ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 04.11.2008г.

 

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Р.С.

          ЧЛЕНОВЕ:    Т.К.

                                     С.Б.

 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Б. *** по описа на КОС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, приложим по аргумент от § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.С.М. *** против разпореждане на Районен съдгр. Кюстендил от 30.09.2008г., постановено по гр.д. 757/2008г., с което жалбоподателят е задължен да заплати държавна такса в размер на 88.16 лв.

В съответствие с правилото, следващо по аргумент от чл. 129, ал.3 и чл.130, изр.2 ГПК, частната жалба е администрирана до въззивния съд без предварително връчване на препис от нея на ответните страни, тъй като обжалваното разпореждане е постановено към момент, когато ответните страни не са уведомени за висящия спор по исковата молба.

Частната жалба изхожда от ищеца в първоинстанционното производство, но следва да бъде оставена без разглеждане като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелна проверка отделно от съдебното решение. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда /респ. срещу разпорежданията съгласно чл.279 ГПК/, могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Разпореждането за заплащане на държавна такса няма преграждащ производството характер и в ГПК не съществува разпоредба, която да предвижда, че може да бъде обжалвано с частна жалба.

За пълнота, доколкото в общия случай държавната такса се определя въз основа на цената на иска, а законът допуска подаване на частна жалба срещу определенията на съда, с които се увеличава цената на иска /чл. 70, ал.2 ГПК/ - настоящата инстанция намира за необходимо да провери дали с обжалваното разпореждане районният съд всъщност не е приел увеличение на цената на иска. Тъй като в случая в исковата молба и уточненията към нея не е посочена цена на иска, няма основание да се счита, че като е изискал допълнителна сума за държавна такса, районният съд е увеличил заявената от ищеца цена на иска. При това положение частната жалба не може да се прецени като такава по чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 70, ал.2 ГПК и не е допустима.


Следва да се има предвид, че до първото съдебно заседание съдът служебно следи за пълното внасяне на дължимата държавна такса и може да изисква заплащане на допълнителни суми. В случая еднократната преценка за размера на държавната такса е затруднена от обстоятелството, че от исковата молба и уточненията към нея не следва ясно волята на ищеца, а при така направеното изложение търсената защита би могла да бъде правно квалифицирана по искове, за които държавната такса е различна. 

По тези съображения, частната жалба е недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, и образуваното по нея частно въззивно производство следва да бъде прекратено. Възражението на жалбоподателя срещу  разпореждането за внасяне на държавна такса може да бъде разгледано от въззивния съд при подадена въззивна жалба против първоинстанционното решение.

 

Така мотивиран, Кюстендилски окръжен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г.С.М. *** против разпореждане на Районен съдгр. Кюстендил от 30.09.2008г., постановено по гр.д. 757/2008г., с което жалбоподателят е задължен да заплати държавна такса в размер на 88.16 лв.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. 596 по описа на Кюстендилски окръжен съд за 2008г.

 

 

Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

         ЧЛЕНОВЕ: