Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 19.09.2008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Б.

ЧЛЕНОВЕ: Й.Ц.

Н.М.

при участието на секретаря Е. С., като разгледа докладваното от младши съдия Н.М. *** по описа на КОС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на М.К.А. и И.К.А., срещу решение на ДРС от 14.03.2008г., постановено по гр. д. N 619/07г., в частта, в която е отхвърлен изцяло предявения от М.К.А. срещу баща й - К.И.А. иск с правно основание чл.82 ал.2 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск от И.К.А., със съгласието на неговата майка и попечител – В. М.С., срещу баща му - К.И.А., с правно основание чл.86 СК за изменение на размера на месечната издръжка за разликата от присъдения размер от 70 лв., считано от 23.05.2007г. до 25.01.2008г. (датата, на която е навършил пълнолетие), до пълния претендиран размер от 100 лв. В жалбата се твърди, че решението на ДРС в обжалваната му част е неправилно. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението в тази му част, и вместо него да постанови друго, с което да присъди месечна издръжка за всеки от въззивниците по 100 лв., както и направените разноски по делото.

Въззиваемата страна - К.И.А. не взема становище по въззивната жалба.

Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Дупница е представила социален доклад, в който посочва, че не може да изрази становище относно месечната издръжка, която следва да се присъди на М.К.А. и И.К.А..

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.188 ал.1 ГПК (отм.), намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.82 ал.2 СК и чл.86 СК.

Ищците - М.К.А. и И.К.А. твърдят, че ответникът - К.И.А. е техен баща. Поддържат, че с влязло в сила решение от 09.11.1998г. на ДРС по гр. д. N 1219/97г. по описа на ДРС ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си - по 2500 неденомирани лева. Твърдят, че понастоящем живеят заедно с майка си в Италия. Ищцата - М.К.А. твърди, че макар и пълнолетна продължава да учи в средно училище, редовно посещава учебните занятия и няма свои доходи, от които да се издържа. Ищецът - И.К.А. твърди, че също е ученик и че обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката, са се променили съществено, като са се увеличили нуждите и потребностите му, а оттам и нуждата от повече средства за задоволяването им. Поради това се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника - К.И.А. да заплаща на ищцата М.К.А. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, а по отношение на ищеца - И.К.А. да бъде увеличен размера на присъдената му месечна издръжка на 100 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Молят и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - К.И.А. чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане от 05.06.2007г., издадено от община Дупница, е видно, че на 08.10.1988г. в гр. Дупница е родена М.К.А. от майка – В. М. А. и баща - К.И.А..

От представеното по делото удостоверение за раждане от 05.06.2007г., издадено от община Дупница, е видно, че на 25.01.1990г. в гр. Дупница е роден И.К.А. от майка – В. М. А. и баща - К.И.А..

От влязло в сила решение от 07.10.1998г. на ДРС, постановено по гр. д. N 1219/97г. по описа на ДРС, се установява, че К.И.А. е осъден да заплаща на В.М. А. като майка и законен представител на малолетните деца М.К.А. и И.К.А. по 2500 неденоминирани лева месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.

От представения по делото протокол от открито съдебно заседание от 23.10.2002г. на ДРС по гр. д. N 818/02г. по описа на ДРС, в който е обективирана одобрена от съда съдебна спогодба между страните, се установява, че К.И.А. се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето М.К.А., действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен представител В.М.С., както и на детето И.К.А. чрез неговата майка и законен представител В.М.С., в размер по 35 лв. за всяко от децата, считано от 05.07.2002г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

От удостоверение с изх. N 5362/16.01.2007г. (превод от италиански език) от Държавен институт за професионално-техническо и научно обучение, Порто Сант’ Елпидио, и от удостоверение с изх. N 6116/12.12.2007г. (превод от италиански език) от Държавен институт за професионално-техническо и научно обучение, Порто Сант’ Елпидио, се установява, че М.А. е записана през учебната 2006/2007г. в четвърти клас, секция „А”, в курса за обучение с научен профил в това учебно заведение, както и съответно през учебната 2007/2008г. в четвърти клас, паралелка „А”, на учебния курс в това учебно заведение, както и че същата редовно посещава учебните занятия.

От удостоверение с изх. N 7308/08.02.2007г. (превод от италиански език) от Държавна класическа гимназия „Джакомо Леопарди”, Чивитанова Марке (провинция Мачерата) се установява, че И.А. е записан през учебната 2006/2007г. в първи клас, секция „С”, в курса за обучение с класически профил в това учебно заведение и редовно посещава учебните занятия.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Д. М. Т. (леля на В. С.), чиито показания, преценени при условията на чл.136 ГПК (отм.), съдът кредитира, тъй като се основават на преки и непосредствени впечатления. От показанията й се установява, че М. и И. А. са заминали в Италия от предучилищна възраст, заедно с баба си и майка си, като до развода с тях е бил и баща им К.А.. От показанията й се установява също, че К.А. работи като строителен работник.

По делото като свидетел е разпитан и И. Й. П.. От показанията му се установява, че К.А. работи като строителен работник по договаряне, както и че съжителства фактически с М. Ч. и се грижи и за нейното дете.

От изисканото от ТД на НАП - гр. Кюстендил удостоверение с изх. N 3140-01/10.07.2008г. се установява, че К.И.А. като ФЛ, респ. като ЕТ „К.А. - М.”, няма декларирани доходи за 2007г.

Представената по делото декларация (без дата) от К.И.А. съдът не кредитира, тъй като същата представлява писмено изявление, с която се удостоверяват от ответника изгодни за него факти, и същата няма доказателствена сила. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на страна в процеса.

Останалите писмени доказателства по делото са неотносими към предмета на доказване и не следва да се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.82 ал.2 СК:

За да бъде уважен искът с правно основание чл.82 ал.2 СК следва да се установи по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) че ищцата е навършила пълнолетие, 2) че учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение, 3) че ответникът е неин баща, и 4) че последният притежава средства, за да задоволява собствената си издръжка и да изпълнява алиментните си задължения към други лица, които му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на ищцата.

От удостоверение за раждане от 05.06.2007г., издадено от община Дупница, се установява, че М.К.А. е навършила пълнолетие на 08.10.2006г., както и че ответникът по делото е неин баща.

От представените по делото 2 бр. удостоверения с изх. N 5362/16.01.2007г. и с изх. N 6116/12.12.2007г. (превод от италиански език) от Държавен институт за професионално-техническо и научно обучение, Порто Сант’ Елпидио, се установява, че М.А. е записана през учебната 2006/2007г. в четвърти клас, секция „А”, в курса за обучение с научен профил в това учебно заведение, както и съответно през учебната 2007/2008г. в четвърти клас, паралелка „А”, на учебния курс в това учебно заведение, както и че същата редовно посещава учебните занятия.

Ето защо съдът приема, че са налице първите три предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.82 ал.2 СК, а именно, че ищцата е навършила пълнолетие, че учи редовно в средно учебно заведение и че ответникът е неин баща.

По отношение на невъзможността да се издържа от доходите и/или имуществото си, ищцата излага твърдение за наличието на отрицателен факт, който е изгоден за нея, и с оглед житейската невъзможност да се докаже отрицателния факт, доказателствената тежест за установяване на неговото ненастъпване следва да се възложи на онази страна в процеса, на която той се противопоставя. Ето защо ответникът следва да установи осъществяването на онези положителни факти, които изключват съществуването на отрицателните – например, че ищцата има доходи и/или имущество, от които може да се издържа сама. С оглед на това, че ответникът не е ангажирал доказателства, че ищцата разполага с доходи или имущество, от които може да се издържа самостоятелно, съдът приема, че това не е така.

Поради това, че задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца (чл. 82 ал.1 СК) и възниква само ако не съставлява за него “особено затруднение” (чл.82 ал.3 СК), съдът приема, че с оглед събраните по делото доказателства за възможностите на задълженото лице, а именно - реализираните от ответника доходи като строителен работник от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд (вж. показанията на разпитаните по делото свидетели), обстоятелството, че същият е задължен да дава издръжка и на непълнолетното си дете - И.К.А., роден на 25.01.1990г., както и с оглед конкретните нужди на лицето, имащо право на издръжка - за лични разходи, предвид възрастта му – 19 г., и за разходи за образование, месечният размер на издръжката, която бащата К.И.А. следва да бъде осъден да престира на дъщеря си М.К.А. съдът определя на 70 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до 08.10.2008г. (датата, на която М.К.А. навършва 20г.)., като за разликата до пълния предявен размер от 100 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения и предвид формирането от въззивния съд на крайни изводи, несъвпадащи с тези на първоинстанционния съд, решението на ДРС в обжалваната му част по иска с правно основание чл.82 ал.2 СК следва да бъде отменено като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което К.И.А. следва да бъде осъден да заплати на основание чл.82 ал.2 СК месечна издръжка на М.К.А. в размер на 70 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до 08.10.2008г. (датата, на която М.К.А. навършва 20г.). Върху присъдената издръжка не следва да се присъжда заплащане на законна лихва, тъй като такава не е поискана.

На основание чл.238 ал.1 пр.1 ГПК (отм.) съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

По иска с правно основание чл.86 СК:

Съгласно чл.82 ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на дължимата издръжка се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице, в граници, установени от Министерски съвет – чл. 85 ал. 1 СК. И тъй като посочените величини не са константни, съгласно чл.86 СК при промяната им, размерът на издръжката може да бъде увеличен, респ. намален.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на титуляра на правото на издръжка - И.К.А., е настъпило изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на нейния предходен размер. От датата на одобряване на съдебната спогодба по гр. дело № 818/2002г. по описа на ДРС – 23.10.2002г., с която е определен месечен размер на дължимата издръжка - 35 лв., до датата на навършване на 18-годишна възраст от ищеца - 25.01.2008г. са изминали повече от 5 години. Изминалият продължителен период от време е достатъчно основание да се приеме, че по отношение на И.К.А. е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата, спрямо тези, при които е определен размера на дължимата му издръжка, в посока на увеличаване на нуждите му.

От друга страна по делото не се установява, че увеличението на определената издръжка не е във възможностите на ответника - по отношение на него не е настъпило намаляване на получаваните доходи. Доколкото обаче за ответника с настоящото съдебно решение възниква задължение да заплаща месечна издръжка и по отношение на другото си дете - М.К.А. в размер на 70 лв., считано от 23.05.2007г. до 08.10.2008г., настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство също следва да се вземе предвид при определяне на размера на увеличената издръжка. С оглед на това и предвид факта, че фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на И.К.А. се полагат от майката му - В.М.С., и при съобразяване с материалните възможности на бащата - К.И.А., последният следва да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до 25.01.2008г. (датата, на която И.К.А. навършва 18г.). В тази връзка доводите, че размерът на издръжката следва да бъде увеличен до сумата от 100 лв. се явяват неоснователни.

Върху присъдената сума не се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска, тъй като такова не е поискано.

По изложените съображения и предвид формирането от въззивания съд на крайни изводи, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд, решението на ДРС в обжалваната му част по иска с правно основание чл.86 СК следва да бъде оставено в сила като правилно, а въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

На основание чл.64 ал.1 ГПК (отм.) К.И.А. следва да бъде осъден да заплати на М.К.А. разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно уважената част от иска в размер на 35 лв.

Върху размера на присъдената издръжка от настоящата инстанция ответникът дължи заплащането на държавна такса в размер на 69.30 лв. по сметка на КОС.

Воден от горното и на основание чл.208 ал.1 пр.3 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на ДРС от 14.03.2008г., постановено по гр. д. N 619/07г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен изцяло предявения от М.К.А., ЕГН:**********,***„Баба Паршкева” N 20, чрез процесуалния й представител - адв. Е. Д. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Д., ул. „***, ет.3, ст.16 - адв. Е. Д., срещу баща й - К.И.А., ЕГН: **********,***„***, иск с правно основание чл.82 ал.2 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН: **********,***„***, да заплати на М.К.А., ЕГН:**********,***„***, със съдебен адрес: гр. *** - адв. Е. Д., по иск с правно основание чл.82 ал.2 СК, месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.05.2007г. до 08.10.2008г. (датата, на която М.К.А. навършва 20 г.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 лв. до пълния предявен размер от 100 лв. месечна издръжка.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ДРС от 14.03.2008г., постановено по гр. д. N 619/07г. по описа на ДРС, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН: **********,***„***, да заплати на М.К.А., ЕГН:**********,***„***, със съдебен адрес: гр. Д=,***- адв. Е. Д., на основание чл.64 ал.1 ГПК (отм.) разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 35 лв.

ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН: **********,***„***, да заплати държавна такса по сметка на КОС в размер на 69.30 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на издръжка.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: