Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 12.12.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, ГК, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

ЧЛЕНОВЕ: Ю.М.

Мл.Н.М.

при секретаря: М.С.

и прокурора:

като разгледа докладваното от съдия М. ***/2008г. по описа на КОС и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК (отм.).

„МИНИ БОБОВ ДОЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, обл.Кюстендил, чрез пълномощника – адвокат А. П., обжалва решение от 13.08.2008г. по гр.д.№ 2150/2007г. на КРС, с което на основание чл.200, ал.1 от КТ дружеството е осъдено да заплати на В.Й.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от настъпил ексцес в следствие придобито професионално заболяване – „хроничен бронхит с дихателна недостанъчност І ст.”, установен с ЕР № 139/27.02.2007г. на Университетска болница-МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.11.2007г. до окончателното погасяване на задължението, както и сторените деловодни разноски в размер на 18.18 лева. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което искът за неимуществените вреди да бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано на събраните по делото доказателства, поради което моли КОС да остави въззивната жалба изцяло без уважение като неоснователна.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, КОС приема за установено следното:

Решението на КРС е валидно и допустимо. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице (надлежна страна) при спазване разпоредбите на чл.197 и сл. от ГПК (отм.), а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото в първата инстанция доказателства, доколкото във въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства, КОС приема за установена същата фактическа обстановка, която е установил и районният съд, а именно:

Страните са в трудово правоотношение от 28.07.1997г. Първоначално ищецът, ответник по жалбата, е заемал в дружеството – жалбоподател длъжността „подземен майстор - копач” в рудник „Миньор”, след което през времето от 26.07.1999г. е назначен като „майстор-миньор”, а от 17.09.2002г. е трудоустроен на длъжността „работник по обслужване на лампистерна” (надземен) в рудник „Бобов дол”

С експертно решение № 215/27.01.2006г. на І МБАЛгр.София ТЕЛК разширена за общи заболявания с ТМ и ПЗ на работника е призната 30 % трайно намалена работоспособност за профусионалните заболявания „ хроничен бронхит с дихателна недостатъчност І ст.” и „миотенденоза на двете предмишници хр.рец.ф-ма кл.ремисия”, считано от 27.01.2006г. до 01.01.2009г. С влязлото в сила решение по приложеното гр.д.№ 303/2007г. по описа на КОС на Л. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в следствие така установените професионални заболявания в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва от 27.01.2006г.

С ново експертно решение № 139/27.02..2007г. на ТЕЛК общи и професионални заболявания при УБ – МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД гр.София е призната 51 % трайно намалена работоспособност общо за посочените професионални заболявания, считано от 27.02.2007г., като е констатирано и трето-вегетативна полиневропатия на горните крайници, лека-средна степен”, а по отношение на „миотенденозата на двете предмишници” е отбелязано влошаване в трайна клинична ремисия, като категорично е установено, че заболяването „хроничен бронхит” обуславя 50 % от трайната нетрудоспособност, към което се наслагват и 10 % новоконстатиранато.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза на вещото лице специалист интернист - пулмолог, се установява, чечестите обостряния на хроничния професионален бронхит на ищеца са довели до усложнението „дихателна недостатъчност І ст.”, което се характеризира с функционални нарушения на дишането и засилване на задуха, вече и при леки физически натоварвания, като не подлежи на излекуване и има прогресиращ във времето характер. Заключението е компетентно, обосновано, не е оспорено от страните и въззивната инстанция го приема изцяло, така както го е приел и първоинстанционният съд.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Районният съд е сезиран с иск по чл.200 от КТ за вреди от професионално заболяване, причинило трайно намалена работоспособност – ексцес – по-късно проявените неблагоприятни последици на болестта, в резултат на нейното развитие и усложнение. Въз основа на тази разпоредба с обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба.

Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства се установи наличие на трудовоправни отношения между страните, като в резултат на изпълнението на възложената работа ищецът е получил заболяване, което е определено за професионално от компетентния за това орган. При първоначалното освидетлстване на работника за заболяването е определено 30 % намаляване на трудоспособността, а в следствие влошаването на същото заболяване с експертно решение № 139/27.02..2007г. на ТЕЛК общи и професионални заболявания при УБ – МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД гр.София са признати 50 %. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 от КТ, поради което работодателят дължи обезщетение за всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка със заболяването.

С оглед естеството на професионалното заболяване, неподлежащо на излекуване, търпените болки и страдания, наличието на бърза умора, невъзможност за извършване на тежък физически труд, периодично обостряне на процеса и настъпилото значително увеличение на нетрудоспособността от развиетието на хроничния бронхит, довело до допълнителни увреждания, КОС приема, че сумата 4 000 лева е необходима и достатъчна като паричен еквивалент за репариране на неимуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на този ексцес. Обезщетението в посочения размер е съобразено с принципа на справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.

На основание чл.86 от ЗЗД при това решение относно главния иск по чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху определения размер обезщетение от 4 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба.

Като е стигнал до същите изводи от фактическа и правна страна в обжалваното решение относно иска за неимуществени вреди, предявен от ищеца против ответника, КРС е постановил законосъобразно, обосновано и правилно решение, което на основание чл.208 от ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.08.2008г. по гр.д.№ 2150/2007г., постановено по гр.д.№ 2150/2007г. по описа на КРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.