РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 18.07.2008 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание
на двадесет и седми март
през двехиляди и осма
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.М.
ЧЛЕНОВЕ : В.Б.
С.Б. – мл. съдия
при секретаря Г.А.
като разгледа
докладваното от съдия В.Б. ***
по описа за 2008 г. на
КОС и, за да се произнесе взе предвид :
Д.С.М. *** е обжалвала с въззивна жалба решението на
Кюстендилския районен съд от 30.07.2007 г., постановено по гр. д. № 564 /
Въззиваемите
С. Д.Г. *** и Ю.Д.Д. *** изразяват
становище за основателност на жалбата и
не възразяват в дял на въззивницата да бъде разпределен претендирания от нея
имот, при положение, че съществуват предпоставки за това.
Въззиваемият
Р.Д.Г. *** изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в
сила в обжалваната му част.
Въззиваемите
А.Д. ***, С.Д. ***, К. Д. Г. ***, Л.Ж.б. ***, С.Й.С. *** и Ж.Й. *** не
изразяват становище по въззивната жалба.
КОС
след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и
след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС в частта, в
която в дял на въззивницата и на съделителката А.Г. са разпределени всеки от
гореописаните два имота за правилно и го оставя в сила. Съображенията за това
са следните:
С
влязло в сила решение от 27.09.2004 г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по гр. д. № 564 /
Решението като
необжалвано е влязло в сила. Д.М. и Р.Г.
са поискали отмяна на решението на КРС на основание чл. 231, ал.1, б.”а” от ГПК
/ отм./. С решение № 281 / 05.05.2006 г., постановено по гр. д. № 682 /
В хода на първоинстанционното производство е починал
ответникът Й. Б. и на основание чл. 120 от ГПК / отм./ са конституирани
правоприемниците му Л.Б., С.С. и Ж.Т..
Във втората фаза на делбеното производство Ю.Д. е
претендирала разпределяне в неин дял на овощната
градина с площ от 1, 896 дка в м. "Чуриляк" № 024043 или нивата
с площ от 1, 253 дака, представляваща имот №124011 в м. “Драче” и двете
земеделски земи в землището на с. Драговищица, Община Кюстендил. Р.Г. също претендира в негов дял да бъде
поставена нивата в м. “Драче” Въззивницата е претендирала в неин дял да бъдат
разпределени две земеделски земи - нива с площ от 0, 516 дка в м. "Под
вадата", имот №059002 в землището на с.Драговищица
и овощна градина с площ от 0, 960 дка в м. "Над шосето" , имот № 026025 в
землището на с.Стенско. Останалите
страни не са заявили претенции за разпределяне на конкретни имоти в техен дял.
Единствено
съделителят Р.Г. е предявил претенция по чл. 286 от ГПК, като същата е за
сумата от 2 665 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения
в нивата в м. “Драче”. Събраните в
първоинстанционното производство доказателства – показанията на св.И. и Д. и
експ. заключение вх. № 142 / 06.07.2007 г. касаещи претенцията по чл. 286 от
ГПК съдът не обсъждза, тъй като в тази част решенинето на КРС не е предмет на
обжалване.
Приети
са основно и допълнително заключение на
в.л. инж. Б. Г. и Ц. Т. за поделяемостта на процесните имоти и пазарната им
стойност. Безспорно установено е, че всеки от гореописаните имоти е неподеляем
сам по себе си. В основното и
допълнително заключение за нивата в м.
“Под вадата” е определена пазарна стойност 2 759 лева Според основното
заключение пазарната стойност на овощната градина в м. “Над шосето” е
3 912 лева, а според допълнителното заключение – 4165 лева. За останалати
имоти пазарните стойности не се обсъждат, тъй като не са предмет на правния спор пред настоящата
инстанция.
От показанията на св. Л.
Г. се установява, че след прекратяване на ТКЗС земеделската земя находяща се в
м. “ Над шосето” е обработвана от наследодателя на въззивницата С. Г., който
садил овощни дръвчета – череши и подобрявал имота. След смъртта му въззивницата
и семейството й продължили да обработват този имот.
Във въззивното
производство въззивницата е представила писмени доказателства с твърдението, че
същите касаят собствеността на процесните имоти в м. “Под вадата” и “Над
шосето” и тези два имота били съсобствени между нея и съделителя Р.Г.. Прирети
са нот. акт № 55, т. ІІ, рег. № 2975, нот. д. № 376 /
С обжалваното решение по
реда на чл. 292 от ГПК е извършено разпределение на гореописаните 13 земеделски
земи в дялове на съделителите, присъдени
са суми за уравнение на дяловете и е уважена претенцията по чл. 286 от ГПК на
ответника Р.Г.. Решението е обжалвано единствено от ответницата Д.М. и то
само в частта относно разпределението на
имотите в м. “Под вадата” и в м. “Над шосето”. В останалата част решението като
необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е
допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК / отм.,
приложим при разглеждане на настоящето дело предвид §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК/, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по
съдебна делба е във втора фаза по извършване на същата.По реда на чл. 292 от
ГПК е извършено разпределение на тринадесет земеделски земи, като всяка от тях е разпределена в дял на някой от съделителите и относно
имотите разпределени в дялове на съделителите Ю.Д., Р.Г., С.Б., С.Г., К.Г. и
общо за Л.Б., С.С. и Ж.Т. решението на
КРС като необжалвано е влязло в сила, поради което КОС не разглежда спора в
тази част.
Предвид самостоятелно
установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва извод, че в
конкретния случай е приложим способът по чл. 292 от ГПК за разпределяне на
делбените имоти в дял на съделителите без теглене на жребие и по отношение на
процесните два имота в дял на
въззивницата следва да бъде разпределена именно земеделската земя в м. “Под
вадата”, а в дял на съделителката А.Г. ***, а не обратното. Способът на чл. 292
ГПК за извършване на делбата намира приложение само в случаите, при които
допуснатите до делба или обособени по-късно имоти по своя брой съответствуват
на броя на съделителите или са повече на брой от тях и то при условие, че
тегленето на жребия се оказва невъзможно или много неудобно. В настоящия казус
са налице предпоставките визирани в посочената процесуална норма за
разпределение на делбените имоти, като не е възможно теглене на жребие и същото
се явява неудобно.Съгласно т.5, б. “б” от ППВС № 7 /
Основното оплакване на въззивницата
е, че и в двата имота същата притежавала права като съсобственик, но само със
съделителя Р.Г. и притежавала същите на собствено сонование, а в претендирания
от нея имот в м. “Над шосето” била извършила подобрения и никой не й оспорвал
собствеността, респективно владеенето на същия. Във въззивната жалба въззивницата претендира
и двете земеделски земи да бъдат разпределен само в неин дял, а в хода по същество алтернативно
претендира и разместване в дяловете, като на нея бъде разпределена овощната
градина в м. “Над шосето”, а нивата “Под вадата” да бъде разпределена в дял на А.Г..
И двете претенции са неоснователни.
За да бъдат спазени
основните принципи на делбата – равноправие на съделителите и получаване на дял
в натура при максимално спазване притежаваните от тях права, то в дял на въззивницата
следва да бъде разпределена нивата с площ от 0, 516 дка в м. “Под вадата” на
стойност 2 759 лева, според приетите в първоинстанционното производство
заключения на в. л. В дял на А.Г. следва да бъде разпределен другият имот в м.
“Над шосето” на стойност 4 165 лева според допълнителното заключение, което съдържа
актуални оценки за имотите. КОС намира, че разпределението в отделните дялове
на двете земеделски земи по посочения начин е най-правилен, като съобрази, че
квотата на Г. 4/20 ид.ч. е далеч по-голяма от тази на въззивницата 2/20 ид.ч.,
поради което в дял на Г. се поставя земеделската земя, която е с по-голяма площ
и естествено с по-висока стойност от другата.Както правилно е посочил и КРС общата стойност на
допуснатите до делба имоти възлиза на 14 362 лева и паричната
равностойност на един дял, представляващ 2/20
ид.ч. се равнява на 1 436, 20 лева, а на дела, представляващ 4/20 ид.ч. - 2 872,
40 лева.
Предвид това не може да бъде допуснато разместване на имотите в тези
два дяла, т.е в дял на Г. да бъде разпределен имот с по-ниска стойност и
по-малка площ, тъй като това би било в абсолютно несъотвествие с правата й,
които както бе посочено са 2 пъти повече от тези притежавани от въззивницата.
Основният факт, с който следва да бъде съобразено разпределението на делбените
имоти са притежаваните квоти от съделителите . Не без значение в случая е и
обстоятелството, че земеделската земя в м. “Над шосето” разпределена в дял на Г.
граничи с неин собствен имот. То също обуславя извод, че разпределението на точно този имот в в неин дял
е правилно.
В настоящия казус не могат да бъдат определящи обстоятелствата свързани
с начина на ползуване на имота, съответно извършваните в него подобрения. Това,
че до момента М. *** не предопределя и имотът да бъде разпределен в неин дял, доколкото не
съответствува на правата й. Що се касае до облигационните претенции то
въззивницата има възможност да защити правата си по друг ред.
По изложените
съображения претенцията на въззивницата за разпределяне на двата имота по посочения от нея начин е неоснователна.
Същата е несъобразена както с разпоредбата на чл. 292 от ГПК / отм./, така и
със задължителната съдебна практика отразена в
ППВС № 7 / 1973 г.
Първоначално подържаната
претенция за разпределяне в неин дял и на двете земеделски земи и абсолютното
пренебрегване правата на съделителката Г. е също неоснователна и в явно
противоречие с основни принципи на делбеното производство.
Отново следва да бъде
посочено точно и ясно, че въпросите свързани със собствеността на делбените
имоти могат да бъдат обсъждани единствено и само в първата фаза на съдебната
делба, а съгласно чл. 282, ал.1 от ГПК / отм./
съдът дължи произнасяне по този въпрос с решението по допускане на
делбата. Това именно е сторено с влязлото в сила решение от 27.09.2004 г. по
гр. д. № 564 / 2004 г. на КРС и няма съмнение, че с решението по извършване на
делбата този въпрос не може да се пререшава решава, тъй като тази възможност
вече е преклудирана.
Нещо повече за
въззивницата е добре известно, че претенциите й за изключване от делба на имота
в м. “Под вадата” , както и това, че този имот бил нейна собственост са неоснователни, тъй като същите са били
обсъждани и в производството по чл. 231, ал.1, б.а от ГПК / отм./. В това производство
са обсъждани и представените в настоящето производство писмени доказателства.
Предвид това, а и най- вече защото към настоящия момент е недопустимо
обсъждането на въпроса за съсобствеността на посочените два имота посочените
писмени доказателства са неотносими и не се вземат предвид.
Обстоятелствата касаещи
здравословното състояние на въззиваемата Г. и
предвид това невъзможността й да обработва лично разпределения й в дял
имот са илеревантни и в никакъв случай не определят възможността тази съделителка да получи в дял именно този
имот, както и да бъдат зачетани правата й.
Предвид изложеното
решението на КРС в частта му, в която в дял на въззивницата е разпределен имота
в м. “Под вадата”, а в дял на въззиваемата А.Г. *** е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
В останалата част
решението като необжалвано от страните е влязло в сила.
Страните не
са претендирали разноски и този въпрос не се обсъжда.
Водим от
горното, КОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решението на Кюстендилския районен
съд от 30.07.2007 г., постановено по гр. д. № 564 /
В
останалата част решението на КРС като необжалвано е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от получаване
на съобщенията, че е изготвено.