Р Е Ш Е Н ***, 22 ЮЛИ 2 008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКА колегия, ЧЕТВЪРТИ състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети юни 2008 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ: Ю.М.

С.Б.

при секретаря Р.Т. –, като разгледа докладваното от съдия М. –гражданско дело № 168/ 2008 година по описа на съда

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

„Мини Бобов дол”,ЕАД- гр.Бобов дол, обжалва решение на ДРС, постановено по гр.д. № 439/2006г., в частта с която дружеството е осъдено да заплати суми на В. и С. Г., за претърпени от тях неимуществени вреди.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е незаконосъобразно доколкото не е отчетен факта, че наследодателят на ищците е допуснал груба небрежност в действията си, причинила смъртта му.

Желае се отмяна на решението и вместо него постановено друго такова, с което бъдат присъдени по ниски суми.

Недоволни, но от отхвърлената част на съдебното решение са и В. и С. Г.. Твърдят, че присъдените суми не съответстват на причинените им вреди, явяват се несправедливо занижени,поради което желаят отмяна на решението в атакуемата част и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло уважени.

Страните взаимно си оспорват жалбите.

Третите лица помагачи не изразяват становище по основателността на жалбите.

КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, преценявайки направените в жалбата оплаквания,ведно с доводите и възраженията на страните и след цялостна,самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, приема:

Г., в качеството им на наследници на Б. В.М., починал на 08.12.2005 година,следствие трудова злополука, са предавили и обективно съединили помежду им искове срещу „Мини Бобов дол”, за присъждане на по 55 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

В първото по делото заседание ответника привлякъл като трети лица- помагачи- В.Л.В., К.К.Г. , К.В.А. и В.Б.Р..

За да постанови решението си, РС е приел:

Б. М. е бил трудови правоотношения с ответното дружество; както и за безспорно, че на 08.12.2005 год.,в 13,15 часа при изпълнение на възложена му работа по пренасяне на товари при демонтажна дейност претърпява злополука следствие на която умира.

Сочи се, че по надлежния ред злополуката е призната за трудова.

Описано е проведено разследване от нарочна комисия, която е констатирала, че пострадалият, при изнасяне на демонтирано желязо от обръщателна станция на шлакоотделителя е притиснат от метално съоръжение, намиращо се над него /работника/.

Установено е също така от комисията, че са налице осем отклонения от нормалните действия на работа- пострадалият и останалите работници са били допуснати без лични предпазни средства; не са били запознати с правилата за безопасен труд; не е осъществен контрол от техническия ръководител; не е осигурен ред и чистота на работното място.

Въз основа на изготвена съдебно-техническа експертиза е прието, че сочените нарушения на технически правила и норми не са в пряка зависимост с трудовата злополука- същата е следствие на непредвидими обстоятелства – откъсване на димоотвода от стоманобетонната плоча, което се дължи на корозиралата армировка и амортизираната стоманобетонна плоча.

Съдът прима за установено, въз основа на събраните в процеса писмени доказателства - механизма на самата злополука: В него ден заедно са работили свидет. Е. К., пострадалият и неговия баща и ищец-В.Г.. Извършвали са демонтаж на ламарините на шлакоотделителя. Работели са в приведена поза, тъй като димоотвода е бил на разстояние около метър и двадесет, метър и тридесет от земята.

Непосредствени преди злополуката Г. и К., пушели на около метър и половина от работната площадка, а М. е следвало да извади ламарина под димоотвода. В този момент димоотвода паднал върху работника. Другите двама работника незабавно се притекли на помощ но не могли да отместят съоръжението; това не сторили и извиканата на място спасителна служба. Едва след повдигане с т.нар. „тресчотка”, димоотвода бил отместен и тялото на М. извадено.

При тези факти РС пристъпил към разглеждане на спора по същество.

На база всички събрани в процеса доказателства съда е счел, че пострадалия с действията си, проявявайки груба небрежност, не е допринесъл за злополуката , поради което отговорността на работодателят е пълна и не следва да бъде намалявана.

Отчитайки възрастта на пострадалия , както и факта, че същия е единствен син на ищците- съда приема, че несъизмерима е болката и страданието на родител по внезапно загинало дете, поради което е прието, че справедливо е ответника да ги обезвреди със суми от по 23 000 лева.

Недоволни, от решението в сочените му части, останали и двете страни. Жалбите, им като подадени в срок са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Доколкото касаят размера на присъденото обезщетение ,то те ще бъдат разгледани съвместно.

Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на представителят на работодателят, че именно пострадалия е извършвал дейност „рязане с електрожен”, при която е премахнал крепяща димоотвода стойка, с което е предизвикал падането му. Липсват каквито и да било доказателства в тази насока, касае се по-скоро за логическа конструкция на станалото, в разрез обаче с установеното по делото, базирано както на констатациите на нарочна комисия, така и на проведено досъдебно производство.

Категоричен е експерт К., че злополуката е следствие на непредвидени обстоятелства, като откъсването на димоотвода от стоманобетонната плоча е следствие компрометиране на самият бетон и армировка в него.

Що се касае до размерът на присъденото обезщетение. Формираното от РС убеждение,споделяно изцяло от въззивния съд и базирано на сочените обективни фактори, изчерпателно сочени- млад мъж, в началото на съзнателния си живот; не създал дори свое семейство; единствен син за родителите; трагедия станала в присъствието на самия баща и ужаса от безсилието да спасиш детето си- е дало възможност решаващия съд да приеме, че неимуществените вреди следва да бъдат обезщетени със суми от по 23 000 лева.

Настоящата инстанция намира същите за занижени с оглед претърпяното от родителите, поради което следва да се отмени решението, в частта с която исковете над 23 000 до 35 000 лева са отхвърлени и вместо него постановено друго, с което бъдат присъдени и тези суми.

Върху завишеният размер на искове ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и сумата от 960 лева държавна такса.

Водим от горното, СЪДА

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на ДРС, постановено по гр.дело № 439/2006 година, в частта в която исковете на В.М.Г. и С.В.Г. ***, срещу „МИНИ БОБОВ ДОЛ”,ЕАД- Бобов дол, за претърпени неимуществени вреди над сумата 23 000 до 35 000 лева, са отхвърлени като неоснователни и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „МИНИ БОБОВ ДОЛ”,ЕАД – да заплати на В.М.Г. и С.В.Г. по още 12 000 лева на всеки- обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени болка и страдания , произтичащи от загубата на си сина им- Бисер В.М., починал на 08.12.2005 година, в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2006 година до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „МИНИ БОБОВ ДОЛ”,ЕАД – да заплати по сметка на КОС- сумата от 960 лева държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: