О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 22.10.2008 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на двадесет и втори октомври
през двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.
ЧЛЕНОВЕ: В.Б.
Е.С.
като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***
по описа за 2008 г. и, за да се произнесе взе предвид :
Л.С.С. *** е обжалвал определението на Кюстендилския районен съд от 07.07.2008 г., постановено по гр. д. № 944 / 2008 г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск предявим от Районен кооперативен съюз със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. “Демокрация” № 1 против “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. * и Л.С.С. с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с цена на бъдещия иск 700 лева, като е определена обезпечителна мярка “спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 087420400147 на ЧСИ В. А. със страни – взискател: жалбоподателя и длъжник “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 “ до приключване на делото с решаване на исковата претенция и е определен едномесечен срок за предявяване на иска. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението, иска се отмяна и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение.
“Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 също е обжалвало определението на Кюстендилския районен съд от 07.07.2008 г., постановено по гр. д. № 944 / 2008 г. по описа на същия съд с искане за отмяна и отхвърляне на искането за допускане на обезпечение.
Ответната страна Районен кооперативен съюз със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. “Демокрация” № 1 е изразила писмено становище по частните жалби с искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.
КОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема определението на КРС за неправилно, поради което го отменя и отхвърля искането за допускане обезпечение на бъдещ иск. Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на РКС гр.Кюстендил с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД предявим от него против “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 и Л.С.С. страни по договор за наем, за който се твърди, че е привиден и чиято нищожност се иска да бъде обявена. Като обезпечителна мярка е посочена “спиране на изпълнението по изп. д № 087420400147 на ЧСИ Валентина Александрова със страни – взискател: жалбоподателя и длъжник “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 “. Като фактически основания за привидността на договора се сочат необичайно краткия срок, за който е сключен и ниската наемна цена за отдадените под наем три сгради. Доколкото в уговорения срок процесните сгради не били предоставени от наемодателя “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 “ на наемателя Л.С.С., то последният се снабдил с изпълнителен лист и било образувано горепосоченото изп. д. По същото са предприети действия по въвод на наемателя в държане на имотите, за което е съставен протокол от 22.02.2008 г. В този протокол е отразено, че в складове № 31 и № 32 е открито трето лице – РКС гр. Кюстендил, което заявило самостоятелни права върху имота. Предвид това ЧСИ е отложил изпълнителните действия по отношение на тези две вещи и на основание чл. 416, ал. 2 от ГПК е дал три дневен срок на лицето претендиращо права да иска сприане на изпълнителното производство. По делото липсват доказателства РКС да е упражнил правата си.
Представени са преписи от съдебни решения, видно от които по отношение на процесните три сгради с влязло в сила решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС предявен от РКС против “Тизком” ООД, гр. Кюстендил.
Очевидно претендирайки отново права на собственост върху посочените три сгради РКС е счел, че би могъл да защити правата си чрез предявяване на иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и то претендирайки прогласяване нищожност на наемен договор сключен между посоченото ТД и ФЛ. Като обезпечетилена мярка е посочено спиране на изпълнителното производство с твърдението, че така би се осуетило предаването на владението на имота на наемодателя след изтичане на срока на наемния договор.
С обжалваното определение КРС е допуснал обезпечение на бъдещия иск и е наложил сочената обезпечителна мярка. Прието е, че е налице обезпечителна нужда и вероятна основателност на иска. Определението е обжалвано от ответниците.
Частната жалба на Л.С.С. е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.
Частната жалба на“Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 също е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК и разгледана по същество е основателна.
Предвид установената фактическа обстановка настоящата нистанция счита, че искането за допускане обезпечение на бъдещия установителен иск чрез налагане на посочената обезпечителна мярка е неоснователно.
В обжалваното определение по обезпечителното производство липсват изложени мотиви по същество. Направен е единствено извод за това, че съществува вероятност за затрудняване осъществяването на правата на ищеца при уважаване на иска, ако не бъде допуснато обезпечението. Не е ясно обаче в какво се изразява това затруднение и защо е счетено, че съществува вероятност за това, както и за какви права става въпрос. КРС е направил извод за вероятна основателност на бъдещия иск, като е приел, че към молбата са представени доказателства за вероятно съществуване на правото предмет на осъдителен иск предявим срещу жалбоподателите. В случая обаче бъдещият иск не е осъдителен по вида си, а несъмнено установителен.
Обезпечителното производство предвижда възможност за обезпечаване както на предявени искове, така и на бъдещи такива, без значение какъв е вида им, като последното е прогласено и с изричната разпоредба на чл. 389, ал. 2 от ГПК. При разглеждане на искането за допускане на обезпечение по същество обаче безусловно следва да се преценява наличието на предпоставките по чл. 391, ал.1 от ГПК . В случая извършената от първоинстанционния съд преценка е неправилна.
Настоящата инстанция приема, че предпоставките не са налице. Първата предпоставка е относно наличието на обезпечителна нужда. Несъмнено единствено и само наличието на обезпечителна нужда предполага защита интересите на ищеца с исканото обезпечение. Според цитираната процесуална норма такава обезпечителна нужда е налице, ако без обезпечението ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по решението.
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е установителен по вида си и уважаването му цели прогласяване недействителност на правна сделка. Т.е. въобще не може да става въпрос за невъзможност за защита на права или затруднение за защита на същите. Това е така, тъй като при евентуално уважаване на иска се прогласява нищожността на правната сделка, без това да означава, че се създават права от вида на посочените от молителя. Обезпечаването на установителни по вида си искове е допустимо на общо основание, но следва да е налице обезпечителна нужда. В случая казус такава не е налице.
Очевидно е, че между страните е налице правен спор, касаещ принаделжността на правото на собственост върху посочените три склада. За разрешаването му обаче следва предявяване на друг иск, а не сочения бъдещ иск. Заявените претенции за придобиване право на собственост от РКС на друго основание, различно от разгледаното по приключилия с влязло в сила решение правен спор по иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е предмет на обсъждане в настоящето производство. Това, че РКС претендира за право на собственост и фактически се намира в две от помещенията / склад № 30 се владее от ответникът ЮЛ/ не е основание за допускане на обезпечение на иск за прогласяване нищожността на договор за наем и то чрез налагане на посочената от тази страна обезпечителна мярка - спиране на изпълнителното производство, с което се цели да не настъпи промяна досежно владението на сградите. С влезлите в сила съдебни решения ползуващи се със сила на пресъдено нещо и представени в първоинстанционното производство са отречени претендираните от РКС права по отношение на “Тизком” ООД, гр. Кюстендил чрез отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС и именно това е същественото в случая. Доводът на ответника по частните жалби, че с тези решения не било признато правото на собственост на “Тизком”ООД, гр. Кюстендил не подлежи на обсъждане, тъй като е несъмнено, че в исково производство по иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът не дължи произнасяне досежно правата на ответника.
Предвид изложеното следва извод за липса на обезпечителна нужда за допускане обезпечение на бъдещия иск чрез сочената обезпечителна мярка. Освен всичко изложено следва да се има предвид и това, че за намереното в имота трето лице РКС е съществувала възможност да упражни правата си по чл. 416, ал. 2 от ГПК / отм./, като липсват данни това да е сторено.
Не налице и втората предпоставка обуславяща основателност на исканото обезпечение - вероятна основателност на иска. Разпоредбата на чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК изисква искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, което в случая не е налице. Единствено представени са договори за наем с други страни, по които наемодател е РКС.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането за допускане на обезпечение отхвърлено.
Водим от горното, КОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Кюстендилския районен съд от 07.07.2008 г., постановено по гр. д. № 944 / 2008 г. по описа на същия съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Районен кооперативен съюз със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. “Демокрация” № 1 за ДОПУСКАНЕ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск предявим от Районен кооперативен съюз със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. “Демокрация” № 1 против “Тизком” ООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. “Петър Берон” № 26 и Л.С.С. *** с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем от 24.01.2008 г. сключен между ответниците като привиден, чрез определяне на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението по изп. д. № 087420400147 на ЧСИ В. А. “.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: