Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 14.Х.2008 година

Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в

публичното съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година,в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: В.Б.

Е.С.

при участието на секретаря Л. Н. ,като разгледа докладваното от председателя Г.М. ВГД № 375/2007 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР на ГПК/ДВ бр.59/2007 г./ е при условията на отменения с него ГПК.

Ищцата А.Х.Н. ЕГН ********** *** с въззивна жалба вх.№ 1010/29.ІІ.2008 г.,чрез пълномощника си адвокат Л.Х. ОБЖАЛВА РЕШЕНИЕТО от 11.І.2008 г. по гр.д.№ 2173/2006 г. на Кюстендилския районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни исковете й заявени на правно основание чл.48,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.53 ЗЗД и чл.121 ЗЗД против В.Л. М. ЕГН ********** *** А,Л.М. Г.ЕГН ********** *** и Е.Ф.Ф. ЕГН ********** *** Б за осъждането им солидарно да й заплатят сумата 202 лева,представляващи обезщетение за имуществени вреди,в резултат на повреждане чрез счупване от малолетните им деца Л. В. М. син на В. М.,А. М. син на Л.Г. и В. Ф. син на Е.Ф. на 8 бр.стъкла на остъклената тераса на апартамента й с горепосочен адрес,

Както и сумата 198 лева ,обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от това неудобства свързани с безсъние и влошаване на здравословното й състояние,както и в частта му за осъждането й да заплати на Л. Г. и сумата 72,50 лева и на КРС д.т.1 лев,по съображения за неправилност и искане за отмяната му и уважаване на исковете й с присъждане на сторените по делото разноски.

От въззиваемите становище против основателността на жалбата са изразили ,чрез процесуалните си представители Л.Г. и В. М., а Е.Ф. не е взел такова.

Кюстендилският окръжен съд,преценявайки при условията на чл.209,ал.1 ГПК/ отм./ служебно изцяло валидността и допустимостта на атакуваното първоинстанционно решение, а правилността му въз основа на доводите на страните,събраните по делото доказателства, закона и вътрешното си убеждение,за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата на Н. е допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.198 и 199 ГПК/ отм./ и е депозирана в срока по чл.197 ГПК/ отм./ и тя несъмнено има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,с което са отхвърлени исковете й.

Разгледана по същество тя е частично основателна.Решението на районния съд ,в частта му за отхвърляне на иска й по чл.48,ал.1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение за имуществените й вреди в размер на 202 лева е неправилно,поради което въззивната инстанция го отмени в нея и й ги присъди,ведно с лихвите ,така както са заявени- от датата на постъпването на исковата молба в съда.

Страните не спорят,че ответниците са бащи и законни представители на малолетните си синове,които живеят при тях, съответно: В.Л.М. на Л. В. М., Л.М.Г. на А. Л. М. и Е.Ф.Ф. на В. Е. Ф., както и че ищцата е собственичка и обитава апартамент на първия етаж от жилищна кооперация находяща се в гр.К.,на ул***** с остъклена северна тераса, които са счупени.Н. *** 2006 г. синовете на ответниците счупили 8 брой от десетте й стъкла , многократно хвърляйки камъни по тях,в резултат на неправилното им възпитание и неупражнения родителски контрол,поради което е заявили претенции по чл.48,ал.1 ЗЗД против бащите им за обезщетение на имуществените вреди в размер на 202 лева,представляващи равностойността на ремонта за отстраняване на повредата им и 198 лева за неимуществените й вреди, изразяващи се в негативните й преживявания стрес,безсъние и влошаване на здравословното й състояние от това увреждане на имуществото й.Ответниците,с изключение на Л.Г., баща на А. Л. М.,***006 г. пред КРС е признал,че децата са пукнали само едно от стъклата и за това са били наказани, оспорват основателността на исковете с твърдението,че вредите си ищцата не е претърпяла от действията на децата им,тъй като много години преди инцидента на 12.ІV.2006 г.,когато малолетните Л. В. М. и А. М. са били задържани от св.Е. Г. и сигнализирани органите на РПУ-гр.К., стъклата на терасата на ищцата са били счупени.Изключвайки признанието на ответника Л.Г. ,писмените доказателства по по пр.вх.№ 1137/10. VІІ.2006 г. на Кюстендилския районна прокуратура ,образувана по жалба на Р. Н.-син на ищцата,показанията на свидетелите Г., Р. и резултатите от проведените очни ставки между свидетелите, Кюстендилският районен съд необосновано е мотивирал неправилния си извод за липса на причинно-следствена връзка между претърпените от Н. имуществени вреди от счупването на стъклата на терасата на жилището й и действията на децата на ответниците ,само на противоречащите им показания на св.И. и Б.. Решението му за отхвърляне на претенцията на Н. за обезщетение на имуществените й вреди в размер на 202 лева,равняващи се на разходите й за поставяне на 8 бр. стъкла на терасата на жилището й,

които в началото на м.април 2006 г. децата на ответниците счупили, е неправилно и следва да бъде отменено,а тази сума да й бъде присъдена,ведно със законната лихва от претендираната от ищцата дата 13.Х.2006 г.-постъпването на исковата молба в съда,въпреки,че на осн.чл.84,ал.3 ЗЗД при непозволеното увреждане падежа на задължението настъпва в деня на увреждането без да е необходима покана на длъжника.Окръжният съд,обаче не би могъл да присъди лихвата от 12.ІV.2006 г.,тъй като ще се произнесе свръхпетитум и решението му ще бъде недопустимо. Съвокупният анализ на относимите към спора доказателства от въззивната инстанция обосновава правния й извод,за аганжиране отговорността на ответниците в качеството им на родители и законни представители на малолетните им синове на осн. чл.48,ал.1 ЗЗД за репариране на претърпените от ищцата Н. имуществени вреди, последвали от действията на децата им, които са резултат от неправилното им възпитание и неупражнен от тях родителски контрол. Решението на КРС,в частта му за отхвърляне претенцията на Н. за обезщетение на неимуществените й вреди , изразяващи се в негативните й преживявания стрес,безсъние и влошаване на здравословното й състояние в резултат на увреждането на имуществото й е правилно и бе оставено в сила от въззивната инстанция.Обоснован и правилен е изводът на КРС за неоснователността и отхвърлянето на иска й за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 198 лева,тъй като тя не е доказала настъпването ,в резултат на тези действия, на твърдяното в исковата й молба влошаване на здравословното й състояние.

С оглед резултата от спора пред въззивната инстанция решението на КРС следва се отмени и в частта му за разноските и държавната такса,като на ищцата на осн.чл.64,ал.1 ГПК се следват солидарно от ответниците част от разноските й по водене на делото за двете инстанции 56,53 лева,изчислени съразмерно на уважената и отхвърлена част на исковете й и по компенсация със сторените от Г. пред първата инстанция,които защитата им е поискала.

Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.208, ал.1 ГПК/ отм./,Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕТО от 11.І.2008 г. по гр.д.№ 2173/2006 г. на Кюстендилския районен съд, в частта му,с която е отхвърлен иска по чл.48,ал.1 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер на 202 лева и да разноските и държавните такси,като ОСЪЖДА В.Л. М. ЕГН ********** *** А,Л.М. Г. ЕГН ********** *** и Е.Ф.Ф. ЕГН ********** *** Б солидарно да заплатят на А.Х.Н. ЕГН ********** *** сумата 202 лева,представляващи обезщетение за имуществени вреди,в резултат на повреждане в начолото на м.април 2006 г. чрез счупване от малолетните им деца Л. В. М. - син на В. М.,А. М. син на Л.Г. и В. Ф. син на Е.Ф. на 8 бр.стъкла на остъклената тераса на апартамента й,ведно със законната лихва върху тази сума от заявената в исковата й молба дата- 13.Х.2006 г. до изплащането й,както и солидарно да й заплатят част от сторените й пред двете инстанции разноски -56,53 лева,изчислени съразмерно на уважената и отхвърлена част на исковете й и по компенсация със сторените от ответника Г. пред първата инстанция.

ОСТАВЯ ГО В СИЛА за отхвърлянето на иска по чл.48,ал.1 ЗЗД за обезщетение на неимуществените й вреди.

Решението е окончателно,като изключено от касационен контрол на осн.чл.280,ал.2 ГПК/ДВ бр.79/2007 г./,приложим за касационната инстанция на осн.§ 2,ал.3 от ПЗР на ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: