Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил, 26.09.2008г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия,

в откритото заседание на

двадесети и трети септември през

две хиляди и осма година, в състав

Окръжен съдия:П.Б.

при секретаря Г.К.

и прокурора Б.Л.

като разгледа докладваното от съдия Б. ***

по описа за 2008 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част III, глава XXVIII ГПК- “Поставяне под запрещение”- чл.336- 340 ГПК.

Ж.Н.М. ******предявил искова молба по чл. 5 ЗЛС вр. чл.336 ГПК срещу Н.Н.М. *** адрес, с която иска последната да бъде поставена под пълно запрещение. Релевират се основания за наличие на общо заболяване с диагноза „шизофрения” у ответницата и се твърди, че същата не е в състояние да ръководи постъпките си и да се грижи за интересите си.

Ответницата Н.Н.М. не е взела ясно становище по иска.

Назначеният от КОС по реда на чл. 29, ал.4 ГПК особен представител на ответницата- адв. В.Андрова изразява становище, че молбата е основателна.

Окръжна прокуратура гр.Кюстендил чрез прокурор Л. счита, че искът е основателен.

КОС, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след тяхното обсъждане по реда и при усл. на чл.235 ГПК, приема следното:

Ищецът и ответницата са брат и сестра. Ответницата е на 69 години и е в тежко здравословно състояние, трудно подвижна. Видно от експертно решение № 0857 от 15.05.2008г. на ТЕЛК при МБАЛ “ Д-р Н.Василиев” гр. Кюстендил същата е инвалид ІІ група с чужда помощ с 95% трайно намалена нетрудоспособност пожизнено. Диагнозата й е шизофрения, параноидна шизофрения, устойчив дифицит, с непрекъснат ход и персистираща халюцинаторно- параноидна сиптоматика. Същевременно същата страда и от тежка левостранна гонартроза с анкилоза на ставата в неблагоприятно положение и скъсяване на крайника с 9 см.

От проведения от съда личен разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал.1 ГПК бе установено, че същата към момента на разпита е неориентирана за време и място. На част от въпросите на съда отговаря адекватно, а на други- напълно безсмислено. Твърди, че познава паричните знаци, но не е ориентирана за цената на основни хранителни продукти. Не разпознава близките си- брат и снаха си, с които живее; счита, че тези лица са неин обслужващ персонал. Смята, че родителите и баба й са живи и живеят в кв. Върташево в почивна станция. Вследствие счупването на ставата й и скъсяването на крака й може да се придвижва само пълзешком..

От назначената от съда съдебно- психиатрична експертиза, извършена от в.л. д-р Вл.Р. и приета като обективна, компетентна и неоспорена от страните, се установява, че М. се води на диспансерен отчет от 1965 с диагноза параноидна шизофрения. Многократно й е било провеждано през годините стационарно лечение в специализирани психиатрични заведения. От 1991г. персистират характерните за личностовата шизофренна промяна емоционална несъответност, снизеност, трайни мисловни разстройства и спад в личностовото, социалното, професионално и семейно функциониране.

Болестта на М. е свързана и е довела до трайно нарушение на емоционалноволевите, мисловни, интелектуалномнестични и когнитивни функции. В хода й е отбелязано непрекъснато протичане и усложняване със соматични симптоми и в резултат на това- задълбочаваща се семейна и социална дезадаптация с невъзможност за самоконтрол и самообслужване. Непрекъснатото протичане на болестта е довело до оформяне на траен личностов дефект по шизофренен тип със загубване на възможността за адекватно възприемане на действителността. Същата не може да възприема правилно действителността, като причина за това са персистиращи мисловни разстройства, които предопределят поведението и свързаната с това невъзможност за прогнозиране на последствията; трайната социална изилация, инвалидизацция и трудова дезадаптация е фактор за лесна манипулируемост от други лица.

От проведения от съда разпит на осн.чл. 338, ал.1 ГПК на близката на ответницата- Г.М.М., съпруга на брат й, грижеща се за нея, се установява, че Н.М. не разпознава нея и ищеца, изхвърля вещи от дома си и не може самостоятелно да се грижи за себе си. Състоянието й е прогресирало след счупването на ставата й и залежаването й у дома. Ответницата не е омъжена, няма низходящи, респ. ищецът е нейния единствен близък роднина.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по- горе доказателствени средства.

Съобразявайки изложеното, окръжният съд счита, че искът е допустим, доколкото е предявен от лице, близък роднина на ответника- нейн брат, следователно ищецът е от кръга на лицата, визирани в чл.336, ал.1 ГПК, легитимирани да предявяват молби за поставяне под запрещение. Същевременно КОС намира, че искът е основателен, като ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение по следните съображения:

Предметът на иска по чл.5 ЗЛС - за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за своите работи. Тези две изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността на лицето и, респ. обявяване неговата недееспособност / в този см. и ППВС №5 /1979г. /.

М. страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с устойчив личностов дефицит, парафренен синдром., вследствие на която е налице невъзможност за мислене и вграждане в заобикалящата я среда.Установеното психично разстройство представлява по своята същност „продължително разстройство на съзнанието”. Дълготрайното му протичане е без период на подобряване и възстановяване. Ето защо КОС приема, че страданието на М. представлява душевна болест, респ. медицинският критерий по чл.5 ЗЛС е налице.

В следствие на това си заболяване, същата е неспособна да оценява реално действителността, да извършва правилни действия и да преценява правилно последствията от деянията си. Това страдание е толкова тежко, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на него М. не може да се грижи за своите работи, да защитава интересите си, да ръководи постъпките си и да сключва сделки. Същата не може да преценява последствията на извършените от нея постъпки, да участвува в съдебни дела и да взема решения без чужда помощ.

Въз основа на тези обстоятелства КОС прецени, че ответницата не разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. същата е напълно недееспособна, доколкото е налице и юридическия критерий- невъзможност на лицето да се грижи за личните си интереси. Тази невъзможност се изразява в невъзможността на ответницата да извършва валидни правни действия- да поема задължения, да придобива права, да реагира правилно във връзка с личните си и имуществени отношения, поради което същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

По изложените съображения съдът постановява решение, с което поставя ответницата под пълно запрещение. След влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на осн. чл. 338, ал.3 ГПК на Органа по настойничество и попечителство при Община Кюстендил за учредяване на настойничество над поставената под пълно запрещение М. измежду кръга на най- близките й роднини, които най-добре ще се грижат за нейните интереси на осн.чл.109- чл.111 СК.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.5 ЗЛС, окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н.Н.М. *** с ЕГН *********** поради заболяването й с диагноза „параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, устойчив личностов дефицит, парафренен синдром”.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Кюстендил за учредяване на настойничество върху поставената под пълно запрещение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: