Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Кюстендил, 17.07.2008 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на трети юни

през двехиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: В.Б.

Е.С.

при секретаря В.С.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2008 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

М “Б.Д.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол е обжалвало с въззивна жалба решение № 77 / 30.01.2008 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 945 / 2007 г. по описа на същия съд, в частта му, в която въззивното ТД е осъдено да заплати на „Б 99” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив бул."В. А."№**, със съдебен адрес гр.П ул."Х. К."№ * ет.* ап.*, адв. Е. Т. сумата от 6 816 лева, представляващи неплатена цена на получени стоки: 400 бр. работни костюми и 200 бр. работни панталони по данъчна фактура № 0001203974/05.12.2005г., съгласно сключен между страните договор за доставка № 1799 / 04.11.2005 г., ведно с мораторната лихва в размер на 998, 54 лева изтекла за периода от 05.02.2006 г. до 23.03.2007 г. и сумата от 500 лева, представляваща внесена гаранция за участие в процедура по договаряне на 27.09.2005 г., както и сумата от 866 лева разноски по водене на делото в първоинстанционното производство, а по сметка на ДРС д. т. в размер на 332, 58 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска се отмяна и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемото “Б 99” ЕООДсъс седалище и адрес на управление гр.Пловдив бул."В. А."№**, със съдебен адрес гр.П. ул."Х.К."№* ет.*, ап.*, адв. Е. Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски по водене на делото.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДРС в частта, в която исковете са уважени за правилно и го оставя в сила. Съображенията за това са следните:

Страните са търговци и видно от приетите удостоверения за актуално състояние ищецът е вписан като ЕООД, а ответникът като ЕАД.

С обявление обнародвано в ДВ от 10.09.2005г., ответното дружество е открило процедура по договаряне с обявление по чл.84, т.4 от ЗОП за възлагане на малка обществена поръчка - доставка на работно облекло / работен панталон и работен костюм / по реда на НВМОП. Видно от представеното платежно нареждане на 27.09.2005 г. ищецът е внесъл сумата от 500 лева - гаранция за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка. След провеждане на процедурата ответното ТД е било определено за изпълнител на обществената поръчка.

В резултат на това между търговците, представлявани от лицата притежаващи представителна власт / за ищеца – управител и за ответника изпълнителен директор/ е сключен договор за доставка № 1799/04.11.2005г., по силата на който за изпълнителя е възникнало задължение да продаде на възложителя работно облекло описано по наименование, размери и количества в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, а за възложителя да заплати получената доставка по цени определени в посоченото приложение, като общо задължението е в размер на 48 890 лева без ДДС. Съгласно чл. 5 от договора приемането на стоката е следвало да става с приемно-предавателен протокол, а съгласно чл.9 от същия срокът за заплащане на съответната доставка от работно облекло е до 60 календарни дни след датата на получаване в склада на ответното дружество. За неуредените въпроси договорът препраща към гражданското законодателство. В приложение № 1 е договорено количество от 1 800 бр. работни панталони с единична цена 6, 10 лева на обща стойност 10 980 лева и 3 400 бр. работни костюми с единична цена 11, 15 лева или общо 37 910 лева без ДДС.

На 05.12.2005г. ищецът доставил в склада на ответното дружество 400 бр. работни костюма на стойност 4 460 лева и 200 бр. работни панталона на стойност 1 220 лева с единични цени посочени по-горе. Общо дължимата сума за продадените стоки е 6 816 лева с ДДС.За тази доставка не е съставен приемателен протокол. Издадена е данъчна фактура № 0001203974/05.12.2005г. подписана от лицата отговорни за извършване на стопанската операция за двете страни по договора, без да са посочени имената им и длъжностите, които заемат. Същата е оспорена като доказателство от ответното ТД.

От допълнителното заключение на в.л. С. Ч. е установено, че фактурата съдържаща се в счетоводните документи на ответника е идентична с тази представена по делото. Осчетоводена е в ответното дружество още м. 12, 2005 г., когато е представена, и до момента дължимата сума не е преведена на ищеца. Полученото работното облекло по горепосочената фактура е осчетоводено по група 30 / 3029 / 11, а 20 % ДДС е осчетоводен по сметка 453.

От показанията на разпитания в първоинстанционното производство св. С. е установено, че процесните стоки са доставени лично от него в склада на ответника на 05.12.2005 г. Стоката е предадена на две от служителките в този склад, които са приели работните панталони и костюми по брой, а фактурата е оформена от Велинов заемащ длъжност началник-склад.

С нотариална покана рег. № 4132/30.10.2006 г. ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума от 6 816 лева, както и сумата от 500 лева по платежно нареждане от 27.09.2005 г. в тридневен срок от получаване на поканата. Видно от разписка № 8626 на 08.11.2006 г. нотариалната покана е връчена на ответника чрез юрисконсулт. И след връчване на поканата задълженията не са погасени.

От основното заключение на в. л. С. Ч. е установен размера на мораторната лихва 998, 54 лева изтекла за периода от 05.02.2006 г. до 23.03.2007 г. върху сумата от 6 816 лева.

С обжалваното решение ДРС е уважил изцяло исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 6 816 лева и по чл. 28 от НВМОП за сумата от 500 лева, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен до размер от 998, 54 лева, като до пълния му размер от 1005, 23 лева искът е отхвърлен. Решението е обжалвано от ответника, в частта, в която исковете са уважени. В останалата част решението като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК / отм., приложим при разглеждане на настоящето дело предвид §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК/., а разгледана по същество се явява неоснователна.

- 2 -

Предвид самостоятелно установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва да се приеме, че първият предявен иск е с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и следва да се уважи в пълен размер за сумата от 6 816 лева.

Страните като ТД имат статут на търговци по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ и в това си качество са страна по процесната търговска продажба, като този договор е регламентиран в чл.318 и сл. от ТЗ. Купувач по сделката е ответното ТД. Правоотношението между страните произтича от сключения между тях договор за възлагане на обществена поръчка, в изпълнението на който е сключен и описания по-горе договор за покупко-продажба на работно облекло. Касае се за двустранна и възмездна търговска сделка, която предполага извършване на насрещни престации. По делото е безспорно установено, че ищцовото ТД е доставило и предало на ответника процесните работни панталони и работни костюми по цени и вид описани в приложение № 1 към договора от 04.11.2005 г. Процесните стоки са били доставени и реално предадени в склад на ответното ТД, т.е безспорно установено е фактическото предаване на продадените вещи. Релевантните обстоятелства по предаване на стоката са установени с гласни доказателства, което е допустимо и не противоречи на разпоредбата на чл. 133от ГПК / отм./ във всичките й хипотези.

Доставените стоки са част от общото количество договорено с договора за покупко-продажба, като за конкретната доставка е съставена и фактура № 0001203974 / 05.12.2005 г. С тази фактура се установяват фактически извършени действия по продажбата, касаещи изпълнението на задълженията на продавача досежно доставяне и предаване на стоката. Това доказателство е оспорено от ответника, документ подписан от лице без надлежно упълномощаване изрично за това. Фактурата съдържа подпис на служител на ответното ТД и удостоверява получаване на стоката. Не е необходимо изрично упълномощаване на определени лица, нито пък приемане на вещите единствено и само от лицето притежаващо представителна власт по отношение на ответното ЮЛ, т.е изпълнителен директор. Достатъчно е, че волеизявлението в смисъл на съгласие за сключване на самата сделка е направено от него, поради и което договорът е действителен, а горепосочените обстоятелства касаят изпълнение на задължения по същия, които обстоятелства са надлежно доказани в настоящето производство. Очевидно това не се взема предвид от ответника и същият свързва възникването на правоотношение между страните със самата фактура, за която твърди, че е опорочена като съдържание и неподписана от лице притежаващо представителна власт, поради което не доказвала съществуване на сделка между страните. Както бе посочено конкретното правоотношение между страните, респективно правата и задълженията им произтичат от търговска сделка, каквато представлява договорът от 04.11.2005 г., а не издадената в изпълнение на този договор фактура. Освен това осъществяването на конкретната доставка отразена във фактурата е била добре известна на търговеца предвид извършените от негова страна действия по надлежното осчетоводяване на същата в съответните счетоводни документи. Това е станало още през м. 12, 2005 г. и доколкото търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването, то следва да се приеме, че действията са потвърдени, предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.

Безспорно установено е, че ответникът като купувач не е изпълнил точно възникналото за него задължение за заплащане на продажната цена по начин и в сроковете уговорени в договора обективиран в писмена форма. Налице е неизпълнение на задължение в размер на 6 816 лева с ДДС. Следователно ищецът в качеството си на продавач е изправна страна по договора за търговска продажба. Същевременно ответникът – купувач по този договор не е изпълнил задължението си за плащане на цената на продадените стоки. Налице е неизпълнение на задължението, както бе посочено. Няма спор относно размера на незаплатената сума по договора. В този смисъл съдът приема за основателна претенцията на ищеца, като предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по своето основание и размер и ще бъде уважен изцяло за сумата от 6 816 лева с включен ДДС.

Предвид основателността на първия иск, то основателен се явява и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва и следва да бъде уважен до размер от 998, 54 лева. Безспорно установено е обстоятелството, че липсва плащане от страна на ответника на паричното задължение по договора за търговска продажба в посочения по-горе размер, което обуславя основателността на претенцията за присъждане на мораторна лихва. Съобразно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ изискуемостта на вземането произтичащо от търговска продажба се свързва с предаване на стоката, респективно съставянето на документите, удостоверяващи сключения договор, освен ако не е уговорено В случая времето за извършване на плащането е определено с процесния договор. В указания срок, а и след това задължението не е изпълнено. Претенцията за мораторна лихва е заявена с начален момент – 60 дни след датата на издаване на фактурата, т.е. 05.02.2006 г., от когато ответникът е изпаднал в забава и краен момент датата на подаване на и.м. в съда 23.03.2007 г. Искът е основателен и следва да бъде уважен до размер от 998, 54 лева за посочения период на забава. Мораторната лихва се дължи като обезщетение за вредите от забава.

Основателен е и третият иск, който следва да бъде уважен в пълен размер от 500 лева. Безспорно установено е, че ищецът е класиран кандидат, който преди това е внесъл гаранция в размер на 500 лева за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка. За възложителя е било налице безусловно задължение съгласно чл. 28, ал. 2 от НВМОП/ в редакцията й преди отм., ДВ бр. 53, 2006 г. / да върне гаранцията в 3 дневен срок след сключване на договора за обществена поръчка. Това задължение съществува и понастоящем и не е изпълнено. Предвид това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 500 лева.

Решението на ДРС в частта, в която исковете са уважени е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивното ТД не се дължат разноски по водене на делото за тази инстанция, а на въззиваемото ТД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 / 30.01.2008 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 945 / 2007 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която М “Б.Д.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Б. д. е осъдено да заплати на “Б 99” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П. бул."В. А."№**, със съдебен адрес гр.П. ул."Х. К."№ * ет.*, ап.*, адв. Е. Т. сумата от 6 816 лева, представляващи неплатена цена на получени стоки: 400 бр. работни костюми и 200 бр. работни панталони по данъчна фактура № 0001203974/05.12.2005г., съгласно сключен между страните договор за доставка № 1799 / 04.11.2005 г., ведно с мораторната лихва в размер на 998, 54 лева изтекла за периода от 05.02.2006 г. до 23.03.2007 г. и сумата от 500 лева, представляваща внесена гаранция за участие в процедура по договаряне на 27.09.2005 г., както и сумата от 866 лева разноски по

- 3 -

водене на делото в първоинстанционното производство, а по сметка на ДРС д. т. в размер на 332, 58 лева.

ОСЪЖДА М “Б.Д.”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол е осъдено да заплати на “Б 99” ЕООДсъс седалище и адрес на управление гр.П. бул."В. А."№,** със съдебен адрес гр.П. ул."Х. К."№ * ет.* ап.*, адв. Е. Т. сумата от 350 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :