Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

       гр. Кюстендил, 30.10.2008 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и осма  година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.К.

            ЧЛЕНОВЕ:      В.Б.

                    Е.С.       

                                                                                        

         

при участието на секретаря В.С.    разгледа докладваното от С.К. ***/2008 г. И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивни жалби на В.Д.Т.  и ЕТ “С. С.- С.”  против решение на КРС от 30.06.2008г. по гр. дело № 561/2008г, с което е осъден едноличния търговец да заплати сумата 538 лв., след прихващане със сумата от 182 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода м.10.2007- м.01.2008г вкл., ведно със законната лихва и разноски по делото.

Първата жалбоподателка обжалва решението само в частта относно извършеното прихващане с обезщетението за неспазено предизвестие, а  работодателя- ЕТ- изцяло. Иска се отмяна на решението и произнасяне на ново решение, с което да се отхвърли  иска.

Всеки жалбоподател оспорва жалбата на другия.

Въззивният съд прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, провери допустимостта и валидността на атакуваното решение и при условията на чл. 271 и 272 ГПК намери следното:

В.Т. е била в трудовоправни отношения с едноличния търговец, изпълнявала е длъжността шивачка. Не се спори от страните, че трудовия й договор е бил прекратен по молба на работника със заповед от 28.01.2008г., връчена на 30.01.2008 г. Твърди се, че не са били изплатени трудовите възнаграждения за периода октомври 2007- януари 2008г. Представени са по делото доказателства за уговорен размер от 182 лв. месечно възнаграждение, както и допълнително споразумение за 228 лв., което не е подписано от работника. Съдът е приел, че размера на трудовото възнаграждение е 182 лв. Не са представени доказателства, че това възнаграждение е било изплатено на Т. за процесния период, макар  и решаващият съд да е задължил ответника да представи такива. Липсват счетоводни документи за това- ведомост, както и извършено банково плащане. Доколкото страна е създала пречки за събиране на доказателства съдът е приел, че не е доказан факта за извършено плащане. Работничката не е оспорила прекратяването на трудовото правоотношение и доколкото не е спазено предизвестие, то същата дължи такова в размера на 182 лв. съгласно правилата на КТ. Съдът е извършил прихващане приемайки, че двете задължения са изискуеми и ликвидни, като е определил размера на неизплатеното трудово възнаграждение 720 лв. /4 месеца по 180 лв./, прихванал е сумата 182 лв. и е получил като краен резултат сумата 538 лв.

Във въззивната жалба на Т. се правят възражения, че съдът неправилно е извършил прихващане, като е посочено, че “прихващането не е изискуемо” и че не са налице условия за прихващане. Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни, поради  това, че  безспорно е установено, че за процесния период не са изплащани възнаграждения по надлежния ред, не са представени такива доказателства. Не е спазен срока за предизвестие, поради което се дължи обещетение. При тази правилно установена фактическа обстановка районният съд е постановил единствения възможен резултат- дължат се трудовите възнаграждения за 4- те месеца, както и обещетение за неспазено предизвестие.

Във въззивната жалба на едноличния търговец се сочи, че съдът не е мотивирал извода си, че претендираните трудови възнаграждения не са изплатени. Твърди се, че доколкото в представената преписка от Дирекция Инспекция по труда е записано, че са изплатени трудовите възнаграждения, то това следва да се приеме като достатъчно доказателство. Работодателят не  е представил надлежни доказателства за извършено плащане- ведомост и счетоводни документи, поради което съдът не е кредитирал показанията на свидетелите за редовно плащане от страна на работодателя.

Въззвивният съд намира, че решението е допустимо и валидно, правилно е приложен материалния закон. С огледа разпоредбата на чл. 272 от ГПК при пълно съвпадение на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на решаващия не следва да се повтарят мотивите на районния съд. Няма посочване на нови факти и представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция, поради което решението следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

 

           Р    Е    Ш     И   :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО на КРС от 30.06.2008г., постановено по гр. дело № 561/2008 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.