективна страна елементите от фактическия състав на престъплението по чл.130,ал.1 НК, като ги е оправдал по повдигнатото против тях обвинение за това престъпление. Постановявайки присъдата си, правилно КРС е отчел и обстоятелството, че при медицинския си преглед от стоматолога д-р П., тъжителят е посочил друго време на причиняване на уврежданията му, констатирани при този преглед /на 07.06.2006г. към 14ч., а не на 08.06.2006г. към 1,30ч./. Впрочем, това разминаване би могло да се обясни и с фактическа грешка, допусната в медицинското свидетелство, ако имаше доказателства в подкрепа на отразеното в частната тъжба обвинение, но настоящият случай не е такъв.

Предвид признаването на подсъдимите за невиновни в извършването на горепосоченото престъпление, обосновано КРС е отхвърлил изцяло и предявеният против тях граждански иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие на това престъпление /деликт по см. на чл.45 ЗЗД/. Правилно е решен и въпросът за разноските по делото.

Съобразявайки изложеното, атакуваната присъда не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди. При извършената от въззивния съд служебна проверка се констатира, че избиването на 21-ви зъб затруднява дъвченето и донякъде и говоренето на пострадалия /срвн. заключението на вещото лице д-р Н./. Същото представлява „средна телесна повреда” по см. на чл.129,ал.2 НК. При това положение КРС е следвало на осн. чл.287,ал.7 НПК да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на КРП за образуване на наказателно производство от общ характер. Доколкото обаче във въззивната жалба не се прави такова искане, окръжният съд не би могъл по повод на нея да влоши положението на подсъдимите и само отбелязва това нарушение в мотивите на настоящото си решение.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.338 НПК, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №523/26.05.2008г., постановена по НЧХД №824/2006г. по описа на КРС.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.