Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е

 

 гр. Кюстендил, 01.12.2008 г.

 

 

             В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година, в състав

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   С.  К.

                  ЧЛЕНОВЕ:   Ю.М.

                             Н.М.

                       

 

при секретаря М.С., разгледа докладваното от съдия К. *** по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

К.А.А. *** обжалва решение на Кюстендилския районен съд по гражданско дело № 2304/2006г. Счита, че решението е неправилно, желае отмяната му и постановяване на решение, с което иска с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважен. Като доводи сочи, че процесния имот е закупен от наследодателя на ищеца през 1950 г, макар и да няма писмен документ за сделката, както и това, че масовизацията е била извършена към 1956 г, а не както е приле съда в  мотивите си  - 1953 г.

Ответниците по жалбата Венелина Б., Н.Г. и П.Й. чрез адвокат К. я оспорват, ответникът И.Ц., по отношение на когото е прекратено производството намира решението в тази част за правилно и желае оставянето му в сила.

КОС при условията на пар. 2, ал.2 от ПЗР на ГПК,   извършвайки самостоятелна преценка на събрания от районния съд фактически и доказателствен материал, приема следното:

Жалбоподателят е ищец по цитираното гр. дело, което е образувано по негова искова молба против П.Й. с искане да се признае за установено, че към 1953 г. неговата наследодателка Д.Г.е била собственик на имот- ливада от 1 дка в м. “Булина ливада” в землището на с. Жилинци, при съседи: Й.К., Б.М., Н.К. и М.С. Впоследствие иска е насочен и към В.Б. и Н.Г., от които П.Й. е закупил имота с нот. акт № 34, дело № 34/2006г. на нотариуса Д. С. В хода на процеса искът е насочен и към И.Ц., който е закупил от Й. процесния имот с нот. акт № 196, дело № 1252/2007г. на нотариус Б. А. Ищецът твърди, че наследодателката му Д.Г. /А./, починала през 2002г. е притежавала процесния  имот, за който има отказ от ОСЗГ гр. Кюстендил за възстановяване на правото на собственост поради спор за материално право с П.Й.. Представено като доказателство е удостоверение, че към 1949г. в емлячния регистър на с. Жиленци Д.А.Г., или А. е декларирала ливада с площ от 1 дка в м. “Булина ливада” по силата на покупко-продажба. Не се спори, че ответниците В.Б. и Н.Г. са наследници на Б.Г.М. /у-ние за наследници на л. 32/. Същият е претежавал земеделски имоти, които са описани подробно в удостоверение  от кметството на с. Жиленци № 20/22.03.2007г. /л.45/ В това удостоверение липсва имот в м. “Булина ливада”. Пред съда са разпитани две групи свидетели- на всяка от страните, който са категорични, че тримата братя М. са имали по силата на неформална делба по 1 дка от ливада в м. “Големинци”, която местност е идентична с “Булина ливада”. Има сведетелски показания, които сочат, че наследодателя на ищеца- А.Г./съпруг на Дафина/ е закупил от един от братята М.- Сава един декар от процесната ливада, която сделка не е била оформена по надлежния ред. Липсва нотариален акт, както и писмен договор. Това е станало към 1950 г, а образуването на ТКЗС е станало през 1953 г според ищеца. Според някои от свидетелите – 1956 г. Опис декларацията за влизане в ТКЗС на Б.М. носи дата 19.12.1950 г. Районният съд е изложил мотиви защо А.Г. би бил изключителен собственик на този имот, доколкото към оня момент – 1950 г. не е съществувал режим на съпружеска имуществена общност. Ищецът претендира неговата майка да е била собственик на имота към 1953г. Липсва и представен договор за покупко- продажбата, какъвто е бил нужен, за да се придобие правото на собственост по силата на тогава действащото законодателство- чл. 217 и чл.219 ЗЗД /отм./ Не са изтекли и предвидените в закона срокове за придобиване по давност- чл. 34 от отменения Закон за давността, нито 10 г срок по предходното правило – пар. 4 от ПР във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС. С оглед на липсата на доказателства за правото на собственост на наследодателката Д.Г. съдът е отхвърлил предявения иск против В.Б. и Н.Г., а против П.Й. и И.Ц. е прекратил производството като недопустимо с оглед на това, че същите са приобретатели на имота с последващи сделки.

       При така установената фактическа обстановка окръжният съд счита, че решението на районния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. На първо място се твърди още в исковата молба, че иска признаване на правото на собственост към 1953г., който е момента на образуване на ТКЗС. И нелогично звучи довода в жалбата, че съдът е обсъждал тази година, а не 1956г, когато било образувано ТКЗС. Неоснователен е довода, че наследодателката на ищеца Д. Г. като преживяла съпруга има съответния дял от наследството на съпруга й, който се определя по правилата на сегашното законодателство- Закона за наследството. Липсват по делото доказателства за наследственото правоприемство между А.Д. както и доказателства от коя година са били в брак. Налице са само свидетелски показания в тази връзка. Дори и да се приеме, че е съществувал писмен договор за покупката за процесния имот, не са могли да изтекат предвидените срокове от ЗД и ЗС. Именно и поради тази причина административния орган ОСЗГ е постановила и отказ за възстановяване на собствеността. Въззивният съд е длъжен да отбележи, че видно от представеното удостоверение от кметството в с. Жилинци Д.Г. е декларирала процесния имот през 1949 г в емлячния регистър като имот, придобит чрез покупка. Несъстоятелно е твърдението в тази връзка, че е имало писмен договор от 1950 г. за този имот. Ищецът, в настоящето дело въззивник не доказа правото на собственост на наследодателката си към 1953г върху процесния имот. Напротив съществуват доказателства- свидетелски показания на св. М. /л.47/, че имота е даден на К.А. като лично ползване от АПК. Ето защо съдът приема, че искът е недоказан и правилно отхвърлен от районния съд. Доколкото цената на имота е под 1000 лв, то съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК /отм./ Окръжният съд

 

 

 

 

           Р  Е  Ш  И  :

 

 

    ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО на КРС по гр. дело № 2304/2006 г. от 13.08.2008 г.

   Решението  не подлежи на касационно обжалване

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ:   1.        2.