В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди и осма
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.С.
ЧЛЕНОВЕ:Т.К.
С.Б.
при участието на секретаря: В. Б., след като
разгледа докладваното от съдия К. ***/2008 г. по описа на КОС и, за да се
произнесе взе предвид:
Адвокат Г.А., действащ
като пълномощник на Агенция по заетостта гр. София обжалва постановеното на
10.06.2008 г. решение на Кюстендилския районен съд по гр.д.1802/2007г. по описа
на същия съд, с което е отхвърлен като неосноваттелен
предявеният от Агенцията срещу Й.С.К., в качеството му на едноличен търговец с
фирма **************гр. Кюстендил иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 288, изр.1, пр.1 от ТЗ за заплащане на сумата
183.15 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението му по
т.4.1 от договора от 06.06.2005 г., сключен между страните по делото, дължима
на основание т.7.2 от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са развити
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение и се
иска отменяването му и уважаване на иска.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител е изразила становище за законосъобразност на
атакуваното решение.
КОС, след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.188 ГПК /отм./ приема за установено
следното:
Между Агенция по
заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда" гр. Кюстендил, в качеството
на възложител и ЕТ "*******" гр. Кюстендил, в качеството на
работодател е сключен договор № 807-0277-09-51500/06.06.2005 г. По силата на този
договор възложителят се е задължил да възстановява на работодателя средствата от държавния бюджет на всяко разкрито
работно място при наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно
време за срок не по- малък от 24 месеца за първите пет разкрити работни места,
на които са наети безработни лица, насочени от възложителя при условията на чл.
50 от ЗНЗ, в размер на направените вноски за сметка на работодателя във
фондовете на ДОО, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и
Националната здравноосигурителна каса, върху изплатеното брутно трудово
възнаграждение, но върху не по- малко от минималния размер на осигурителния
доход по чл. 6, ал.3 от КСО /т.1/. Съгласно т.4.1 от договора, работодателят се
е задължил на разкритите работни места да осигурява заетост на безработни лица
за периода на субсидиране и допълнителния такъв. Точка 7.2 от същия предвижда,
че при неизпълнение на задължение от работодателя по т. 4.1., договорът се разваля по отношение
на съответното работно място и работодателят дължи неустойка в размер на цялата
получена сума по т.1 за съответното работно място, ведно със законната лихва
върху нея, с изключение на случаите по т.5 от договора, при които същият се
разваля по право.
С оглед изпълнението на този договор, едноличният
търговец е сключил със С. Д. трудов договор, по силата на който тя е поела
задължението да изпълнява длъжността "счетоводител", считано от
06.06.2005 г.. На 27.10.2005 г. Д. е подала молба за прекратяване на трудовото
й правоотношение от заеманата от нея длъжност. Със заповед, връчена на
04.11.2005 г., трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал.1
от КТ, считано от 01.11.2005 г.
С писмо
вх.№ПМ-02-1177/07.11.2005 г. Дирекция "Бюро по труда гр. Кюстендил е
уведомена за прекратяването на трудовия договор.
С насочващо писмо
Дирекция "Бюро по труда" гр.Кюстендил е препоръчала на едноличния
търговец за счетоводител С.Б.Л.. С писмо въззиваемата
страна е уведомила въззивника, че лицето не е прието
на работа по индивидуална преценка на работодателя. С насочващо писмо
дирекцията е препоръчала на едноличния търговец за счетоводител Е.Б.М.. С писмо
последният е уведомил дирекцията, че Е.М.не е приета на работа, поради
заявяване от нейна страна, че не. може да се справи.
Видно от съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице М.Н.е, че размерът за изплатените на едноличния
търговец суми за осигурителни вноски за
фондове ДОО, ДЗПО и НЗОК за С. Д. са в размер на 183.15 лв. за периода от
06.06.2005 г. до 01.11.2005 г.
От показанията на свид. Р.К.се установява, че при проведените срещи със
насочените от Бюрото по труда гр. Кюстендил счетоводителки, първата от тях е
заявила, че води счетоводство на фирми вкъщи и не желае е да работи при
едноличния търговец, а втората е заявила , че няма опит, поради което също не
желае да започне работа.
С обжалваното решение,
районен съд е отхвърлил предявеният иск
с правно основание чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 288,
изр.1, пр.1 от ТЗ, ал. 1 във вр. с чл. 254 от ГПК, приемайки,
че разпоредбата на чл. 7.2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от
ЗЗД, доколкото противоречи на добрите нрави, а също и че не е налице виновно
поведение на длъжника.
Въззивната
жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК
/отм./, но разгледана по същество се явява неоснователна.
С оглед самостоятелно установената от настоящата инстанция
фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД във вр . с чл. 288, изр.1,
т.1 от ТЗ е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на договора и
служи за обезщетение на вредите, без да е нужно те да се доказват. Следователно
за да бъде уважена претенцията за неустойка е необходимо да се установи, че е
налице валидно възникнало облигационно отношение, че страните са уговорили неустойка и че е налице виновно неизпълнение на договорните
отношения. В случая безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало
договорно отношение, по силата на което възложителят
се е задължил да възстановява на работодателя
средствата от държавния бюджет на всяко разкрито работно място при
наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок не по-
малък от 24 месеца за първите пет разкрити работни места, на които са наети
безработни лица, насочени от възложителя при условията на чл. 50 от ЗНЗ, в
размер на направените вноски за сметка на работодателя във фондовете на ДОО,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и Националната
здравноосигурителна каса, върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, но
върху не по- малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал.3
от КСО. Установи се също, че в разпоредбата на чл. 7.2 от договора е уговорена
неустойка от страна на работодателя при неусигуряване на заетост на безработни лица. Съдът счита,
че по делото не са събрани доказателства за виновно неизпълнение от страна
на въззиваемият
едноличен търговец на задължението му по т.4.1 от договора. Същият в изпълнение
на тази разпоредба е сключил трудов
договор за длъжността "счетоводител" с лицето С. Д., която е била насочена като безработно лице за назначаване на работа. Д. е подала молба за прекратяване на трудовото й
правоотношение от заеманата от нея длъжност и
трудовият договор е прекратен на
основание чл. 325, ал.1 от КТ- по взаимно желание, считано от 01.11.2005 г., за
което обстоятелство е уведомена Дирекция "Бюро по труда гр. Кюстендил. Последната
с насочващи писма е препоръчала на
едноличния търговец за счетоводители С.Б.Л. и Е.Б.М., които не са започнали
работа по независещи от работодателя причини. Това обстоятелство се установява
и от показанията на свид. Р.К., като съдът кредитира
нейните показания, доколкото те се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
С оглед горното, съдът
счита, че от събраните по делото доказателства, не се установява виновно
поведение на едноличния търговец и доколкото не е налице тази предпоставка на
разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, то искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Решението на КРС като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, КОС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския районен съд от 10.06.2008
г., постановено по гр. д. № 1802 / 2007г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.