ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 11.11.2008 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на двадесет и пети септември

през двехиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: В.Б.

Е.С.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2008 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

Й.Г.К. *** е обжалвал с частна жалба определение № 257 / 16.05.2008 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1000 / 2007 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против И.С.К. *** иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на ответника, че при масовизацията на ТКЗС с.Спарево през 1956 – 1957 г. наследодателите му Г. С. К. и И. С. К. са били собственици на нива с площ от 0, 100 дка в м. “Конопишки път”, находяща се в землището на с. Сапарево, Община Сапарева баня, при съседи: С. П., И. П. и С. К., който е включен в имот № 051052 по картата на землището на с.Сапaрево. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението, иска се отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане.

Въззиваемият И.С.К. *** изразява становище за неоснователност на ч. ж. и иска определението на ДРС да бъде оставено в сила.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема определението на ДРС за неправилно, поради което го отменя и връща делото на същия съд за разглеждане.Съображенията за това следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Й.Г.К. против И.С.К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване на установено по отношение на ответника, че при масовизацията на ТКЗС Спарево през 1956 – 1957 г. наследодателите му Г. С. К. и И. С. К. са били собственици на нива с площ от 0, 100 дка в м. “Конопишки път”, находяща се в землището на с. Сапарево, Община Сапарева баня, при съседи: С. П., И. П. и С К., който е включен в имот № 051052 по картата на землището на с.Сапaрево.

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че по реда на ЗСПЗЗ Н. Г.К. е направил искане за възстановяване правото на собственост върху притежавани от Г. С. К. и И. С. К. към момента на образуване на ТКЗС земеделски земи, включително и земеделска земя с площ от 0, 100 дка, находяща се в м.”Конопишки път”, землището на с. Сапарево. С решение № 2267 Р / 07.10.1993 г. на ПК гр. Сапарева баня / сега ОСЗГ гр.Сапарева баня/ е възстановено правото на собственост върху посочения недвижим имот. В това решение обаче не са определени реални граници чрез способите предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Ответникът също е направил искане по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи притежавани от наследодателя му С. К., включително и земеделска земя с площ от 0, 300 дка, находяща се в м.”Конопишки път”, землището на с. Сапарево. С решение № 6 / 06.06.1999 г. на ПК гр. Сапарева баня е възстановено правото на собственост върху полска култура с площ от 0, 212 дка, находяща се в горепосочената местност и селище, представляваща имот № 051052 по картата на землището, като са определени и реални граници на имота подробно описани в решението.

По делото като доказателства са приети преписи от образуваните по подадените заявления преписки, като за всяка от претендираните земеделски земи от заявителите са били посочени граници / съседи на имота, които не са идентични.

Не се спори, че административното производство за реституция на претендираната от ищеца земеделска земя не е приключило, т.е. не е постановено решение на ОСЗГ гр. Сапарева баня съгласно изискванията на ЗСПЗЗ, с което да бъдат определени реални граници на имота. съответно не е издадена и скица. Видно от приетите служебни писма това не е сторено, доколкото претендираното от ищеца местоположение на имота съвпада с част от възстановената на ответника земеделска земя.

От приложеното гр. д. № 572 / 2001 г. на ДРС е видно, че с влязло в сила решение Й.Г.К. и В. С.П. са осъдени да предадат на И.С.К. като собственик владението върху гореописаната земеделска земя, представляваща имот № 051052. Решаващите мотиви на постановения съдебен акт касаят реституираното на ищеца по посоченото дело-ответник в настоящето право на собственост върху процесната земеделска земя. По отношение на ответника е посочено, че реституцията не е приключила. Не са обсъждани придобивни способи за придобиване правото върху съответните имоти, включително и към момента на образуване на ТКЗС.

С определение № 257 / 16.05.2008 г. първоинстанционното производство е прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че с влязлото в сила решение, с което е уважен искът с правно основание чл. 108 от ЗС е решен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот и предвид разпоредбата на чл. 222 от ГПК / отм./ не може да бъде пререшаван, а влязлото в сила решение е задължително за страните и съдилищата. Определението е обжалвано от ищеца.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество се явява основателна.

Предвид установената от настоящата инстанция фактическа обстановка обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ДРС за разглеждане.

Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а с влязло в сила решение е разгледан иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Изходът на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има значение за признаване правото на възстановяване и е преюдициален по отношение на спора за собственост, включително и по отношение на ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В случая обаче при обсъждане на първата предпоставка - относно принадлежността на правото на собственост върху процесната земеделска земя при разглеждане на горепосоченото дело съдът е взел предвид единствено и само приключилата реституция в полза на ищеца- сега ответник и само този факт е бил обсъден. Реституцията е разглеждана като самостоятелно придобивно основание за собствеността, което е абсолютно неправилно. Реституцията не е самостоятелен способ за придобиване правото на собственост, тъй като при нея в патримониума на определено лице се възстановява единствено и

само принадлежало преди това/ към минал момент/ право на собственост, което на някакво основание е било отчуждено. Ето защо приключилата реституция на земеделска земя има значение за допустимостта на искове с правно сонование чл. 97, ал. 1 от ГПК/ отм./ и чл. 108 от ЗС, както и значение при обсъждане на въпроса относно принадлежността на собствеността в патримониума на ищеца към момента на разглеждане на правния спор, но не и в смисъл на самостоятелно придобивно основание.

Предвид това между страните не е разглеждан въпроса за принадлежността на правото на собственост към минал момент, основания за придобиването му и не е налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в изложения в обжалваното определение смисъл. Определението, с което производсдтвото по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на ДРС за разглеждане.

Настоящата инстанция счита, че следва да бъде преценена допустимостта на предявения иск предвид други процесуални предпоставки. В и.м. не са изложени никакви конкретни обстоятелства относно правния интерес от предявяване на иска с посоченото правно основание. Не е ясно в какво се изразява спорът между страните и дали действително претендират за принадлежността на правото на собственост върху един и същи имот. Както бе посочено в заявленията по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските земи са индивидуализирани с различни граници. За да е налице спор за материално право и двете страни следва да претендират за собствеността към минал момент и то за един и същи имот. Този въпрос следва да бъде изяснен, за да се прецени наличието на правен интерес. В и.м. са изложени обстоятелства относно действия на ПК/ сега ОСЗГ/ относно определяне на реални граници на земеделските земи и претендиране на земеделска земя с едно и също местоположение, което не е равнозначно на спор за материално право по смисъла на посочената законова разпоредба.

Следва да бъдат уточнени и обстоятелствата във връзка с твърденията относно наследяването, тъй като в и.м. ищецът твърди, че е наследник както на Г. К., така и на И.С. К., като при данните в удостоверенията за наследници не става ясно на какво основание ищецът твърди, да е наследник на И. К.. Не са конкретизирани и обстоятелствата относно придобивните основания, на които се твърди, че наследодателите му са придобили правото на собственост- наследяване / от кой наследодател/ и придобивна давност - период на упражнявано давностно владение. Едва след отстраняване напосочените нередовности следва да се прецени допустимостта на иска.

Водим от горното, КОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 257 / 16.05.2008 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1000 / 2007 г. по описа на същия съд, с което производството по делото е прекратено И ВРЪЩА делото на ДРС за разглеждане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: