Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 11.12.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, ГК, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

ЧЛЕНОВЕ: Ю.М.

Мл.С.Б.

при секретаря: Р.Т.

и прокурора:

като разгледа докладваното от съдия М. ***/2008г. по описа на КОС и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК (отм.).

„МИНИ БОБОВ ДОЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол, обл.Кюстендил, чрез пълномощника – адвокат А.П.,обжалва решение № 407/14.07.2008г. по гр.д.№ 1088/2007г. на ДРС, с което на основание чл.200 от КТ дружеството е осъдено да заплати на Г.А.З., ЕГН ********** ***, сумата от 4 669.28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени през времето от 21.20.2004г. до 01.10.2007г. вследствие придобити професионални заболявания „ХОББ- хроничен обструктивен бронхит, професионален, белодробен ефизем ДН-ІІІ ст., хронично белодробно сърце”, призноти с експертно решение № 2 000/04.10.2004г. на СТЕЛК по Белодробни болести, от която 1 429.28 лева – разходи за спазването на лекарствен режим и 3 240 лева – направени разходи за ползване на усилена храна, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2004г. до окончателното погасяване на задължението. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което искът за имуществените вреди да бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано на събраните по делото доказателства, поради което моли КОС да остави въззивната жалба изцяло без уважение като неоснователна.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, КОС приема за установено следното:

Решението на ДРС е валидно и допустимо. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирано лице (надлежна страна) при спазване разпоредбите на чл.197 и сл. от ГПК (отм.), а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото в първата инстанция доказателства, доколкото във въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства, КОС приема за установена същата фактическа обстановка, която е установил и районният съд, а именно:

Страните са били трудово правоотношение, по силата на което въззиваемия е работил във въззивното дружеството – в рудник „Бабино”. Наличието на това правоотношение се установява с издаденото от същото дружество удостоверение изх.№ 2230/22.02.2005г. (л.8 от гр.д.№ 1088/2007г. на ДРС). С експертно решение № 0863-0131/12.09.2001г. на СТЕЛК по Белодробни болести при „ОДПФЗС-София област” ЕООД е призната трайно намалена работоспособност за професионални заболявания – „ХОББ- хроничен обструктивен бронхит, професионален, белодробен ефизем ДН-ІІІ ст., хронично белодробно сърце, артериална хипертония и хипертонично сърце”, като е определен тригодишен срок на инвалидност – до 01.09.2004г., продължен с още три години с експертно решение № 2 000/04.10.2004г. на СТЕЛК по Белодробни болести – до 01.10.2007г.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза на вещото лице специалист „Вэтрешни болести”, се установява, че въпреки системното диспансеризирано наблюдение и редовното комплексно лечение заболяванията на ищец прогресират и постепенно се усложняват с развитие на вентилаторна и дихателна недостатъчност, белодробно сърце и сърдечна недостатъчност. Той провежда комплексна животоподдържащо лечение с широкоспектърни антибиотици, дезобструктивни и бронходилаторни медикаменти, като едновременно с това ползва редовно усилена храна, богата на белтъци от животински произход, минерални соли и витамини, необходима да забави развитието на фиброзните процеси в билите дробове, които се нежелани и потенциират усложненията, както и, за да се подобри имунния му статус и да се противопостави на страничните действия на лекарствата. Според експертизата стойността на проведеното и предстоящото да бъде провеждано лечение за времето на исковия период е в размер на 1 429.28 лева, а стойността на спазвания хранителен режим за същия период е 3 240 лева, както са присъдени с обжалваното решение. Реалното спазване на описания от вещото лице хранителен режим е доказано и с показанията на свидетеля И. З., които съдът кредитира след преценка на нейната заинтересованост като съпруга на увредения.

С влязлото в сила решение по гр.д.№ 4/2004г. по описа на ДРС въззиваемият е обезщетен за претърпените от същите заболявания идентични имуществени вреди за периода до 01.09.2004г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Районният съд е сезиран с иск по чл.200 от КТ за вреди от професионални заболявания, причинили трайно намалена работоспособност. Въз основа на тази разпоредба с обжалваното решение е присъдено обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 4 669.28 лева, ведно със законната лихва от датата на продължаване на инвалидизацията – 01.10.2004г. до окончателното погасяване на задължението.

Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства се установи наличие на трудовоправни отношения между страните, като в резултат на изпълнението на възложената работа ищецът е получил заболяванията, които са определени за професионални от компетентния за това орган. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ, поради което работодателят дължи обезщетение за всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка със заболяването.

Естеството на професионалните заболявания налага провеждането комплексна животоподдържащо лечение с широкоспектърни антибиотици, дезобструктивни и бронходилаторни медикаменти, като едновременно с това редовно се приема усилена храна, богата на белтъци от животински произход, минерални соли и витамини, необходима да забави развитието на фиброзните процеси в билите дробове, които се нежелани и потенциират усложненията, както и за подобряване имунния статус и ограничаване страничните действия на лекарствата. Изпълнената пред първоинстанционния съд експертиза доказва, че стойностите на проведеното и предстоящото да бъде провеждано лечение и на спазвания от въззиваемия хранителен режим за времето на исковия период действително са в размерите, които са присъдени с обжалваното решение.

На основание чл.86 от ЗЗД, при това решение относно главния иск по чл.200, ал.1 от КТ, следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху определения размер обезщетенията съответно от 1 429.28 лева и 3 240 лева, считано от началния момент на новия период на инвалидизация – 01.10.2004г.

Като е стигнал до същите изводи от фактическа и правна страна в обжалваното решение относно иска за имуществени вреди, предявен от ищеца против ответника, ДРС е постановил законосъобразно, обосновано и правилно решение, което на основание чл.208 от ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407/14.07.2008г., постановено по гр.д.№ 1088/2007г. по описа на ДРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.