Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 01.12.2008 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. К.
ЧЛЕНОВЕ: Ю.М.
Н.М.
при секретаря М.С., разгледа докладваното от съдия К. *** по описа за 2008 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
К.А.А. *** обжалва решение на Кюстендилския районен съд
по гражданско дело № 2304/2006г. Счита, че решението е неправилно, желае
отмяната му и постановяване на решение, с което иска с правно основание чл. 14,
ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважен. Като доводи сочи, че процесния
имот е закупен от наследодателя на ищеца през 1950 г, макар и да няма
писмен документ за сделката, както и това, че масовизацията е била извършена
към 1956 г,
а не както е приле съда в мотивите си
- 1953 г.
Ответниците по жалбата Венелина Б., Н.Г. и П.Й. чрез
адвокат К. я оспорват, ответникът И.Ц., по отношение на когото е прекратено
производството намира решението в тази част за правилно и желае оставянето му в
сила.
КОС при условията на пар. 2,
ал.2 от ПЗР на ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания
от районния съд фактически и доказателствен материал, приема следното:
Жалбоподателят е ищец по цитираното гр. дело, което е
образувано по негова искова молба против П.Й. с искане да се признае за
установено, че към 1953 г.
неговата наследодателка Д.Г.е била собственик на
имот- ливада от 1 дка в м. “Булина ливада” в
землището на с. Жилинци, при съседи: Й.К., Б.М., Н.К.
и М.С. Впоследствие иска е насочен и към В.Б. и Н.Г., от които П.Й. е закупил
имота с нот. акт № 34, дело № 34/2006г. на нотариуса
Д. С. В хода на процеса искът е насочен и към И.Ц., който е закупил от Й. процесния имот с нот. акт № 196,
дело № 1252/2007г. на нотариус Б. А. Ищецът твърди, че наследодателката
му Д.Г. /А./, починала през 2002г. е притежавала процесния имот, за който има отказ от ОСЗГ гр.
Кюстендил за възстановяване на правото на собственост поради спор за материално
право с П.Й.. Представено като доказателство е удостоверение, че към 1949г. в емлячния регистър на с. Жиленци Д.А.Г., или А. е декларирала
ливада с площ от 1 дка в м. “Булина ливада” по силата
на покупко-продажба. Не се спори, че ответниците В.Б. и Н.Г. са наследници на Б.Г.М.
/у-ние за наследници на л. 32/. Същият е претежавал
земеделски имоти, които са описани подробно в удостоверение от кметството на с. Жиленци № 20/22.03.2007г.
/л.45/ В това удостоверение липсва имот в м. “Булина
ливада”. Пред съда са разпитани две групи свидетели- на всяка от страните,
който са категорични, че тримата братя М. са имали по силата на неформална
делба по 1 дка от ливада в м. “Големинци”, която
местност е идентична с “Булина ливада”. Има сведетелски показания, които сочат, че наследодателя на
ищеца- А.Г./съпруг на Дафина/ е закупил от един от братята М.- Сава един декар
от процесната ливада, която сделка не е била оформена
по надлежния ред. Липсва нотариален акт, както и писмен договор. Това е станало
към 1950 г,
а образуването на ТКЗС е станало през 1953 г според ищеца. Според някои от
свидетелите – 1956 г.
Опис декларацията за влизане в ТКЗС на Б.М. носи дата 19.12.1950 г. Районният
съд е изложил мотиви защо А.Г. би бил изключителен собственик на този имот,
доколкото към оня момент – 1950
г. не е съществувал режим на съпружеска имуществена
общност. Ищецът претендира неговата майка да е била собственик на имота към
1953г. Липсва и представен договор за покупко- продажбата, какъвто е бил нужен,
за да се придобие правото на собственост по силата на тогава действащото
законодателство- чл. 217 и чл.219 ЗЗД /отм./ Не са изтекли и предвидените в
закона срокове за придобиване по давност- чл. 34 от отменения Закон за
давността, нито 10 г
срок по предходното правило – пар. 4 от ПР във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС. С оглед на липсата на
доказателства за правото на собственост на наследодателката
Д.Г. съдът е отхвърлил предявения иск против В.Б. и Н.Г., а против П.Й. и И.Ц.
е прекратил производството като недопустимо с оглед на това, че същите са приобретатели на имота с последващи сделки.
При така установената фактическа обстановка окръжният съд счита, че
решението на районния съд следва да се остави в сила като правилно и
законосъобразно. На първо място се твърди още в исковата молба, че иска
признаване на правото на собственост към 1953г., който е момента на образуване
на ТКЗС. И нелогично звучи довода в жалбата, че съдът е обсъждал тази година, а
не 1956г, когато било образувано ТКЗС. Неоснователен е довода, че наследодателката на ищеца Д. Г. като преживяла съпруга има
съответния дял от наследството на съпруга й, който се определя по правилата на
сегашното законодателство- Закона за наследството. Липсват по делото
доказателства за наследственото правоприемство между
А.Д. както и доказателства от коя година са били в брак. Налице са само
свидетелски показания в тази връзка. Дори и да се приеме, че е съществувал
писмен договор за покупката за процесния имот, не са
могли да изтекат предвидените срокове от ЗД и ЗС. Именно и поради тази причина
административния орган ОСЗГ е постановила и отказ за възстановяване на
собствеността. Въззивният съд е длъжен да отбележи,
че видно от представеното удостоверение от кметството в с. Жилинци
Д.Г. е декларирала процесния имот през 1949 г в емлячния
регистър като имот, придобит чрез покупка. Несъстоятелно е твърдението в тази
връзка, че е имало писмен договор от 1950 г. за този имот. Ищецът, в настоящето дело
въззивник не доказа правото на собственост на наследодателката си към 1953г върху процесния
имот. Напротив съществуват доказателства- свидетелски показания на св. М.
/л.47/, че имота е даден на К.А. като лично ползване от АПК. Ето защо съдът
приема, че искът е недоказан и правилно отхвърлен от районния съд. Доколкото
цената на имота е под 1000 лв, то съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК /отм./
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО на КРС по гр. дело № 2304/2006 г.
от 13.08.2008 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.