гр. Кюстендил, 13.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на единадесети
септември две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.С.
ЧЛЕНОВЕ :
Т.К.
С.Б.-мл.съдия
при секретаря Л.Н.,като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за
“ Водоснабдяване и канализация” ООД, седалище и адрес на управление
гр. Кюстендил, ул. *******, е обжалвало с въззивна жалба решение, постановено
на 22.04.2008 г.по гр. д. № 1952 /
Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска
се отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
Въззиваемият не
изразява становище по основателността на въззивната жалба
.
КОС - след като прецени становището на страните, събраните
по делото доказателства / нови доказателства по реда на чл.
205, ал. 1 от ГПК(отм.) не са събирани / и след прценка валидността,
допустимостта и правилността
на обжалвания съдебен акт, намира
жалбата за неоснователна. Съображенията за това са
следните :
Не се
спори по делото, че между
ищеца и ответното ТД е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка
на питейна вода в имот собственост
на въззиваемия, въпреки липсата на представен сключен между страните писмен договор,уреждащ изрично взаимоотношенията им.
Доставката на питейна вода не се е отчитала чрез монтиран в дома на въззиваемия водомер ,а служебно са били вписвани показатели от 7куб.м
месечнопрез периода до края на 1997г.,респ.по 5куб.м през 1998г. и след това –
до края на исковия период – по 10куб.м.Срещу записванията за годините
1997-2005г.липсва подпис на абоната ,а за предходния период не е представен
годен карнет,съдържащ съответна година(в този случай-1996г.). Въззиваемият(ищец
в първоинстанционното производство) е оспорил сочените частни
документи,поддържайки,че липсва негов подпис върху същите.
По делото е установена цената на водата за
съответното населено място- до 09.01.1999г.-по 600 неденоминирани лева на куб.м
,от 10.01.1999г.до 30.07.1999г.-по 560 неденом.лв.на куб.м ;за последващия
период 01.08.1999г.-09.02.2000г.тази цена е 0,69 лв.на куб.м,респ.от
10.02.2000г.до края на исковия период 27.05.2005г. – определената цена е по
0,95лв.на куб.м – съобразно приложените заповеди(л.-л.38 от делото на КРС).
В производството не е установен точният брой на
членовете на домакинството на въззиваемия,респ.същият е оспорил то да се състои
повече от 1лице.
За исковият период ответното дружество не е изготвяло и обнародвало Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от оператор "В и
К"-ООД-гр.Кюстендил .
При горната фактическа обстановка,въззивният съд
намира за законосъобразен и правилен решаващият извод на първоинстанционния съд
досежно основателността на иска.
Въззивната жалба е допустима като подадена от
надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК(отм.), но разгледана по същество
се явява неоснователна.
С оглед самостоятелно
установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва да се
приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 97, ал.
1 във вр . с чл.
254 от ГПК е основателен в
уважения от КРС размер(в останалата си отхвърлителна
част атакуваното решение е влязло в сила като необжалвано).
Касае се за отрицателен установителен иск, при
което
доказателствената тежест за установяване съществуване на вземането в претендирания размер е за претендиращото го търговско дружество. Съгласно чл. 127 от
ГПК ответникът е следвало да представи доказателства,които да установят обстоятелствата, на които е основал
искането си.
На първо място,въззивната инстанция споделя извода ,че
направеното от страна на ищеца възражение за изтекла давност за част от
вземането е основателно.Това касае периода 31.07.1996г.-24.07.2000г.-с оглед
датата на подаване на молбата от въззивното дружество,по която е образувано
производство пред ДРС по чл.242,ал.1във вр.с чл.237, б.”к” от ГПК(отм.)
-25.07.2000г. и разпоредбата на чл.110-ЗЗД,визираща общата 5-годишна
давност,като в тази връзка следва да се отбележи,че наличието или липсата на
писмен договор не води до липса на договорни задължения,в т.ч.и за заплащане на
съответните количества вода,тъй като се касае за търговска сделка,за която
писмената форма не е форма на действителност(чл.293,ал.1-ТЗ),от което следва и
приложението на нормите,определящи срок,в който тези задължения могат да бъдат
съдебно предявени.
При тези данни,първоинстанционният съд е отчел остатъка
от претендираната главница като дължима от ищеца(сега въззиваем)
сума,определяйки я на 330,06лв.-в каквато насока решението не е предмет на
обжалване,респ.не е предмет и на
настоящата въззивна проверка.
Възражението
за давност касае и размера на определената лихва върху задължението за
посочения период ,а доколкото липсват изпратени от въззивника покани за
заплащане на дължимите по периоди такси за вода,тъй като е изготвена и
изпратена обща покана,получена на 04.07.2005г., едва след изтичане на определения
с нея 7-дневен срок ищецът е изпаднал в забава,т.е.мораторна лихва върху
горната главница от 330,06лв.е определена само за периода
12.07.2005г.-25.07.2005г.
По тези
съображения решението в частта,в която установителният иск е уважен – съответно
до размер на главница от 575,77лв. и лихва от 208,43лв.,ще бъде оставено в
сила,а в останалата си отхвърлителна част – над тези суми до пълния предявен
размер (определените и в изпълнителния лист такива стойности) решението на КРС
по гр.дело № 1952/2007г.е влязло в сила като необжалвано,респ.тези суми се
дължат съобразно издадения изпълнителен лист въз основа на съдебния
акт,постановен по гр.дело № 982/2005г.на ДРС.
Водим
от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение,постановено на 22.04.2008г.по гр.дело № 1952/2007г.на
Кюстендилския районен съд,в частите, в които на основание чл. 97, ал.
1 във вр.
с чл. 254 от ГПК(отм.)
по отношение на “ Водоснабдяване и канализация” ООД, седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ****, е признато за установено, че В.Н.С. *** , не дължи на посоченото търговско дружество сумата от 784,20лв. лева,представляваща сбор от стойността 575,77лв.за доставка на питейна вода ; за пречистване и отвеждане на канални води , за периода 31.07.1996г.-27.05.2005г. и от размера на определената лихва за забава - 208,43лв. върху посочената
главница; респ.и досежно разноските,които посоченото дружество е осъдено да заплати
на В.Н.С. - в размер на 131,29лв.
В останалата си част посоченото решение на КРС е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение на КОС
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове
:1.
2.