В ИМЕТО НА НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.

ЧЛЕНОВЕ: Т.К.

С.Б.

като разгледа докладваното от младши съдия Б. *** по описа на КОС за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.332, ал.1 вр. чл. 333 и сл. ГПК /отм./.

Образувано е по жалба на Р.А.П. срещу действия на частен съдебен изпълнител с рег. № 743 с район на действие КОС, извършени по изп.дело № 135/2007г., длъжник по което е жалбоподателят, а именно - образуване на изпълнителното дело в гр. Кюстендил в нарушение на правилата на чл. 324, ал.1, б. “г” и ал.2 ГПК за местоизпълнение при положение, че местожителството на взискателя е в САЩ, а на длъжника - в гр. София; предприемане на принудителни действия, включително по налагане на принудителна мярка по чл.75, т.4 ЗБДС, без да е връчена призовка за доброволно изпълнение; изпращане на съобщение до органите на МВР – гр. Кюстендил за започване на процедура по издаване на заповед по чл.75, т.4 ЗБДС. Според жалбоподателя, сумите за издръжка, предмет на образуваното изпълнителното дело, са изплатени от него и то в размер, по-голям от дължимия. Представя копия на разписки и чекове, извлечение от банковата си сметка с информация за осребряване на чека, като моли съда да прекрати изпълнителното дело. Желае да изложи допълнителни съображения в открито съдебно заседание, тъй като до момента на подаване на жалбата не е бил в състояние да се запознае с материалите по изпълнителното дело.

Ответната страна - Р.Л., е подала възражение чрез адв. Д. със становище за неоснователност на жалбата. Относно твърдението, че сумите за издръжка са заплатени, твърди, че представените разписки и чекове касаят издръжка, присъдена с решение на съда в САЩ, докато оспорваното принудително изпълнение е във връзка с дължима издръжка, присъдена с решение на българския съд. Прави искане жалбоподателят да бъде задължен да представи писмени доказателства за платените издръжки на основание чл.152 ГПК.

Частният съдебен изпълнител представя писмени обяснения за хода на изпълнителното дело.

Жалбата подлежи на разглеждане в рамките на писмено заявените в жалбата оплаквания и с оглед изложените в нея възражения, без призоваване на страните и допълнително събиране на доказателства в открито съдебно заседание, тъй като жалбата не е подадена от трето за изпълнението лице и за решаване на въпроса за основателността й не е поискано изслушване на свидетели или назначаване на вещи лица, а вън от тези случаи, съгласно чл.334, ал.1 ГПК, жалбите се разглеждат в закрито съдебно заседание.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразно чл. 334, ал.3 ГПК /отм./ - въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от жалбоподателя копия на документи, намира от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 135/2007г по описа на ЧСИ с рег. № 743 с район на действие КОС е образувано по молба на Р.Л. като майка и законен представител на малолетния си син Н.П. и въз основа на издаден в полза на детето изпълнителен лист от Елинпелински районен съд, съгласно който Р.А.П. – жалбоподател в настоящото производство, с адрес гр. ******, ул. “******” № 23А, е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на по 50 лв., считано от влизане в сила на решението /17.12.2004г./ до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Видно от изпълнителния лист, същият е издаден във връзка с изпълнението на решение по гр.д. №283/2004г. на Елинпелински районен съд.

От л.11 от копието на изпълнителното дело се установява, че адресирана до жалбоподателя призовка за доброволно изпълнение е била изпратена на адрес, съответстващ на посочения за длъжника адрес в изпълнителния лист, която е била получена на 17.10.2007г. чрез М.П. – негова майка, видно от положения за нея подпис.

Запорни съобщения във връзка с дължимите суми са били изпратени до СУ „Св. Климент Охридски”, Департамент за езиково обучение, Катедра „Чужди езици”, както и до СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, Катедра „Западни езици”.

Съгласно приложено на л.37 от копието на изпълнителното дело писмо до Областна дирекция „ Полиция” – гр. Кюстендил, съдебният изпълнител е поискал да не бъде разрешавано на длъжника да напуска страната, както и да не му бъдат издавани паспорти или други документи, необходими за преминаване на държавната граница. От представеното копие не е видно писмото да е било получено от ОДП - гр. Кюстендил.

С молба от 18.02.2008г. жалбоподателят е представил пред съдебния изпълнител два броя разписки за платени суми, чекове, извлечение от банковата си сметка с информация за осребряване на чека и въз основа на тези документи, посочени като доказателства за погасяване на задължението, е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.330, ал.1, б. „а” ГПК. Уведомена за представените документи, майката на взискателя ги е оспорила писмено с твърдението, че същите не се отнасят до задължението, предмет на изпълнението, а до задължение за издръжка, присъдена с решение на съда в САЩ. С оглед така направеното възражение, съдебният изпълнител е оставил искането за прекратяване без уважение, за което е било изготвено съобщение до жалбоподателя, но в копието на делото няма данни за получаването му.

Разглежданата жалба е подадена на 18.02.2008г. Освен останалите документи, към нея е приложено копие от личната карта на длъжника, видно от което жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. София.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата в частта против действията на съдебния изпълнител, изразили се в сезиране на органите на МВР с оглед налагане на принудителна мярка по чл.75, т.4 ЗБДС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По правило всички действия на съдебния изпълнител подлежат на съдебен контрол, доколкото съгласно чл.332, ал.1 ГПК /отм./ условието – да е “изпълнително действие”, изрично е предвидено при обжалване само на отказите на съдебния изпълнител. В случая обаче, макар предмет на обжалване в тази част да не е бездействие, респ. отказ на ЧСИ, жалбата е недопустима, тъй като липсва правен интерес от обжалване на посоченото действие. Оспорва се действие, което самостоятелно не поражда правни последици за жалбоподателя - такива не настъпват в резултат на извършеното от ЧСИ съобщение до МВР. Засягане на правната сфера на жалбоподателя, респ. неговият правен интерес от обжалване евентуално биха възникнали едва при издаване на заповед за налагане на поисканата от ЧСИ административна мярка, а тогава защитата би подлежала на упражняване по друг ред.

Искането на жалбоподателя съдът да прекрати изпълнителното дело по същество е молба за извършване на действия от съда, които са извън неговата компетентност и тъй като не се обжалва акт на съдебния изпълнител, жалбата в тази част също следва да бъде оставена без разглеждане. Макар от данните по изпълнителното дело да се установява, че такова искане е било направено пред ЧСИ и има произнасяне по него, законосъобразността на това постановление, респ. доказателствата, с които е било обосновано исканото прекратяване, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, след като не са включени в предмета на жалбата.

Жалбата в частта против образуване на изпълнителното дело в нарушение на правилата на чл. 324, ал.1, б. “г” и ал.2 ГПК /отм./ за местоизпълнение, както и против предприемането на изпълнение без да е връчена призовка за доброволно изпълнение, е допустима. Налице е правен интерес, тъй като оплакванията в тази част се отнасят до обстоятелства, предвидени в ГПК като условия за извършване изпълнителни действия въобще. Следва да се приеме, че жалбата е и в срок, доколкото жалбоподателят твърди, че не е получил ПДИ, а извън оспорваната ПДИ по делото липсват данни за уведомяване на жалбоподателя за други действия по изпълнението.

Съгласно чл.324, ал.1, б. “г” ГПК /отм./, за присъдена издръжка молбите за изпълнение се подават до съдебния изпълнител, в чийто район е местожителството на взискателя или длъжника – по избор на взискателя. Доколкото в молбата за изпълнение като адрес на представителя на взискателя е посочено населено място, което съвпада с това от адреса на длъжника по изпълнителния лист, следва, че избраното местоизпълнение е определено според общото за двете страни населено място. Аналогично правило – по местожителството на страните, е предвидено в чл. 81 и чл.82 ГПК /отм./ относно местната подсъдност в исковото производство, като при липсата на своевременно заявено възражение, което да е подкрепено с писмени доказателства, съдът не дължи проверка, дали посоченият от ищеца адрес действително представлява постоянния или настоящ адрес на ответника. Такава проверка би била необходима без оглед на направено от ответната страна възражение само ако на посочения адрес не се открие адресата или лице от неговите домашни, което да получи призовката. Така и в изпълнителния процес не е предвидено задължение за съдебния изпълнител предварително да проверява актуалността на вписания в изпълнителния лист адрес на длъжника. В случая, видно от приложената призовка за доброволно изпълнение, същата е била изпратена на този адрес на длъжника, който следва от представения изпълнителен лист, като призовката е била получена от майката на длъжника. Отделно, с първото депозирано от името на длъжника изявление по изпълнителното дело /с молбата от 18.02.2008г. за прекратяване на производството/, не е било направено възражение относно местоизпълнението. Следва, че след като законът не предвижда задължение за съдебния изпълнител за предварителна проверка на сочения за длъжника адрес, и дори при прилагане по аналогия на нормите за исковото производство не се установяват обстоятелства, които да са наложили проверка на актуалността на адреса на длъжника, направеното с настоящата жалба оплакване в този смисъл е неоснователно.

Връчването на ПДИ се извършва по правилата на Гл.VІІ от общите правила на ГПК /отм./, като в случая, с оглед обвързващата доказателствена сила на надлежно оформената с подпис на ЧСИ и връчителя призовка, следва да се приеме, че за жалбоподателя призовката е била получена от неговата майка, която е от “домашните” лица, съгласно чл. 46, ал.2 ГПК /отм./, и само на това формално основание уведомяването следва да се приеме за извършено редовно. Доказателства за това, че майката не е изпълнила задължението да предаде призовката, не са ангажирани, нито има такова твърдение. Доколкото обаче, при направеното от жалбоподателя възражение, че не е получил ПДИ, сигурни данни за узнаване от страна на жалбоподателя за образуваното изпълнително дело, има към 18.02.2008г. /като дата, на която жалбоподателят е депозирал пред съдебния изпълнител искане за прекратяване на делото/, а на същата дата е била подадена и разглежданата жалба, при което едва от този момент е сигурно, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае с материалите по изпълнителното дело и така да узнае за необходимостта от ангажиране на доказателства за нередовното връчване на ПДИ, жалбоподателят има възможност да установи това обстоятелство, ако желае, в друго производство, тъй като разгледано само въз основа на данните в изпълнителното дело без да са поискани гласни доказателства с жалбата, възражението против действието на ЧСИ по чл. 325, ал.1 ГПК /отм./ в настоящото производство се явява неоснователно.

По изложените съображения, Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.А.П. в частта против действия на ЧСИ с рег.№ 743 с район на действие КОС, извършени по изпълнително дело № 135/2007г. - образуване на изпълнителното дело в нарушение на правилата на чл. 324, ал.1, б. “г” ГПК за местоизпълнение; предприемане на принудителни действия без да е връчена призовка за доброволно изпълнение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.А.П. със съдебен адрес: адв. Б.Б. - гр. ***** ул. „****” № 48, в частта против извършено от ЧСИ с рег.№ 743 с район на действие КОС по изпълнително дело № 135/2007г. сезиране на органите на ОДП-гр. Кюстендил за налагане на принудителна мярка по чл.75, т.4 ЗБДС, както и в частта, с която се иска от съда да прекрати същото изпълнително дело, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: