Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 02.10.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия,

в откритото заседание на

първи октомври през

две хиляди и осма година, в състав

Окръжен съдия:П.Б.

при секретаря Г.К.

и прокурора К. С.

като разгледа докладваното от съдия Б. ***

по описа за 2008 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част III, глава XXVIII ГПК- “Поставяне под запрещение”- чл.336- 340 ГПК.

И.Л.Д.- Г. *** е предявила искова молба по чл. 5 ЗЛС вр. чл.336 ГПК срещу Г.Г. ***, ***, с която иска последната да бъде поставена под пълно запрещение. Релевират се основания за наличие на общо заболяване с диагноза „шизофрения” у ответницата и се твърди, че същата не е в състояние да ръководи постъпките си и да се грижи за интересите си.

Ответницата Г.Г.Д. не е взела ясно становище по иска.

Назначеният от КОС по реда на чл. 29, ал.4 ГПК особен представител на ответницата- адв. В.Андрова изразява становище, че молбата е основателна.

Окръжна прокуратура гр.Кюстендил чрез прокурор С. счита, че искът е основателен.

КОС, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след тяхното обсъждане по реда и при усл. на чл.235 ГПК, приема следното:

Ищцата и ответницата са дъщеря и майка. Ответницата е на 72 години и е с обща диагноза шизофренни психози. Видно от експертно решение № 0788 от 11.07.1998г. на ТЕЛК спец.псих. гр. София същата е инвалид І група без чужда помощ от 1985г. Диагнозата й е шизофрения параноидни форми, непрекъснато протичане, изходно състояние..Води се на учет от 1072г., с фамилна обремененост. Лекувана е многократно, като въпреки това е изразена трайна личностова промяна. След 1988г. не е лекувана стационарно.

От проведения от съда личен разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал.1 ГПК бе установено, че същата към момента на разпита е неориентирана за време и място. Не отговаря на въпросите, налице е невъзможност за установяване на контакт. Възбудима и неспокойна, влиза и излиза от стаите.

От назначената от съда съдебно- психиатрична експертиза, извършена от в.л. д-р Вл.Р. и приета като обективна, компетентна и неоспорена от страните, се установява, че Д. се води на диспансерен отчет от 1972 с диагноза параноидна шизофрения. Началото на заболяването е от 1971г., на фона на семейни психотравмени преживявания и домашно насилие. Многократно й е било провеждано през годините стационарно лечение в специализирани психиатрични заведения. Последният й преглед е от 1998г. по поводпсихомоторна възбуда и обостряване на параноидната симптоматика. Не провежда амбулаторно лечение поради некритичност към болестта и несъдействие за провеждане на лечение.

Болестта на Д. е свързана и е довела до трайно нарушение на емоционалноволевите, мисловни, интелектуалномнестични,поведенчески и когнитивни функции. В хода й е отбелязано непрекъснато протичане без периодна възстановяване, дълбока некритичност към проблема и в резултат на това- задълбочаваща се семейна и социална дезадаптация с невъзможност за самоконтрол и самообслужване. Непрекъснатото протичане на болестта е довело до оформяне на траен личностов дефект по шизофренен тип със загубване на възможността за адекватно възприемане на действителността. Същата не може да възприема правилно действителността, като причина за това са персистиращи мисловни разстройства, които предопределят психотичната мотивация на поведението и свързаната с това невъзможност за прогнозиране на последствията, изолация, семейна и социална дезадаптация.

От проведения от съда разпит на осн.чл. 338, ал.1 ГПК на ищцата, която е дъщеря на ответницата е единствена грижеща се за нея, се установява, че Г.Д. е неориентирана за време и място, не допуска външни лица в дома си. На момента е изцяло неадекватна. Не успява да разпределя финансовите си средства, като спрямо дъщеря си си е проявявала и агресия.Изцяло е зависима от ищцата, която й носи ежедневно храна и се грижи за дома й.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по- горе доказателствени средства.

Съобразявайки изложеното, окръжният съд счита, че искът е допустим, доколкото е предявен от лице, близък роднина на ответника- нейна дъщеря, следователно ищцата е от кръга на лицата, визирани в чл.336, ал.1 ГПК, легитимирани да предявяват молби за поставяне под запрещение. Същевременно КОС намира, че искът е основателен, като ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение по следните съображения:

Предметът на иска по чл.5 ЗЛС - за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за своите работи. Тези две изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността на лицето и, респ. обявяване неговата недееспособност / в този см. и ППВС №5 /1979г. /.

Д. страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив личностов дефицит, вследствие на която е налице невъзможност за мислене и вграждане в заобикалящата я среда.Установеното психично разстройство представлява по своята същност „продължително разстройство на съзнанието”. Дълготрайното му протичане е без период на подобряване и възстановяване. Ето защо КОС приема, че страданието на Д. представлява душевна болест, респ. медицинският критерий по чл.5 ЗЛС е налице.

В следствие на това си заболяване, същата е неспособна да оценява реално действителността, да извършва правилни действия и да преценява правилно последствията от деянията си. Това страдание е толкова тежко, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на него ответницата не може да се грижи за своите работи, да защитава интересите си, да ръководи постъпките си и да сключва сделки. Същата не може да преценява последствията на извършените от нея постъпки, да участвува в съдебни дела и да взема решения без чужда помощ.

Въз основа на тези обстоятелства КОС прецени, че ответницата не разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. същата е напълно недееспособна, доколкото е налице и юридическия критерий- невъзможност на лицето да се грижи за личните си интереси. Тази невъзможност се изразява в невъзможността на ответницата да извършва валидни правни действия- да поема задължения, да придобива права, да реагира правилно във връзка с личните си и имуществени отношения, поради което същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

По изложените съображения съдът постановява решение, с което поставя ответницата под пълно запрещение. След влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на осн. чл. 338, ал.3 ГПК на Органа по настойничество и попечителство при Община Кюстендил за учредяване на настойничество над поставената под пълно запрещение Митрева измежду кръга на най- близките й роднини, които най-добре ще се грижат за нейните интереси на осн.чл.109- чл.111 СК.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.5 ЗЛС, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Г. ***, *** с ЕГН ********** поради заболяването й с диагноза „параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, с устойчив личностов дефицит”.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Кюстендил за учредяване на настойничество върху поставената под пълно запрещение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: