М О Т И В И

КЪМ РЕШЕНИЕ №9 ОТ 25.01.2008г., ПОСТАНОВЕНО ПО НАХД№155 ПО ОПИСА ЗА 2007Г. НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Производството е при условията на глава 28-ма от НПК.

Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил е внесла в Кюстендилския окръжен съд постановление по чл.375 НПК, с което е направила предложение на осн. чл.78а,ал.1 НК обв.И.Б.П. *** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.123,ал.4,предл.1-во във вр. с ал.1,предл.2-ро НК като му се наложи административно наказание.В постановлението прокурорът е приел, че Б. е осъществил горепосоченото престъпление, респ. го е обвинил в това, че на 13.08.2005г. в м.”Салдарица” в землището на с.Баланово, общ.Дупница е причинил смъртта на С.Д.С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, уредена със ЗКВВООБ и представляваща източник на повишена опасност- в нарушение на чл.14в от същия закон след приключване на лова е носил законно притежаваното от него ловно оръжие: ловна пушка м.”Стожер” 12-ти калибър, модел 2000, фабр.№***, не в разглобен вид или калъф и с боеприпаси в цевта на оръжието, произвел изстрел и причинил смъртта на С. като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за спасяване на пострадалия. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа същото обвинение и моли на обвиняемия да се наложи адм. наказание “глоба” в максималния размер, предвиден от закона.

Обвиняемият И.Б.П. *** не се признава виновен по повдигнатото против него обвинение,дава подробни обяснения относно начина на осъществяване на деянието и моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Обвиняемият И.Б.П. е роден на 26.08.1973г. в гр.Дупница.Има завършено висше образование. Живее в гр.София. Работи в Столична дирекция “Полиция” като оперативен работник. Досега не е осъждан за други престъпления и няма доказателства за други извършени от него противообществени прояви.

П. е ловец, притежаващ удостоверение за придобито право на лов, издадено от Държавно лесничейство - София към Национално управление на горите при Министерство на земеделието и горите и е член на Ловно-рибарска дружина- с.Баланово към Ловно-рибарско дружество- гр.Дупница. Притежава членска карта № ***, издадена от НЛРС и билет за лов № ***, с личен № *** и заверки за 2004г. – 2005г. на НУГ. Същият на законно основание притежава ловна пушка марка „Стожер”, 12-ти калибър, модел 2000, фабр. № ***. За носене на ловното оръжие му е издадено разрешение с.С №*** г. от ІІ-ро РПУ при СДВР, валидно до 2006г. Носенето, съхранението и боравенето с огнестрелно оръжие е правно регламентирана дейност, уредена със Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

На 12.08.2005г. вечерта обвиняемият П. напуснал София и заедно със семейството си заминал за с.Баланово, общ.Дупница, където живее дядо му.Целта на пътуването му била на следващия ден-13.08.2005г. /когато не бил на работа, респ. не изпълнявал функционални служебни задължения/, да ловува в землището на с.Баланово по време на откриването на ловния сезон за пъдпъдъци, гълъби, гургулици, горски бекас и обикновена бекасина, разрешен на 13.08.2005г. За да ловува в ловно-стопанския район на с.Баланово, на 10.08.2003г. на обвиняемия било издадено разрешително за индивидуален лов с.А № 0208554 за местността „Салдарица” на с.Баланово, за гълъби, гургулици и пъдпъдък, валидно за периода от 13.08.2005г. до 28.08.2005 г.

На 13.08.2005г. около 6,00-6,30ч. обвиняемият П., заедно с братовчед си-свид.А.Х., излезли да ловуват в местността „Салдарица” на с.Баланово. След като известно време ловували заедно, се разделили. Към 10,00-10,30ч. от мястото, където се бил укрил, П. забелязал група ловци, разположени на сянка под една върба, намираща се в близост до р.Разметаница и на разстояние около 250м от асфалтовия път за с.Баланово. Напуснал укритието си и се запътил към групата ловци. На мястото били ловците М.Х., А.Х., К. В., В. Б., Д. С. С. , синът му С.Д.С. и С. С.. След като се поздравили, започнали разговор на ловджийска тематика. Всички имали добро настроение, като някои от тях /без обвиняемия/ употребявали алкохол. Уговаряли се да приключат лова и да се придвижат до мястото на банкета, организиран същия ден към обяд по случай откриването на лова.По време на тези разговори част от ловците стреляли по пернатия дивеч, прелитащ над мястото. След като всички станали, обвиняемият и част от останалите ловци забелязали, че откъм северозападна посока (откъм ТЕЦ ”Бобов дол”) срещу тях да лети гургулица. П. бил най-отпред пред всички ловци. Пушката носел заредена с фабрични ловни патрони 12-ти калибър, марка „Фиоки” № 7, поставена на рамото му с цевта нагоре /както и всички останали от групата/. След като видял птицата и преценил, че е в най-изгодна позиция за стрелба, обвиняемият извикал: „Аз съм!”. Хванал пушката за приклада с цел с въртеливо движение да заеме позиция за стрелба и да отстреля летящата птица. При извършване на това въртеливо движение на пушката произвел изстрел, при който бил поразен стоящия на около два метра зад него С.Д.С.. Виждайки, че С. С. се свлича на земята, обвиняемият П. незабавно хвърлил пушката и отишъл да окаже помощ на пострадалия, който хрипал и имал входна огнестрелна рана в областта на дясната гръдна половина. Обвиняемият му направил изкуствено дишане, като преди това бръкнал с пръст в устата му, за да провери дали не си е глътнал езика. След това обв. П. и свидетелят Х. вдигнали пострадалия на ръце и го понесли към асфалтовия път, намиращ се на около 250 метра западно от мястото на инцидента. К. В. се обадил по мобилния си телефон за спешна медицинска помощ в гр.Дупница. По средата на пътя в носенето на пострадалия се включил и В. Б., но през по-голямата част от пътя го носел сам обвиняемият, тъй като преценили, че така е по-бързо. Стигнали до асфалтовият път, качили го в лек автомобил марка „ВАЗ 2101” с ДК № Кн 53 21 АА, собственост на свидетеля С. и тръгнали да го транспортират до болницата в гр.Дупница. По време на пътуването обвиняемият правел изкуствено дишане на пострадалия и сърдечен масаж. На пътя между с.Баланово и гр.Дупница срещнали линейката на ФСМП и в нея преместили пострадалия. С линейката бил д-р Х., който установил, че пострадалият е без сърдечна дейност и дишане. Във ФСМП - гр.Дупница пострадалият бил внесен в шокова зала, където била потвърдена смъртта му.

След произведения изстрел обвиняемият П. не е презареждал, празнил или извършвал, каквато и да била друга манипулация с пушката си. От мястото на инцидента пушката му била взета от свидетеля С., който от своя страна веднага я предал на дядото на обвиняемия- И. Б.. На около 50м от къщата на Б., преди да му предаде пушката, свидетелят С. проверил дали в цевта на същата няма патрон. Установил, че в цевта имало гилза, която паднала на банкета на пътя. Така също в магазинната част на пушката имало два ловни патрона. С протокол за доброволно предаване от 13.08.2005г. И. Б. предал пушката на водещият разследването, а свидетелят С. също с протокол за доброволно предаване от същата дата предал гилзата, която извадил от пушката.

Обвиняемият П. и пострадалият С. С. били в приятелски отношения още от детските си години и нямали конфликти помежду си.

Видно от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Н., нараняването на С. Д. С. е единично огнестрелно с дребни сачми на гръдния кош, с нараняване на гръдните органи (бял дроб, сърце, аорта, перикард, хранопровод/, четвърто ляво и 7-10-то десни ребра, седми и осми гръдни прешлени, придружено с кръвоизливи по хода на раневия канал; двустранен хемопневмоторакс - кръвоизливи и въздух в гръдната кухина; остра кръвозагуба. Смъртта на С. се дължи на огнестрелно нараняване на жизненоважни гръдни органи (бял дроб, сърце, аорта), което е несъвместимо с живота. Входната рана е в областта на дясната гръдна половина. Посоката на раневия канал през тялото на пострадалия е отдясно наляво, леко отпред назад и отгоре надолу (спрямо нормално изправено положение на тялото). Предвид наличието на обща входна рана и големина на нараняването, отговаря да е причинено от единичен изстрел от близко разстояние - до около 1-2м. Предвид проектилите (сачмите) и големината на пластмасовата чашка, нараняването отговаря да е причинено от изстрел с оръжие, стрелящо с ловни патрони 12-ти калибър. Според посоката на раневия канал в тялото, в момента на изстрела пострадалият е бил обърнат с предно дясната си част на тялото към посоката на изстрела. Това нараняване е възможно да се получи при различни положения на тялото на пострадалия в момента на изстрела - прав, седнал и др.под. Огнестрелното нараняване е получено приживе. Пострадалият не може сам да си причини това нараняване. Не се изключва възможността след получаване на нараняването същият да е могъл за известно кратко време да извърши ограничени активни целенасочени действия - да направи няколко крачки, да говори и др.под. По трупа не са установени увреждания от други външни вредностни фактори или заболявания, които да причиняват или да подпомогнат настъпването на смъртта. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено - от порядъка на минути след прострелването.

От заключението на балистичната експертиза на вещите лица П.П., Н.Ж. и Ц. Н. е видно следното: Иззетата като веществено доказателство ловна пушка марка „Стожер”, 12-ти калибър, модел 2000, фабр. №*** е технически изправна и годна да произведе изстрел. С пушката е стреляно след последното й почистване. Представените за изследване четири броя ловни патрони кал.12, предназначени за стрелба с ловни пушки кал.12, включително и за стрелба с представената за изследване ловна пушка „Стожер” с фабр. № 410442. Патроните са били годни за употреба по предназначение. Представените за изследване четири броя гилзи са части от ловни патрони кал.12. Върху концентратора и сачмите, извадени от трупа на С. С., не са установени признаци, позволяващи от своя страна да се установи, че те заедно са били елементи на един и същ ловен патрон, както и, че концентратора и сачмите са били изстреляни от предоставената за изследване ловна пушка. Върху корпуса на гилзата, приложена по делото като веществено доказателство, има обозначение, указващо, че патронът, част от който е била гилзата, е бил фабрично снаряден със сачми № 7, каквито са и 46-те броя сачми, извадени от трупа на С. С.. Изстрел с ловната пушка е възможно да се произведе само след прилагане на необходимото усилие върху спусковия лост със стойности на усилието 1,5-2 кг. С ловната пушка могат да се произведат изстрели само след нейното зареждане, освобождаване на предпазителя и упражняване на необходимото усилие върху спусковия лост. За предотвратяване на случайни изстрели пушката има предпазна спускова скоба и предпазител, разположен в горната задна част на предпазната спускова скоба. Произвеждането на нежелателен изстрел без натискането на спусъка е невъзможно. В момента на изстрела пострадалият е бил обърнат с предно дясната си част на тялото към дулото на оръжието.От заключението на вещите лица П.П. и Н.Ж., назначени в хода на досъдебното и на съдебното производство, се установява следното: Процесната пушка е технически изправна и годна да произведе изстрели. Посоченото от свидетеля Симеонов оставане на гилзата в патронника на цевта може да се получи при блокиране на затвора в преграда, непозволяващо изхвърляне на стреляната гилза; при несработване на изхвъргача на оръжието и при използването на некачествен или недобре съхраняван боеприпас. Начинът на сваляне на пушката, описан от обвиняемия в хода на съдебното производство, не позволява закачане на спусковия лост в дрехите и принадлежностите, които същият е носил тогава. При това положение на пушката е възможно предпазителят да се отключи от натиск при захват на пушката с ръка. Възможно е предпазителят да се отключи и при натиск от опиране на бутона в твърд предмет с подходяща форма.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, които са безпротиворечиви: обясненията на обвиняемия П., показанията на свидетелите И. К., М. Х., А.Х., С. С., Д. С., К. С., В. М., П. Г. и Ц. Х.; от заключенията на вещите лица Г.М., У. Д., Р. К., д-р Н., тройната комплексна балистична експертиза на вещите лица П.П., Н. Ж. и Цв. Н., балистичните експертизи на вещите лица П.П. и Н.Ж. /и особено- тази, назначена в хода на съдебно производство/, от находящите се в досъдебното производство доказателствени материали: протокол за оглед, протоколи за доброволно предаване на пушката и патроните, на гилзата, членска карта № **, издадена от НЛРС и билет за лов № **, с личен № *** и заверки за 2004 – 2005г. на НУГ, разрешително за индивидуален лов с.А ,№ *** за местността „Салдарица” на с.Баланово- за гълъби, гургулици и пъдпъдък, валидно за периода от 13.08.2005г. до 28.08.2005 г. и протокол за доброволното им предаване, заповед №48-302 от 25.07.2005г. на МЗГ за откриване на ловния сезон, членски картон, удостоверение за придобито право на лов, кадрова справка и писмо на СДП, протокол за следствен експеримент, от представените и събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства: разписка за предаване на веществени доказателства, писмо рег.№32183/18.04.2007г. на ОДП-Благоевград и протокол за приемане на ВВООБ, писмо рег.№***/16.10.2007г. на РПУ-Дупница, както и от веществените доказателства: 1 бр. пластмасов буркан, съдържващ 46 бр. сачми и пластмасов концентрат /тапа/, както и 8 бр. гилзи /последните находящи се в РПУ Дупница/, ловна пушка марка "Стожер" 12-ти калибър, модел 2000, фабр. № *** /находяща се в РПУ Дупница/ , мъжки панталон тип дънки на фирма "КАNА", мъжка риза с къс ръкав на фирма "МАSНО", 1 бр. патрондаш, 1 бр. термос, 1 бр. ловджийски нож и камуфлажен елек.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен начин от горепосочените доказателства, които са безпротиворечиви. Същата не се оспорва и от страните и е визирана и в обстоятелствената част на постановлението на прокурора, инициирало настоящото съдебно производство.При така описаната фактическа обстановка прокурорът е направил необоснования и незаконосъобразен извод, че обвиняемият И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123, ал.4, пр.1 във вр. с ал.1, пр.2 от НК: за това, че „на 13.08.2005 г. около 10,30ч. в землището на с.Баланово община Дупница, в местността „Салдарица”, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, уредена със Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, представляваща източник на повишена опасност, предвид носенето, съхранението и боравенето с огнестрелно оръжие по тези норми – като ловец, притежаващ удостоверение за придобито право на лов № 48/24.06.2003г., издадено от Държавно лесничейство - София при Национално управление на горите при Министерство на земеделието и горите и член на ловно-рибарска дружина с.Баланово към ловно-рибарско дружество гр.Дупница, по време на откриването на ловния сезон на пъдпъдъци, гълъби, гургулици, горски бекас и обикновена бекасина, разрешен на 13.08.2005г. със заповед № РД 49-302/25.07.2005г. на Министъра на земеделието и горите, нарушил разпоредбата на чл.14в от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите- „Ловното оръжие се пренася до мястото на лова в разглобен вид или в калъф, като боеприпасите се пренасят отделно от оръжието”, като след приключването на лова носил законно притежаваното от него ловно оръжие - ловна пушка, марка „Стожер”, 12 калибър, модел 2000, фабр. № ***, не в разглобен вид или калъф и с боеприпаси в цевта на оръжието, произвел изстрел и причинил смъртта на С.Д.С. с ЕГН-********** ***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия, като действията по спасяването са описани подробно по-горе”.

Както вече бе посочено, страните не спорят относно фактическата обстановка по делото. Спорът между тях е относно това дали в конкретния случай обв.П. е нарушил правната норма на чл.14в от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, съгласно която ловното оръжие се пренася до мястото на лова в разглобен вид или в калъф, като боеприпасите се пренасят отделно от оръжието- т.е. дали от обективна страна обвиняемият е причинил смъртта на пострадалия поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съдът счита, че в конкретния случай не е налице нарушение от страна на обвиняемия на разпоредбата на чл.14в ЗКВВООБ. Съображенията за това са следните:Видно от гореизброените гласни и писмени доказателства,както на обвиняемия П., така и на останалите ловци е било издадено по надлежния ред писмено разрешително за индивидуален лов с място на ловуване /т.е. “ловище” по см. на §1,т.10 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча/- местността “Салдарица” в землището на с.Баланово. При индивидуалния лов всеки от ловците сам решава за какъв период от време /в рамките на издаденото му разрешителното за лов/ да ловува- т.е. кога да започне лова и кога да го приключи, а ловището /местността/ е определена в издаденото му разрешително за лов. Съгласно разпоредбата на чл.43,ал.3 ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Видно от гореизложеното, в конкретния случай обвиняемият и останалите членове на ловната дружина са се намирали в определената им в издадените им разрешителни местност за ловуване- м.”Салдарица” в землището на с.Баланово /т.е. в “ловището” по см. на §1,т.10 от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча и чл.87,ал.1 от същия нормативен акт/. При това положение по отношение на тях визираната в постановлението на прокурора правна норма на чл.14в ЗКВВООБ не е приложима. При това е без значение дали ловът е бил приключил или не- правната норма на чл.14в от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите изисква ловното оръжие да се пренася до мястото на лова в разглобен вид или в калъф, като боеприпасите се пренасят отделно от оръжието. Доколкото в случая обв.П. по времето на инцидента се е намирал в мястото на лова /м.”Салдарица” в землището на с.Баланово/, а не извън него, цитираната норма на чл.14в ЗКВВООБ е неприложима. Нещо повече, разрешеният му индивидуален лов не е бил приключил за него към този момент- видно от показанията на свидетелите М. Х., А.Х. и Д. С., както и от обясненията на обв.П., които напълно кореспондират с тях, доколкото ловът е бил индивидуален, всеки от ловците сам е преценявал кога да го приключи, като обв.П. не е обявявал , че е сторил това. Това обстоятелство впрочем е без значение за съставомерността на деянието, доколкото обвинението на КОП,съдържащо се в постановлението, е за нарушение на чл.14в ЗКВВООБ. Същата правна норма изисква ловното оръжие да се пренася до мястото на лова /респ. и от мястото на лова след това/ в разглобен вид. Доколкото в конкретния случай по делото е установено по безспорен начин, че към момента на произвеждане на изстрела обв.П. се е намирал в мястото на лова, разпоредбата на чл.14в ЗКВВООБ е неприложима, респ. П. не я е нарушил. Евентуално, в случая същият е извършил нарушение на общата правна норма за боравене с огнестрелно оръжие- чл.48,ал.1 ППЗКВВООБ, съгласно която лицата, придобили огнестрелно оръжие, са длъжни при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки или наранявания. В производството по глава 28-ма от НПК обаче съдът е обвързан от фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора- чл.378,ал.3 НПК. Впрочем, в случая е налице идентичност между приетата от прокурора в постановлението му фактическа обстановка и тази, установена от съда в хода на съдебното производство. Необоснован е обаче изводът на прокурора, че при тази фактическа обстановка от обективна страна обв.П. е извършил нарушение на чл.14в ЗКВВООБ като нарушението на тази правна норма представлява “немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност” по см. на чл.123,ал.1 НК. При това положение и имайки предвид, че обв.П. е обвинен от КОП именно за това, окръжният съд прие, че същият е невиновен и на осн. чл.378,ал.4,т.2 НПК го оправда.

Доколкото в конкретния случай по делото бе установено по безспорен начин, че обв.П. не е осъществил от обективна страна елементите от фактическия състав на престъплението по чл.123,ал.4,предл.1-во във вр. с ал.1,предл.2-ро НК, то същият не ги е осъществил и от субективна страна, поради което е безпредметно да се излагат мотиви в тази насока.

Съобразявайки изложеното, съдът призна подс.П. за невиновен в извършването на престъпление по чл.123,ал.4,предл.1-во във вр. с ал.1,предл.2-ро НК и на осн. чл.378,ал.4,т.2 НПК го оправда.

С решението си съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. пластмасов буркан, съдържващ 46 бр. сачми и пластмасов концентрат /тапа/, както и 8 бр. гилзи /последните находящи се в РПУ Дупница/, да се унищожат , а веществените доказателства: ловна пушка марка "Стожер" 12-ти калибър, модел 2000, фабр. № *** /находяща се в РПУ- Дупница/ , мъжки панталон тип дънки на фирма "КАNА", мъжка риза с къс ръкав на фирма "МАSНО", 1 бр. патрондаш, 1 бр. термос, 1 бр. ловджийски нож и камуфлажен елек, да се върнат на обвиняемия И.Б.П..

Предвид изхода на делото, сторените разноски по него остават за сметка на държавния бюджет.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: