Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил,23 октомври 2008год.
Кюстендилският
окръжен съд в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и пети септември две
хиляди и осма година в състав:
Председател : Г.М.
Членове : В.Б.
Е.С.
при участието на секретаря В.С., след
като разгледа докладваното от съдия Ев.С. ***/2008г. по описа на КОС и ,за да
се произнесе,взе предвид:
Производството
е по реда на ГПК/отм/ на осн.пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С.К.В.,ЕГН
********** *** обжалва постановеното на 10.12.2007г. решение на Дупнишкия
районен съд по гр.д.№595/2007г. по описа на същия съд, с което, като
неоснователен е отхвърлен предявения от него срещу ОС”ЗГ” Кочериново иск с
правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.В хода на производството пред въззивния съд по
реда на чл.100,ал.3 вр. с ал.1 ГПК/отм/ от страна на ищеца е уточнено, че
претенцията му е за признаване за установено правото му
като наследник на М. С. В. б.ж. на с.М. на възстановяване на
собствеността върху следния притежаван от нея в съсобственост с други лица към
момента на образуване на ТКЗС земеделски имот, с площ от 0.250дка,находящ се в
м.”Ч.”/”при гробището” в землището на с.М. при граници и съседи на същата както
следва: от изток- път и резервоар за питейна вода, от север- слог и път,от юг
улица и резервоар за питейна вода от запад- нива на Н. К. В жалбата са развити
съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Претендира се
неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивния съд с което искът
да бъде уважен така както е уточнен в протеклото въззивно производство.
Въззиваемата
страна по жалбата- ОС”ЗГ” Кочериново не е изразила становище по делото.
Контролиращата
страна-Община Кочериново също не е изразила становище по предявения иск.
Жалбата,като
подадена в законноустановения 14-дневен срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В
хода на въззивното производство е назначена съдебно техническа експертиза и са
приети писмени доказателства.
КОС след самостоятелна преценка на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди направените доводи и възражения на страните при условията на
чл.188, ал.1 ГПК/отм/ ,прие за установено следното:
Ищецът е наследник по закон-
низходящ от втора степен- внук на бившия жител ***- М. С. В. починала през
1970г., която пък от своя страна е наследник по закон на б.ж. на с.М.-С. И. М.
починал на 19.02.1950г.От представеното удостоверение за наследници на С. М./
л.13 от първоинстанционно дело/ се установява, че наред с наследодателката на
ищеца призовани към наследяване на С. М. са били още три лица, които както и техни
наследници не участват в настоящото производство.Видно от заключението на в.л.
Л. В. както и от представеното копие от разписен лист е, че в действащия
регулационен план на с.М. фигурира имот с пл.№224 в кв.19 който в разписния
лист е записан като собствен на С. М. По същия план за този имот не е бил
отреден самостоятелен парцел а той е бил включен в парцел ХІ-225 като
придаваемо място, че площа на имота възлиза графически на 246 кв.м., като около
40 кв.м. от него се отчуждават за улица.Същия имот видно от заключението на
в.л. е бил в регулация към 1956г. като е изключен по реда на 216 ПМС през
1962г. и в момента попада в границите на
имот №84003 – земи по чл.19 ЗСПЗЗ.От представеното удостоверение
изх.№63/04.07.07г. на ОС”ЗГ” К. се установява, че н-ци на С. М. не са подавали
заявление за възстановяване право на собственост върху земеделски земи в
землището на с.М. по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ.По делото липсват данни за
внасяне на имота в ТКЗС от наследодателката на ищеца или останалите
съсобственици на същия.
С обжалваното решение ДРС е
отхвърлил предявения иск,като неоснователен доколкото не било установено
правото на собственост на С. М. върху процесния имот.
С оглед на така установената по
делото фактическа обстановка въззивният съд намира че предявения иск е допустим
но неоснователен.Съображения:
Предмет на търсената с иска по
чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ правна защита е възстановяването на пропуснат срок за подаване
на заявление за възстановяване право на собственост върху притежавани преди
образуване на ТКЗС от ищеца или негов наследодател земеделски имоти.Уважаването
на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия
състав на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ препоставки:имотът предмет на реституция да
притежава качеството на земеделска земя, да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга
производна на тях организация, да е принадлежал на ищеца или на негов
наследодател преди включването му в ТКЗС, като във втория случай наследникът
следва да докаже това си качество и в законноустановения срок да не е било
подадено заявление за възстановяването му пред надлежния орган – респ. ОС”ЗГ” К.
за разглеждания случай.В случая с оглед
уточненията на исковата молба предприети пред въззивната инстанция следва да се
приеме, че предмет на настоящото разглеждане е иск с правно основание
чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на М. В. да възстановят собствеността си върху описания
с уточнителните молби земеделски имот.Няма спор за това, че имотът предмет на реституция
притежава към момента качеството на земеделска земя.Установено е обаче също
така, че този имот не е притежавал това качество към момента на образуване на
ТКЗС,доколкото е бил включен в регулация и изключен от регулационния план едва
през
Изводът който се налага в
обобщение на изложеното е, че предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недоказан и
неоснователен. Доколкото крайния извод на КОС макар и по други съображения съвпада с изводите на ДРС в обжалваното
решение последното следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното
на 10.12.2007г. решение на Дупнишкия
районен съд по гр.д.№595/2007г. по описа на същия съд.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: