Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 14.04.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание
на двадесет и
втори януари
две хиляди и осма
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Б.
при секретаря Е.Н.
като разгледа
докладваното от съдия В.Б. ***
по описа за
Д.В.Д., В.Д.В.
и Ж.Д. *** са предявили против ЗПАД “БУЛСТРАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Позитано” № 5 искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за
сумите от 60 000 лева за първия ищец и от по 50 000 лева за втория и
третия, представляващи обезщетения на основание застрахователна полица №
031071016440/20.02.2007 г. по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”
за лек автомобил марка ”Пежо
При условията на евентуално
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Е.Х.В.
*** за същите суми от 60 000 лева за първия ищец и по 50 000 лева за
втория и третия ищци, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди вследствие
настъпилата на 13.06.2007 г. смърт на общата наследодателка на
ищците Е. Д. Д., б. ж. на гр. Дупница, причинена
в резултат на горепосоченото ПТП на същата дата, извършено от ответницата Е.Х.В.,
които суми се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.06.2007
г. до окончателното им заплащане. Претендират се разноски по водене на делото.
Ответното
ЗПАД “БУЛСТРАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Позитано” № 5 не изразява становище по исковете.
Ответницата
Е.Х.В. *** изразява становище за основателност на исковете срещу първия
ответник.
Съдът, след
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и при
условията на чл.188 от ГПК / отм./, приема за установено следното:
С
определение от 12.09.2007 г. по НОХД № 489 /
Видно от
удостоверение за наследници № 003031 / 28.06.2007 г., издадено от Община
Дупница, ищците са законни наследници на
пострадалата Е. Д. Д., родена на 18.11.1954 г., която към момента на процесното деяние е била на 52 години, като първият ищец е
неин преживял съпруг, а останалите двама низходящи от първи ред – нейни синове.
По
делото е представено копие на застрахователна полица № 031071016440 по задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” за лек автомобил марка ”Пежо
За станалото
ПТП застрахователят е уведомен на 13.06.2007
г. от ответницата Е.Х.В. видно от приетото по делото уведомление вх. №
81 / 13.06.2007 г., в което същата е посочила, че е извършено ПТП със
собствения й автомобил.
От
показанията на св. С. и св. С. се установява, че пострадалата Е. Д. била изключително
грижовна майка и съпруга, жена създаваща уют и спокойствие в дома, синовете и
съпругът й намирали в нея морална опора. Между тях имало дълбока привързаност, разбирателство и сплотеност в семейството, синовете
били силно привързани към своята майка, която полагала всеотдайно грижи за тях.
Разчитали на нейната подкрепа предимно морална, а отчасти и помощ в битови
дейности от страна на своята майка, като
- 2 -
живеели в едно домакинство. Такива били отношенията и
между преживелия съпруг
и пострадалата Е. Д.. Отношенията им били основани на взаимно уважение, привързаност и
доверие. Внезапната загуба на родителя била понесена тежко от синовете й-
ищци по делото, които продължавали да чувстват липсата на майчината опора и
подкрепа в живота им. Пострадалата е
била човек изключително всеотдаен, държала е изключително много на семейството
си и е полагала грижи за благополучието на същото. Смъртта й е била най-тежкия
момент за нейните близки, които според
показанията на свидетелите не са могли да се съвземат и да превъзмогнат това си
състояние. Красноречиво в показанията и на двамата свидетели се сочи, че след
смъртта на пострадалата домът им не е същия, ищците са коренно променени, “ не
са същите”, не могат да превъзмогнат загубата
на най-близкия им човек и преживяват случилото се особено тежко.
Особено
болезнено и тежко загубата на съпругата си е преживял първият ищец. Загубата на
родител и то на рождената им майка се преживява тежко и от децата на
пострадалата.
Съобразявайки
горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, предявените срещу застрахователното дружество искове
се явяват основателни и следва да бъдат частично уважени, както следва до размер от 50 000 лева по първия иск и
изцяло за сумите от по 50 000 лева втория и третия.
Съгласно
чл.223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка”Гражданска отговорност” застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования - втория ответник за причинени от него на трети
лица имуществени или неимуществени вреди – в случая претенцията касае
неимуществени такива, претърпени самостоятелно от всеки от законните наследници
/ ищците по делото/ на пострадало при ПТП лице.
Наказателното
производство е приключило със споразумение, одобрено от съда с определение, което
е окончателно /чл. 382, ал. 9 от НПК/ и съгласно чл. 383, ал.1 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.222 от
ГПК / отм./ е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Силата
на пресъдено нещо на присъдата, респективно споразумението
във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително
действие –чл. 413, ал. 2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са
задължителни за гражданския съд по посочените по-горе въпроси /извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието/.От това следва, че
силата на пресъденото нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав
и досежно правната квалификация
на деянието, т.е в случая и относно съставомерната
последица- настъпилата смърт на наследодателката на
ищците.
Не е установено ответницата физическо лице
да е имал концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона норма /такива доводи не се и поддържат/.
Преценявайки
изложеното се констатира наличие на деликт – съществува кумулативна даденост на всички
предпоставки – противоправно деяние, извършено
виновно-при условията на непредпазливост
и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице – наследодателката на ищците, вследствие на което последните са
претърпели неимуществени вреди.Тези вреди са причинени при използването на
лекия автомобил “Пежо
Застрахователят
е бил уведомен на 13.06.2007 г. за станалото ПТП и е могъл да проведе производство по установяване наличието на
застрахователното събитие, за което са представени съответните
доказателства.Следователно, задължението за съобщаване, което съгласно чл.224,
ал. 1 от КЗ е на застрахования , а не на пострадал или друго лице е изпълнено в
указания в закона 7-дневен срок от настъпване на застрахователното събитие, още
повече при пряк иск законодателят изрично е ограничил възможността да се прави
такова възражение спрямо ищците сравни чл.226, ал. 2 от КЗ.
В
сключения договор се включва покриване на щети при ПТП, в т.ч. и неимуществени,
каквито се претендират от всеки от ищците, а последните съгласно чл.226, ал. 1
от ТЗ имат право на пряк иск срещу застрахователя – предвид установяване
наличието на такъв договор.
Съдът намира, че конкретният
размер следва да се съобрази с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, предвид всички относими
обстоятелства, като се отчетат най-вече отношенията на разбирателство и
близост, съществували между ищците и пострадалата Е.Д., а също и момента
на възникване на правото на обезщетение /13.06.2007 г., когато е
настъпил вредоносният резултат/, съответно липсата на доводи за съпричиняване от страна на пострадалата, респективно възрастта на същата
Неимуществените вреди претърпени от
ищците се изразяват в силни душевни болки и горест по внезапно починалия им
близък човек – съпруга на първия ищец и
родител на останалите двама. От събраните гласни доказателства
е установено, че между пострадалата и ищците са съществували изключително близки отношения, отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между двама съпрузи, живели съвместно и
в разбирателство дълги години, и съответно характерни за силната изключителна
връзка - родител – деца и най-вече майка - деца. Безспорно ищците са изживели тежко загубата на пострадалата,
която е била човек в активна трудоспособна житейска възраст и в
добро здраве.Със смъртта й са били лишени най-вече от моралната, а също и
материална подкрепа. Загубата е
непрежалима Между децата и майка им е
била налице обичайната житейска близост между членовете на семейството, съответствуваща на обичайно възприетия бит на българския
народ. Независимо от навършване на пълнолетието си синовете са живели заедно с родителите си в едно
домакинство, като емоционалната връзка между тях и майка им е била силна и
непрекъсната. Съществували са отношения
на силна привързаност и обич, характерни и естествено обясними за най-силната
връзка, която съществува между майка и деца. Особено тежка е загубата за
съпруга. В отношенията с починалата му съпруга същият е имал морална опора и
подкрепа за съвместно изживяване на радости, или
- 3 -
трудни моменти.
Внезапната й смърт е причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават,
доколкото загубата на близък човек е
непрежалима.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира
за справедливо обезщетение в размер на по 50 000 лв. / като окончателен размер/
за всеки от ищците, за които застрахователното дружество ответник по главните
три иска, ще бъде осъдено да заплати, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 13.06.2007 г. предвид чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото отговорността
на застрахователя е идентична с тази на застрахования към третото лице за деликта, т.е. включва репарация на всички вреди, в т.ч. се
прилагат и нормите за забава.
В
заключение следва да се посочи, че предявените от втория и третия ищец искове
всеки в размер от по 50 000 лева са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени. Предявеният от първия ищец иск е частично основателен и следва да бъде
уважен до размер от 50 000 лева. За разликата над 50 000 лева до 60 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Размер
на обезщетение от 60 000 лева на
колкото ищецът определя иска си не може
да бъде определено, тъй като този размер не е адекватен на принципа за
справедливост.
На ищеца Д.В.Д. ще бъдат присъдени разноски по делото съобразно чл. 64, ал. 1 от
ГПК / отм./ в размер на 2 283, 33 лева адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 63, ал. 3 от ГПК / отм./ ответникът дължи заплащане на д. т. в размер на
6 000 лева по сметка КОС.
Доколкото се уважават главните искове, съдът
намира, че не следва да се произнася по евентуалните такива.
Водим от гореизложеното, КОС
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗПАД
“БУЛСТРАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Позитано” № 5 да заплати по сметка на КОС д. т. в размер на
6 000 лева.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до
страните за изготвянето му.
Окръжен съдия: