В ИМЕТО НА НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.

ЧЛЕНОВЕ: Т.К.

С.Б.

Като разгледа докладваното от младши съдия Б. *** по описа на КОС за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № ******/2007г. по описа на ЧСИ с рег.№ 744 с район на действие Кюстендилски окръжен съд от М.М.В., В.М.В. и К.М.В. – взискатели по същото изп.дело. Съгласно жалбата и допълнително уточнение към нея, обжалва се допуснато от съдебния изпълнител разсрочване на парично задължение по чл.348 ГПК, като се иска да бъде отменено по съображение, че разсрочената сума е минимална и задължени за нея са две лица. Отделно, обжалва се мълчалив отказ на съдебния изпълнител да извърши принудително изпълнение на задължение за премахване на кладенец. Констатираното от съдебният изпълнител положение – че съоръжението е покрито с плоча, не представлявало премахване, поради което молят да бъде разпоредено да се осъществи изпълнението чрез ефективно отстраняване на кладенеца. Претендират разноски.

Длъжниците, Т. и Й. П., не са представили писмени възражения.

Частният съдебен изпълнител не е депозирал писмени обяснения.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въз основа на данните в изпълнителното дело съобразно чл. 334, ал.3 ГПК и при липсата на представени от страните други доказателства, намира от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № *****/2007г. по описа на ЧСИ с рег.№ 744 при КОС е образувано по издаден от Районен съд – гр.Дупница изпълнителен лист № ***/21.09.2007г., съгласно който Т. и Й. П. са осъдени да заплатят на М. и Й. В. сумата от 465.00 лв., както и да премахнат от имота си череша и бунар /кладенец/.

Видно от препис – извлечение от акт за смърт № 196/07.04.2006г. и удостоверение за наследници от община Дупница, Й.В. е починала на 06.04.2006г. и нейни наследници по закон са М.М.В., В.М.В. и К.М.В. – жалбоподатели в настоящото производство.

С молбата си от 28.09.2007г. за образуване на изпълнително дело жалбоподателите са поискали, в случай че в срока за доброволно изпълнение черешата и бунара не бъдат премахнати и не бъде изплатена дължимата сума, да бъде определена дата за принудително премахване, както и да се изиска справка от НАП за декларирани недвижими имоти и трудови договори, върху които да бъде наложен запор.

Призовките за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 03.10.2007г.

Според удостоверения на ТД на НАП – гр. Кюстендил с изх. № 1000002769/12.10.2007г. и 1000002765/12.10.2007г., длъжниците притежават в съсобственост недвижим имот, като Й.П. притежава и друг имот, както и три броя моторни превозни средства, разполага и с вземане по трудов договор.

Съгласно протокол от 25.10.2007г., подписан от съдебния изпълнител, длъжниците и от името на взискателите, съдебният изпълнител е установил, че черешата е премахната, а кладенецът е затворен с бетонова плоча. В протокола е вписано, че дължимата сума ще бъде внесена при условията на чл.348 ГПК, като първата вноска от 30 % ще бъде направена същия ден и по 10 % всеки месец до пълното погасяване на задължението.

При така установените обстоятелства КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира от правна страна следното:

Относно допуснатото от ЧСИ разсрочване по чл.348 ГПК

Подадена от легитимирани лица и в срока за обжалване против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване по реда на чл.332, ал.1 вр. чл.333 и сл. ГПК, жалбата в тази част е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Удостоверено с подписите на длъжниците и съдебният изпълнител изявление в протокола от 25.10.2007г. - че дължимата сума ще бъде внесена при условията на чл.348 ГПК, по същество представлява изразени в един акт искане от страна на длъжниците за разсрочване и разрешение от съдебния изпълнител да бъде извършено разсрочено плащане. Съдебният изпълнител е бил обвързан да предостави възможност на длъжниците да упражнят предвиденото в тяхна полза право на разсрочване, тъй като условията на закона за разсрочване са били налице. От разпоредбата на чл. 348 ГПК следва, че разсрочване е допустимо, ако изпълнението е насочено към продан на имущество на длъжника и това е единственото предвидено в закона условие за допускане на разсрочване. Като се има предвид, че с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателите са посочили като обект на изпълнение недвижими имоти на длъжника и тъй като от представената от ТД на НАП справка се установява, че длъжниците разполагат с такова имущество, следва, че проданта е била възможен способ за принудително удовлетворяване, респ. обстоятелствата, при които възниква право на разсрочване, са били налице. Размерът на паричното задължение и броят на длъжниците не са предвидени като условия за разсрочване, още по-малко са подлежали на преценка от ЧСИ по целесъобразност. Обстоятелството, че има данни за вземане на един от длъжниците по трудов договор, върху което евентуално е възможно да бъде осъществено изпълнение, само по себе си не изключва възможността за изнасяне на публична продан на имуществото на длъжника, тъй като законът не предвижда определена поредност при прилагане на изпълнителните способи. Изключване на възможността за изпълнение чрез публична продан, в който случай разсрочване по чл.348 ГПК би било недопустимо, е могло да бъде постигнато както по почин на длъжника по реда на чл.338 ГПК, така и от взискателя чрез молба за изменение на поисканите изпълнителни способи. Такава промяна не е била направена, поради което съдебният изпълнител, като обвързан от посочените изпълнителни способи, правилно е разрешил в съответствие с чл. 348 ГПК разсрочено изплащане на задължението и жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Относно искането за премахване на кладенец

Оплакването на жалбоподателите е за бездействие на съдебния изпълнител или, съобразно формулировката на чл.332, ал.1 ГПК – против отказ за извършване на искани изпълнителни действия. Доколкото обаче исканото от съдебния изпълнител действие няма за предмет събиране на парично вземане, а принудително осъществяване на задължение на длъжника за извършване на определено действие /Глава ХLV ГПК/, за прякото осъществяване на което съдебният изпълнител не разполага с правомощия, жалбата не съдържа твърдения за законово предвидени изпълнителни действия, които ЧСИ е отказал, поради което жалбата в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Принудителното изпълнение на задължението за премахване на кладенеца може да бъде осъществено пряко само от взискателя, като бъде упълномощен от съдебния изпълнител по реда на чл. 419 ГПК да извърши действието за сметка на длъжника или след предварително внасяне на необходимата за премахването сума от длъжника по реда на чл. 420 ГПК.

Така мотивиран, КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.М.В., В.М.В. и К.М.В. ***„****” № *** - а, в частта против допуснато от ЧСИ с рег.№ 744 с район на действие Кюстендилски окръжен съд по изп. дело № ****/2007г. разсрочване на парично задължение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.М.В., В.М.В. и К.М.В. ***„***” № *** - а, в частта против мълчалив отказ на ЧСИ с рег.№ 744 с район на действие Кюстендилски окръжен съд по изп. дело № ****/2007г. да премахне кладенец, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: