Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил , 29 . 07 . 2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд в публичното съдебно заседание на осми юли две хиляди и осма година в състав:

Председател: Р.С.

Членове: Т.К.

С.Б.

при участието на секретаря В.Б.,като разгледа докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2008 година на КОС,за да се произнесе,взе предвид:

С. Б. Р. ***, в качеството и на едноличен търговец с фирма "***",седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,кв."***",бл.**,ет.**ап.№ ** обжалва постановеното на 07.04.2008г.решение по гр.дело № 12/2007г.на Кюстендилския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против Д.Г.Р. и С.И.Р.,***, и А.С.Б. ***,иск за сумата от 7000 лева,представляващи извършени от ищцата подобрения в недвижим имот, представляващи "ПРЕУСТРОЙСТВО НА ЧАСТ ОТ МАСИВНА ПОСТРОЙКА В МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ II КАФЕНЕ"-изграждане на магазин /ново изграждане/ със застроена площ от 14,07 кв.м, изграждане на кафене /ново изграждане/ със застроена площ от 29,13 кв.м и изграждане на санитарен възел със застроена площ от 6,40 кв.м , претендирана от ищцата като дължима по силата на сключения на 10.03.1994 год. в гр.Кюстендил между М. М. Р.,И. С. Р. и А.С.Б. от една страна и от друга - ищцата в качеството й на едноличен търговец с фирма "***" , договор за учредяване право на ползване на недвижим имот, по силата на който на ищцата е учредено право на ползване на масивната постройка и прилежащото й дворно място, представляващо част от имот пл.сн.№ 3636 в кв.89 по плана на гр.Кюстендил, намиращо се във вътрешнокварталното пространство между улиците "Козлодуй" и "Ал.Димитров" и в непосредствена близост до автогарата.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на първоинстанционния съд поради неправилно приложение на материалния закон,в т.ч. и относно погасителната давност,респ.с оглед липсата на обоснованост и превратно тълкуване на доказателствата.Иска се отмяна на решението на КРС и присъждане на търсената сума,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-11.12.2006 год.,както и сторените по делото разноски.

Ищцата поддържа,че ответниците Д.Р. и С.Р. са наследници на М. Р. и И. Р.,това че по силата н агорният договор е осъществила подобрения,описани в ИМ и уточнителните такива/ срвн. Тази от 01.03.07 г.-л.17 от делото и от 12.03.2007 г.-л.27 от делото/.

Въззиваемите Д.Р. ,С.Р. и А.Б. не изразяват становище по въззивната жалба.

Окръжният съд,след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,както и на доводите п възраженията на страните ,намира жалбата за неоснователна при следната фактическа обстановка:

На 10.03.1994 год. в гр.Кюстендил ,между М. М. Р.,И. С. Р. и А.С.Б. от една страна,посочени в договора като собственици,и от друга- въззивницата в качеството й на едноличен търговец,посочена в договора като ползвател,е сключен писмен договор /л.4 от гр.д.857/06 год. КОС/.По силата на този договор на С. Р. било учредено право на ползване върху масивна постройка и прилежаща и площ,подробно индивидуализирани в догова като местонахождение в гр.Кюстендил,с изричната уговорка,че посторйката ще бъде преустроена и използвана от ползвателя за целите по чл.2,ал.2 от договора.

Постигната е и договореност (срвн.клаузата на чл.4,б."в" от договора) собствениците при прекратяване на договора, да заплатят на ползвателя пълната стойност на извършените подобрния по пазарната им цена към момента на прекратяване на действието му.

Не е спорно обстоятелството,че по времето на сключването на процесния договор въззивницата и С.Р. се намирали в брак.

Въз основа на сключения между страните договор в периода 1994-1995 год. имота,предмет на договора , бил преустроен по договореното предназначение ,което е установено на база събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-като от показанията на свидетелите Д. Т.,С. Л. и К. А. (срвн.протокол от с.з. на л.39-41 от делото на КРС)се установява, че по искане на И. Р., свидетелите са извършили в имота,предмет на договора, строително-монтажни работи,обектът е бил приведен в състояние според предназначението му,като свидетелите са изпълнили обем дейности ,преустройства и подобрения, отговарящи като такива на уговореното в процесния догово преустройство.Свидетелите са категорични ,че от страна на ищцата не са заплащани суми за труд и материали,а парични средства са изразходвани от И. Р. и ответника С.Р..За привеждане на обекта по горният договор в експлоатация,съобразно уговореното му предназначение , ищцата се снабдила ,в качеството си на едноличен търговец,с проект (л.24-26 от делото на КРС),разрешение за строеж № 60/23.03.1994 г.(л.8 от гр.д.№ 857/06 г.КОС);разрешения за ползване № 97/29.04.1996 г . и № 172/25.09.1995 год.(л.9 и 10 от гр.д.№ 857/06 г.КОС), последните- издадени от РИТСК-гр.Кюстендил.

На 01.01.2000 г. в гр.Кюстендил между И. С. Р. в качеството на наемодател и въззивницата( ищца в производството пред КРС) като наемател бил сключен нов договор за наем на недвижим имот /л.87-88 от делото на КРС/, по силата на който на последната бил отдаден под наем временно за срок от три години и срещу наемна цена от 1200 лв. годишно магазин и кафе-аперитив, находящи се в гр.Кюстендил, ул."Козлодуй" № 2.

Както се установява от удостоверение за наследници № 1082/04.10.01 г./л.12 от гр.д.№ 857/06 г.КОС/, И. Р. е починал на 23.01.2001г. и е оставил за свои законни насленици страните в производството Д. и С. Р.(съответно преживяла съпруга и син),както и дъщеря М. И. Р..Последната - видно от удостоверение № 8/30.05.2002 г. на КРС , се е отказала от наследството,останало след смъртта на наследодателя И. Р..

Видно от покана до ответниците Д.Р. и С.Р. ***/06г. КОС/ последните били уведомени,че С. Р. прекратява едностранно договора за ползване и ги кани да й заплатят сумата от 7000 лева,представляваща стойността на извършените от нея подобрения,изразяващи се в строеж на магазин и кафе-аперитив.Тази покана е получена от адресатите й на 27.11.2006 г.В същата не се упоменава причина за едностранното волеизявление за прекратяване.

Както се установява от заключение № 408/03.12.2007г. (л.66-70 от делото на КРС)и дадените в с.з.на 30.01.2008г.пояснения към същото от в.л.Б.Г. ,стойността на извършените строително-монтажни работи към датата на подаване на исковата молба,възлиза на 16115 лева,респ.в заключение.№ 6/07.01.2008 год. са посочени стойността на извършените строително-монтажни работи към момента на осъществяването им ,към датата на предявяване на иска в съда и първата стойност,преизчислена към 11.12.2006 год. с инфлационните индекси.

Съобразявайки горната фактическа обстановка ,установена на база визираните в хода на изложението доказателства, предявеният иск е неоснователен, поради което решението ,с което същият е отхвърлен именно на горепосоченото договорно основание,визиращо процесния договор от 10.03.1994г.,ще бъде оставено в сила с корекции и допълнение в мотивите по следните съображения:

Въззивният съд намира,че по същество процесният договор от 10.03.1994г. е такъв не за наем-поради липса на договореност за съществен елемент-наемна цена,а за заем за послужване ,тъй като се касае за безвъзмездно ползване на вещта(индивидуално определена). Законът допуска в този случай възможност за договаряне на страните и относно видоизменението на имота по арг.на чл.244,ал.2-ЗЗД ,разпоредба,касаеща ползването съобразно договора ,освен съобразно предназначението на вещта(като друга хипотеза,ако не е уговорено по какъв начин да бъде ползвана).При този вид договори не се изисква нотариална форма,за разлика от учредяването на вещното право на ползване,където това е предвидено-срвн.чл.18-ЗЗД.

Уговорено е изменението на характеристиките и параметрите на вещта да бъдат осъществени от ползвателя,т.е.ищцата-видно от раздел І,т.2 от договора,при което на общо основание този положителен факт подлежи на доказване от страната,която се ползва от същия.Както се посочи по-горе,гласните доказателства ,събрани в производството пред първоинстанционния съд,опровергават това – нещо повече,установено е,че средствата за труд и материали при преустройството са изразходвани от ответника Ст.Р. и неговия баща И. Р.,което е от значение за облигационното отношение, дали е изпълнено поетото от тази страна задължение за осъществяване на преустройства,за да се търси и претендираната сума като насрещно задължение на съконтрахента,а не на чие име е издадено съответно строително разрешение или разрешение за ползване.Ето защо,при гореизложените обстоятелства, искът се явява недоказан.

Наред с посочените съображения,въззивният съд счита,че е налице прекратяване на процесния договор с дата 10.03.1994г.при изразено съгласие за прекратяването му поради видоизменянето на облигационната връзка,като такава хипотеза е предвидена и в самия договор – срвн.раздел ІV,т.7,визираща постигане на друга договореност – употребеният термин е „анекс”- като възможност за сключване на нови споразумения. Сключването на наемния договор (без противопоставяне от другите собственици) на 01.01.2000г,.в тази връзка, е в синхрон с горната клауза,доколкото се преуреждат отношенията относно вещта- от безвъзмездното й ползване във възмездно такова (срещу съответна наемна цена) , при което договорът създава отново облигационни, а не вещноправни отношения, преустановявайки предходните такива по повод тази вещ . Предвид на това,основателно е и възражението за давност,направено от ответната страна в с.з.на 05.03.2008г. ,тъй като до предявяване на иска е изтекъл период , по-дълъг от посочения в разпоредбата на чл.110-ЗЗД.Неоснователни са доводите на въззивницата,наведени и в първоинстанционното производство,че е упражнила право на задържане до заплащане на подобренията-какъвто аргумент въобще не е доведен до знанието на другата страна, като липсва и в цитираната покана с дата на получаване .27.11.2006г. , ползването на имота след 01.01.2000г. е ставало на друго основание – наемен договор,а не поради визираното упражнение на право на задържане,като освен това правото на задържане не води и до прекъсване на давностния срок, касаещ възможността да бъде предявена съответната претенция.

Водим от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното на 07.04.2008г.решение по гр.дело № 12/2007г.на Кюстендилския районен съд.

Решението на Кюстендилския окръжен съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 30-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Председател:

Членове:1.

2.