Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 14.10.2008 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

ЧЛЕНОВЕ: Ю.М.

С.Б.

при участието на секретаря Р.Т., разгледа докладваното от С.К. ***/2008 г. И за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на “ВиК” ООД гр. Кюстендил чрез процесуалния представител адв. А.П. против решение на КРС от 18.02.2008г. по гр. дело № 1057/2007г. Правят се оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че решението на КЗК, потвърдено с решение на ВАС има обратно действие във времето. Иска са отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен иска с правно основание чл.97 ГПК.

Ответникът по жалбата “Елиа” – ЕООД чрез адв. Б. я оспорва и желае оставяне на решението в сила.

Въззивният съд прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, провери допустимостта и действителността на атакуваното решение и при условията на чл. 208 и чл. 209 ГПК намери следното:

Дружеството- жалбоподател е ответник по цитираното дело, образувано по искова молба на “Елиа” – ЕООД гр. Сапарева баня, с която се иска признаване за установено, че същото не дължи сумата от 1205 лв, която представлява плащане за доставена питейна вода и отведена питейна вода за периода от 13.01.2004г.- 11.03.2005г., през което време е действала цена на водата определена със заповед № 501/11.10.2002 г. на управителя на дружеството “ВиК” ООД, която с решение на КЗК е определена като издадена в нарушение на чл. 193, ал.1 и 2 от Закона за водите.

Не се спори от страните, че между тях са били налице отношения по повод на доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, които са били скрепени с писмен договор, но въпросът, който е стоял за разрешаване пред районния съд е дали се дължи разликата от 1205 лв, която се определя от незаконосъобразно определена цена на водата в размер на 0.59 лв, вместо 0.37 лв. Районният съд е изложил задълбочени мотиви защо приема, че тази сума е недължима, доколкото цената на водата е определена от управителя на “ВиК” ООД в нарушение на разпоредбата на чл .192, ал.2 от ЗВ, въпрос по който са се произнесли и Комисията за защита на конкуренцията и ВАС.

За да уважи молбата за признаване за установено, че исковите суми не се дължат, районният съд е разсъждавал в посока, че сумата представлява плащане без правно основание, поради което не се дължи. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че решението на КЗК, с което е наложена имуществена санкция на дружеството и съответно е прието, че калкулацията на цената на водата е неправилна има действие занапред, няма обратна сила. Безспорно е, че цената на водата не е определена по нормативните изисквания и разликата не се дължи от потребителите на водата. В случая съдът е разсъждавал за определяне на цената на водата в съответствие със закона- ЗВ, а не какво е действието на решението на КЗК.

Жалбата на “ВиК” ООД е неоснователна. Решението, което се атакува е постановено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Окръжният съд счита, че решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид оставянето на решението в сила, жалбоподателят дължи разноски за тази инстанция в размер на 160 лв.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 ГПК /отм./, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 18.02.2008г. на КРС по гр. дело № 1057/2007г.

ОСЪЖДА “ВиК” ООД гр. К., ул. ***** да заплати на “ЕЛИА” ЕООД гр. С= б=, ул. **** 160 лв разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.