Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,23.05.2008г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осма година в състав:
Председател: Р.С.
Членове:Т.К.
С.Б.
при участието на секретаря Г.А.,като разгледа
докладваното от съдия Р.С. *** по описа за 2008г.на КОС,за да се произнесе,взе
предвид:
К.С.С. ***
обжалва решение №16, постановено на 07.01.2008г. по гр.дело № 384/2007г. на
Дупнишкия районен съд,в частта,в която съдът е постановил,че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът между въззивника и В.К.С. ***,е прекратен,има С. ; както и в
частта,в която семейното жилище,находящо се в
гр.Дупница,жк”Бистрица”бл.2,вх.В,ет.2,ап.6,е
предоставено за ползуване на С. и ненавършилото
пълнолетие дете,родено от брака между страните.Като основания за неправилност
на решението се сочат едностранчивото обсъждане на гласните доказателства
относно вината за разстройството на брака , респ. игнорирането на
доказателствата,че предоставеното жилище няма характер на семейно
такова,респ.същото е съсобствено между въззивника и неучастващи в
производството трети лица.
Въззиваемата
В.С. изразява становище,че решението на
ДРС в обжалваните му части е правилно и законосъобразно,поради което следва да
бъде оставено в сила.
Окръжният
съд,след преценка на събраните по делото доказателства,на доводите и
възраженията на страните,счита жалбата за неоснователна.Съображенията за това
са следните:
Както се
установява от събраните гласни доказателства - показанията на свид.Н.Чорбаджийска и А.Анадолийска,налице
е една трайна и продължителна дисхармония в семейната връзка,датираща от началото
на 2006г.,при което съпругата заедно с непълнолетния син на страните е напуснала
семейното жилище,до който момент съпрузите са обитавали,находящо
се в жк”Бистрица”бл.2, и са се подслонили при
родителите на въззиваемата поради безотговорното отношение от страна на С..Същият
се е дезинтересирал от семейните и бащинските си задължения,при което
изслушаният от съда непълнолетен син на страните е категоричен,че през целия си
живот е разчитал само и единствено на своята майка.Въззивникът-видно
от събраните гласни доказателства,е започнал системно да закъснява,като няма
данни това да се дължи на обективни причини(сменен режим на работа,затруднения
от друг характер и пр.)-доказателства в такава насока нито са ангажирани,нито
са събрани.Въпреки,че е направил бегли опити за помирение със съпругата
си,едновременно с това,само няколко дни след като е напуснала семейното
жилище,той е заживял на съпружески начала с друга жена.
По
отношение на жилището не се спори,че същото не е придобито в режим на
СИО,респ.не се поддържа,че въззиваемата притежава права в него .Същевременно,не са събрани
доказателства страните да са притежавали друго жилище по време на брачното си
съжителство,а от показанията на свид.Анадолийска се
установява,че ползването на жилището на родителите на въззиваемата съвместно с
нея и порастналия й син създава неудобства,тъй като
това жилище е с малка площ и се състои от две стаи,респ. семейното жилище се
състои от три стаи,едната от които е ползвана от сина на страните като детска
стая.
Решението
в частта досежно упражняване на родителските права и режима на лични контакти,е
влязло в сила като необжалвано.Страните са постигнали
спогодба в друго производство и относно дължимата издръжка за ненавършилия
пълнолетие син от брака.
Възприемайки тази фактическа
обстановка,ДРС е обосновал правилния си извод относно вината за отрицателното
състояние на брачната връзка,обсъждайки показанията на свидетелите/имащи
непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите/ наред с другите
данни по делото и кредитирайки ги,доколкото същите не биват опровергани по
никакъв начин от други,събрани по надлежния ред доказателства-нито в
производството пред районния, нито пред въззивния съд.Обстоятелството, че в
първоинстанционното производство съпругът е държал за запазване на брака,не
може да бъде възприето като факт , заличаващ предхождащите му действия,довели
до описаното обективно състояние,при което брачната връзка е била опразнена от
дължимото съдържание и това състояние не би могло да бъде преодоляно с общи
усилия от съпрузите.
Правилно
е разрешен и въпросът досежно предоставянето на семейното жилище за
ползуване.На първо място,районният съд се е съобразил със същността на самото
понятие”семейно жилище” , дефинирано /срвн.ППВС
№12/71г./ като жилище,обитавано от семейството до прекратяване на брака или
до фактическата раздяла на съпрузите.
При това положение,с оглед
жилищните нужди на майката,на която е възложено упражняването на родителските
права върху родения от брака непълнолетен син Спас – на 17г.,обосновано е
предоставено именно на нея и детето ползуването на жилището на жк”Бистрица”бл.2 в гр.Дупница.
Тъй като са събрани доказателства
относно вида на жилището,състоящо се от три стаи,както и относно характера на
взаимоотношенията между бившите съпрузи ,като
се прецени и ,че това жилище няма
данни да е делимо (в смисъл на
техническа възможност),респ.установеното фактическо съжителство от страна на въззивника не води до търпимост в отношенията между страните,не е
възможно съвместното му ползуване от същите.Въззивната страна не е ангажирала
доказателства както пред първоинстанционния,така и пред въззивния съд,че
жилището се обитава ( ползва) от трети правоимащи
лица към момента на брачното съжителство между съпрузите(за да се изследва
съответната площ,която страните,респ.третите лица ,са ползвали)– възражението е
единствено,че такива лица имат право на собственост в него,което не
се оспорва от въззиваемата,респ. данни в същата насока се съдържат и в
показанията на свид.Чорбаджийска.При това положение налице
е хипотезата на чл.107,ал.4-СК – ползването на семейното жилище от съпруга,на
който е предоставено упражняването на родителските права,следва да бъде
обвързано със срок,като в тази част правилно срокът е свързан с
навършване на пълнолетие на сина на страните.
Водим от гореизложеното,окръжният
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №16, постановено на
07.01.2008г. по гр.дело № 384/2007г. на Дупнишкия районен съд,в частта,в която
съдът е постановил,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което бракът между К.С.С. и В.К.С. ***,е прекратен,има мъжа ;както и в
частта,в която семейното жилище,находящо се в
гр.Дупница,жк”Бистрица”бл.2,вх.В,ет.2,ап.6,е
предоставено за ползуване на В.К.С. и ненавършилото
пълнолетие дете,родено от брака между страните-Спас Крумов С. ,до навършване
пълнолетие от последния.
В
останалата си част посоченото решение на ДРС е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото
решение на КОС може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 30-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му от страните.
Председател:
Членове: 1.