Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

                               Гр. Кюстендил 17.11.2008 г. 

 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети октомври 2008 г. в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й.Ц.

                                                               ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.

                                                                                     М.Н.

при секретаря Г.А. и с участието на прокурора от КОП К.С., като разгледа докладваното от съдия Ц. ВНОХД № 293 по описа за 2008 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на глава ХХІ НПК.Въззивно производство и е образувано по въззивна жалба на  подсъдимия Ж.И.Г. срещу Присъда № 47/16.05.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 207/2008 г., с която е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 323 ал. 1 НК и са му наложени наказания:”лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години на осн.чл.66 ал.1 Нк и „глоба” в размер на 200 лв. Релевират се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в постановяването й при непълнота на доказателства, като същевременно доказателствени искания не са направени. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на съдебен акт от въззивния съд, с който подсъдимият да бъде оправдан и алтернативно-да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на КРС, без конкретно посочени основания за това.

       Становището на ответницата по жалбата и частен обвинител в І-инстанционното производство, изразено чрез повереника й адв. Д. е за потвърждаване присъдата на КРС.

      Становището на КОП е за потвърждаване на присъдата.

       КОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и в рамките на  правомощията на въззивния съд, намери следното от фактическа и правна страна:

       С постановената присъда подсъдимия Ж.И.Г. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 323 ал. 1 НК – за това, че от м. април 2007 г. до 14.12.2007 г. в м.”През реката” в землището на с. Нов чифлик, обл. Кюстендил самоволно, не по установения от закона ред  е осъществил едно оспорвано от другиго- Л.В. свое предполагаемо право-правото му на собственост, като е завладял 270 кв.м от имот пл.сн. № 002012, собственост на наследника на Стефан Илиев Кочов от с.с., а именно-Л.В., като случаят е немаловажен и на осн.чл.54 НК са му наложени наказания:”лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години на осн.чл.66 ал.1 Нк и „глоба” в размер на 200 лв.

     Съдът е приел за установена фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се възприема от въззивния съд. Подсъдимият е собственик на земеделски имоти  по земеделската реституция в землището на с. Нов чифлик, измежду които и на възстановен имот № 002013 в м. „През реката” с план за земеразделяне с Решение № 43/6 от 28.01.2000 г. на ОбСЗГ-Кюстендил  на  неговия наследодател И.П.Г. /вж л.64 от досъдебното производство/. Площта на имота е 1,300 дка и съседните му имоти са: № 002014/също собствен на подсъдимия на друго основание/ и № 002012, собственост на единствената наследница на Стефан Илиев Кочов-Л.С.В. и също възстановен с план за земеразделяне с Решение № 43/6 от 28.01.2000 г./на л.61 от ДП/. Към решенията на двамата са приложени и скици на възстановените им имоти. Последните са били обработвани от подсъдимия и от Л.В. в този им вид и местоположение до 1999 г.

    През 1999 г. обаче със Заповед № РД46-383/19.04.1999 г./на л.79 от ДП/ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа на осн.чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ е наредено да бъде преработен цялостно влезлия в сила план за земеразделяне  за землището на с. Нов чифлик , с площ 2335 дка. Новият план за земеразделяне е обявен в Дв бр.86/1.10.1999 г. Този план не е бил обжалван от подсъдимия Ж.Г. и е влязъл в сила, след което започнало трасирането на имотите по новия план. Съгласно последния имот № 002012, собственост на Л. В. е изместен в северна посока, а съседните му имоти №№ 002013 и 002014, собственост на подсъдимия Ж.Г. са изместени в югоизточна посока. За това изменение е била изготвена скица, която е била връчена на Г. и той не е предприел действия по обжалване на плана за земеразделяне, а е преценил, че няма изменение и е продължил да обработва имот № 002013 в първоначалните му  граници, определени при влизането в сила на първия план за земеразделяне през 1994 г. 

      Съгласно обаче изместването на имотите подсъдимият Ж.Г. *** съседния имот № 002012, заради което е била извършена проверка на място, съставен е бил констативен протокол и на 12.09.2001 г. е било издадено срещу него НП № 19 на Областния управител на област Кюстендил   за нарушение по чл.40 ал.1 ЗСПЗЗ. С Решение на КОС по НАХД № 784/2003 г. е отменено отменителното решение на КРС и е потвърдено посоченото НП. Била издадена и Заповед № 357/13.04.2001 г. за изземване на ползваната без правно основание от Ж.Г. ***.  През 2004 г. срещу Г. е водено и досъдебно производство, което на осн.чл.323 ал.3 Нк е било прекратено през 2005 г., тъй като тогава той е освободил владяното без правно основание и е възстановил първоначалното фактическо положение.

     През пролетта на 2007 г., през м.април, Л.В. установила, че спорната част от имота й отново е завладяна от Ж.Г. и била засадена с царевица и люцерна. Междувпрочем, Г. е завладял и части от други съседни имоти, но това не е предмет на делото. За определяне точната площ от владяната от Г. част от имот № 002012 е назначена в ДП техническа експертиза, изпълнена от в.л. В.Т./на л.53-56 от ДП/. На скицата към заключението е изчертана, защрихована със син цвят,  ползваната без основание след изменения план за земеразделяне част от имот № 002012 с площ от 270 кв.м., като ползването й е продължило до 14.12.2007 г.

    Тази фактическа обстановка съдът е установил от показанията на св.В., В., Д., А., Й. и Ш., заключението на изготвената от в.л.Т. техническа експертиза, както и от решенията на ПК решения и скици. Всички тези доказателства ас непротиворечиви и гласните доказателства се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото и от експертизата. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира обясненията на подсъдимия и ги възприема като защитна теза.

     При така установеното по несъмнен и безпротиворечив начин от фактическа страна съдът е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.323 ал.1 НК. От обективна страна той самоволно, не по установения ред е осъществил чрез действие едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право. Установеният ред това е редът , предвиден в ППЗСПЗЗ и в частност - §31 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за обжалване на план за земеразделяне, от който Г. не се е възползвал. След влизане в сила на новия план за земеразделяне от 1999 г., съгласно който се е получило изместване на собствения на подсъдимия имот № 002013 и имот № 002012, собственост на Л. В.,  за което подсъдимият е получил скица, той е продължил да владее имот № 012013 в границите отпреди изменението, с което е навлязъл незаконосъобразно и без правно основание в чужд имот-№ 002012 на Л. В. и е владял 270 к.м от него. Бил е наказван по административен ред , било е образувано срещу него ДП, което през 2005 г. е прекратено поради освобождаването на процесната част от 270 кв.м. През м.април 2007 г. обаче до 14.12.2007 г. подсъдимият отново е завладял процесните 270 кв.м, с което от обективна страна е осъществил фактическия състав на инкриминираното деяние. Последното е осъществено и от субективна страна-при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасните последици от деянието си-че владее без основание част от чужд имот съгласно новия план за земеразделяне на с.Н.чифлик от 1999 г. и въпреки това повторно, след като е било прекратено по чл.323 ал.3 Нк предходно наказателно производство със същия предмет, е завладял 270 кв. от имот № 002012 на Л.В. ***.  В контекста на всичко изложено е напълно несъстоятелен довода на защитата, че подсъдимият не е знаел за новите граници на собствения си имот № 002013.

    Изложените съображения от решаващия съд относно съставомерност на деянието от обективна и субективна страна изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК съдът е изложил подробни и законосъобразни съображения, на база които е формирал волята си. Съдът е изложил и подробни съображения и защо не е възприел доводите на защитата.

    Предвид съставомерността на деянието по чл.323 ал.1 НК от обективна и субективна страна съдът е наложил наказания на подсъдимия при усл.на чл.54 НК кумулативно предвидените такива в чл.323 ал.1 НК в размери, близки до законовия минимум. Наказанието ЛС е до 5 години и глобата е до 1000 лв. според цитирания законов текст. Законовият минимум на наказанието ЛС съгласно общата част на НК е 3 месеца, а наложеното такова на подсъдимия е за срок от 5 месеца. Изпълнението на същото е отложено при усл.на чл.66 ал.1 НК предвид чистото му съдебно минало и правилно приетите от КРС смекчаващи обстоятелства. Минималният размер на глобата съгласно чл.47 ал.1 НК е 100 лв., т.е. това наказание е също е в размер, близък до минималния -200 лв. Въззивният съд счита, че така наложените по вид и размер наказания съответстват в най-пълна степен на тежестта на извършеното престъпление и ще изпълнят целите на генералната и специална превенции.

     На фона на всичко гореизложено въззивният съд намери за несъстоятелни и неподкрепени от доказателствата доводите на защитата във въззивната жалба и в пледоарията пред съда.

    При служебната въззивна проверка на атакуваната присъда не се откриха нейни пороци извън сочените в жалбата, налагащи отмяната й.

   По всички изложени съображения съдът намери обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което тя следва да бъде потвърдена. 

    Водим от изложеното и на осн.чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПк, Кюстендилският окръжен съд

                               Р   Е   Ш  И:

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/16.05.2008 г. на КРС, постановена по НОХД № 207/2008 г., с която подсъдимия Ж.И.Г. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 323 ал. 1 НК и са му наложени наказания: ”лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години на осн.чл.66 ал.1 Нк и „глоба” в размер на 200 лв. 

    Решението не подлежи на обжалване .

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: