РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 20.12.2008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилски окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.

ЧЛЕНОВЕ: Й.Ц.

С.Б.

и при участието на съдебен секретар М.С., като разгледа докладваното от младши съдия Б. *** по описа на КОС за 2007г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от Гл.ХVІІІ ГПК /отм./, приложим съгласно §2, ал.1 от ПЗР на действащия ГПК.

Районен съд – гр.Кюстендил с решението си от 30.03.2007г., постановено по гр.д.№ 1307/2005г., е отхвърлил предявените от Г. К. против И.С. искове с правно основание чл.51, ал.1 във връзка с чл.45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в имота на К., находящ се в строителната част на с.Граница, общ. Кюстендил, местността „Бресто” и представляващ имот № 515 в кв.45 по действащия кадастрален план на селото, за претенции, както следва: за периода м.юни-юли 2004г. - 300 лв. за придобито сено (окосена и извозена трева) и 700 лв. за обрани плодове от джанкови дървета; за периода м.юни-юли 2005г. – 450 лв. за придобито сено (окосена и извозена трева) и 550 лв. за обрани плодове от джанкови дървета, ведно със законната лихва върху сумите.

Така постановеното решение е обжалвано от Г. К. чрез адв.Я. С. по подробни съображения относно заявените от всяка от страните собственически права. Въззивникът се позовава на направено от ответника пред съда признание за това, че е прибирал добиви от процесния имот. В случая не били установени непреодолима сила, крайна необходимост или неизбежна отбрана, нито че действията на ответника са били извършени при съгласието на ищеца. Действията на ответника били противоправни, защото нарушавали правото на собственост на ищеца, и тъй като са извършени съзнателно и целенасочено, въпреки изричното противопоставяне на ищеца, наличието на вина било несъмнено установено.

Въззиваемият И.С. оспорва въззивната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Относно предмета и страните по висящия пред въззивната инстанция спор:

Исковата молба е била подадена от Г. К. срещу И.С. и С. С.. Наред с претенцията за обезвреда за причинени имуществени вреди в имота на ищеца, първоначално е било претендирано и осъждане на ответниците занапред да не навлизат в имота на ищеца, да не косят тревата и да не прибират плодовете от овощните дървета. Първоинстанционният съд е прекратил производството по всички искове, предявени срещу втория ответник С. С., както и по претенцията по чл.109 ЗС срещу първия ответник И.С. да преустанови действията си спрямо имота, поради оттегляне на тези искове. Като предмет на делото са останали исковете на ищеца срещу И.С. за заплащане на обезщетение по чл.45 ЗЗД – за причинени вреди в имота на ищеца, за които според последното уточнение на исковата молба отделните претенции са както следва: за периода м.юни-юли 2004г. - 300 лв. за придобито сено (окосена и извозена трева) и 700 лв. за обрани плодове от джанкови дървета, а за периода м.юни-юли 2005г. – 450 лв. за придобито сено (окосена и извозена трева) и 550 лв. за обрани плодове от джанкови дървета, ведно със законната лихва върху сумите.

В хода на въззивното производство на основание чл.120 ГПК /отм./ като въззивници са конституирани Г.З. и М.С., които са наследници по закон на Г. К. - починал след подаване на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция пълномощникът на въззивниците е уточнил, че имотът, във връзка с който се претендира обезщетение, представлява земеделска земя с площ от 1.080 дка, находяща се в строителната част на с.Граница и съставлява поземлен имот № 515 от кв.45 по кадастралния план на с.Граница, м.„Бресто” при граници улица, ПИ № 513, ПИ № 514, УПИ І-51.

Кюстендилски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства съобразно чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира от фактическа страна следното:

В първоинстанционното производство ответникът по реда на чл.114 ГПК /отм./ е заявил, че през 2004г.-2005г. е косил тревата в място, което счита за своя собственост по силата на договор за покупко-продажба от 2003г. Признава, че са му били правени забележки от ищеца и че срещу него има образувана полицейска преписка.

Фактът за това, че през процесните периоди ответникът е прибирал добиви от имота, съдът приема за установен, тъй като признанието на ответника относно този факт, преценено съобразно чл.127, ал.2 ГПК /отм./ съответства на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели М.С. (конституирана като страна във въззивното производство) и З. Ш..

През 1996г. - видно от представения официално заверен препис от решение на Кюстендилски районен съд от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г., - съдът е отменил частично отказа на ОбПК да признае правото на възстановяване с план за земеразделяне в полза на наследниците на С. К. (негов наследник е бил ищецът и първоначален въззивник Г. К.) на собствеността върху имот от 1.5 дка в местността „Бресто” в землището на с.Граница, като вместо това е признал правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 1080 кв.м. в посочената местност, който имот е посочен на приложената като неразделна част към решението скица (стр.55 от гр.д.№ 1307/2005г. на КРС) от експертно заключение № 906/08.03.1995г. на вещото лице Б.Г..

През 2002г. областният управител на Област Кюстендил е съставил Акт № 490/19.12.2002г. за частна държавна собственост за парцел ІІІ в кв.45 по парцеларния план на стопанския двор на с.Граница, общ. Кюстендил, в който като основание за актуването е посочена разпоредбата на чл.45, ал.8 ППЗСПЗЗ.

На 17.11.2003г. между ответника И.С. и Министерство на земеделието и горите е бил сключен договор за покупко-продажба на държавна земя, по силата на който И.С. е закупил недвижим имот с площ от 1384 кв.м., представляващ по кадастралния план на с.Граница прилежаща територия към обект „Общежитие” на парцел ІІІ в кв.45 при посочени съседи. Страните не спорят, а и при извършената съпоставка в индивидуализацията се установява, че посочения в договора за покупко-продажба имот е идентичен с имота, предмет на Акт № 490/19.12.2002г.

На 21.11.2003г., във връзка с договора за покупко-продажба, със заповед № 382/21.11.2003г. на областния управител на Област Кюстендил е наредено отписване на парцел ІІІ в кв.45 по парцеларния план на стопанския двор на с.Граница, общ. Кюстендил от книгите за частна държавна собственост.

На 02.07.2004г. със свое решение № 13-67 Общинската служба по земеделие и гори - гр. Кюстендил е определила за възстановяване в съществуващи/възстановими стари реални граници на наследниците на С. К. на овощна градина от 1.080 дка, находяща се в землището на с.Граница, в м. „Бресто”, като според четливата ръкописна част на решението, това е имот № 515, който е установен със съдебно решение от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г. (т.е. посоченото по-горе решение на КРС, с което е отменен отказът на ОбПК за възстановяване). В т.1 от раздел ІІІ на решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ е посочено, че за 0.420 дка в същата местност се отказва възстановяване, а се определя обезщетение.

Като скици, в които е посочено решението на КРС от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г., са приетите по почин на ищеца оригинална скица № 87/26.01.2006г., издадена от Община Кюстендил - за поземлен имот № 515 в кв.45 по плана на с.Граница с площ от 1080 кв.м. по регулационния план, одобрен със заповед № 1404/09.12.1994г., както и оригинална комбинирана скица № 607/10.05.2006г., издадена от Община Кюстендил - за поземлен имот № 515 в кв.45 от стопанския двор на с.Граница. В комбинираната скица е отбелязано, че поземлен имот № 515 е нанесен върху кадастралния план на селото със заповед № 345/14.04.2000г. на кмета на Община Кюстендил по решение КРС от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г. От посоченото вписване в комбинираната скица (а и при съпоставка е видно), че нанасянето на имот № 515 е извършено въз основа изготвената от вещото лице Б.Г. скица (обявена от съда за неразделна част от неговото решение от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г. по описа на КРС).

Цитираната в комбинираната скица заповед № 345/14.04.2000г. на кмета на Община Кюстендил (стр.95 от гр.д.№ 1307/2005г.) е приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд. В тази заповед като основание за нейното издаване е посочено попълване на кадастралната основа с нов имот пл.№ 515 от ЗРП на с.Граница – на основание чл.44, ал.1 и 2 ЗМСМА, чл.6, т.7, чл.32, ал.1 ЗТСУ, чл.90, ал.1 ППЗТСУ. За влизането в сила на тази заповед страните не спорят, а и се установява от официалните удостоверителни изявления в констативен акт от 05.06.2000г. В заповед № 345/14.04.2000г. на кмета на Община Кюстендил като основание за нейното издаване изрично не е посочено решението на КРС от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г., но повод за издаването й е именно това съдебно решение според мотивите към акта от 23.11.1999г. за непълноти/грешки в одобрения кадастрален план.

В първоинстанционното производство по почин на ответника И.С. (сега въззиваем) е приета скица № 2905/13.10.1995г., издадена от ОНС – Кюстендил за парцел ІІІ – 69.

Във въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице инж. Л.В. дава заключение, че претендирания от въззивниците (наследници на ищеца в първонстанционното производство) поземлен имот № 515 в кв.45 от стопанския двор на с.Граница, частично се припокрива с УПИ ІІІ, отреден за ресторант, който е твърдения от ответника като негова собственост парцел ІІІ, кв.45 по кадастралния план на с.Граница и прилежаща територия към обект „Общежитие”. Вещото лице изяснява, че не съществува имот ІІІ – 69, а цифрата 69 в скица № 2905/13.10.1995г., издадена от ОНС – Кюстендил за парцел ІІІ – 69 е посочена поради грешка при изчертаване на копието от плана. Парцел ІІІ съществува.

При така установените обстоятелства, Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:

Предявени са съединени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.51, ал.1 във връзка с чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени вреди в имот, представляващ поземлен имот № 515 от кв.45 по кадастралния план на с.Граница, „Бресто” при граници улица, ПИ № 513, ПИ № 514, УПИ І-51. Въззивниците претедират обезщетение за непозволено увреждане в качеството си на собственици. Твърдят, че притежават правото на собственост по силата на земеделска реституция.

От разпоредбите на чл.45, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД следва, че презумпцията за вина се прилага, ако се установи едновременното наличие на вредоносен противоправен резултат и неговото авторство. В случая се установява, че ответникът е навлизал в процесния имот и от него е прибирал добиви, което безусловно води до намаляване на ползите от имота или – причиняване на имуществени вреди за правоимащото лице. На изясняване подлежи въпросът за това, дали така извършените от ответника действия имат противоправен характер.

Ищецът (сега неговите наследници – въззивниците) е считал себе си за собственик като наследник на С. К. по силата на съдебното решение от 25.03.1996г., постановено по гр.д. № 35/1995г. (по-нататък – „решението на КРС от 1996г.”), с което на наследниците на С. К. е признато правото им на възстановяване на собствеността върху нива от 1080 кв.м. в местността „Бресто” в землището на с.Граница. В диспозитива на това решение изрично е посочено, че се признава право на възстановяване с план за земеразделяне. В случаите на възстановяване с план за земеразделяне процедурата по възстановяване на собствеността не завършва със съдебното решение, с което това право се установява. За да бъде осъществен този вид право на възстановяване, необходимо е да се индивидуализира обекта на правото на собственост в нови реални граници, а това става с решение на ОСЗГ, с което собствеността се възстановява върху реално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. За разлика от възстановяването в съществуващи на място или възстановими стари реални граници, възстановяването с план за земеразделяне означава, че то ще се извърши не в старите, а в нови реални граници. Скицата на вещото лице, посочена като нерезделна част към решението на КРС от 1996г., само онагледява местоположението на подлежащия на възстановяване имот (т.е. действително притежавания от С. К. имот в неговите стари граници, в който вид не може да бъде възстановен), за да може ОСЗГ впоследствие да извърши преценката си за новите реални граници и местоположение на имота по плана за земеразделяне. Съгласно чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ (в ред.към 1996г.) при възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне, в решението на ОбПК (сега ОСЗГ) се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Със съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което се отменя решението на ОСЗГ (каквото представлява решението на КРС от 1996г.), съдът разрешава спора по същество и затова следва да се посочи местоположението подлежащия на възстановяване имот – по кадастралния план, ако има такъв, или с помощта на вещо лице, за да се изпълни условието на чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ.

От страна на ищеца (респ. въззивниците сега) обаче не са ангажирани доказателства за влязъл в сила план за земеразделяне, в който имотът да е нанесен в нови реални граници. От извършената съпоставка на представените от ищцовата страна скици следва, че всички те последователно възпроизвеждат посочения в скицата към решението на КРС от 1996г. имот, за който съдът е постановил, че правото на възстановяване е с план за земеразделяне – иначе казано, по същество с решението си от 1996г. съдът е обявил, че този имот не може да бъде възстановяван в съществуващи на място или възстановими стари реални граници. Въз основа на представените от ищцовата страна доказателства за нанасяне на имот № 515 в кадастралния план на селото можеше да се приеме, че реституционната процедура е приключила, ако с решението на КРС от 1996г. бе постановено възстановяване в съществуващи на място или възстановими стари реални граници, какъвто не е настоящия случай.

Тъкмо защото притежавания преди масовизацията от С. К. имот не е можел да бъде възстановен в съществуващи на място или възстановими стари реални граници, не е имало пречка да бъде съставен АДС № 490/19.12.2002г. за частна държавна собственост за парцел ІІІ в кв.45 по парцеларния план на стопанския двор на с.Граница (който имот е продаден след това през 2003г. на ответника и за който имот вещото лице В. установява, че частично се припокрива с претендирания от ищеца имот).

Решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ не може да се приеме за решение, с което собствеността се възстановява върху реално определен имот от плана за земеразделяне – т.е. като решение на ОСЗГ, издадено в изпълнение на решението на КРС от 1996г. Дори и да не се отбележи, че ищцовата страна не е ангажирала в настоящото производство доказателства за влязъл в сила план за земеразделяне, в който да е нанесен възстановения имот, нито една от събраните по делото скици не се отнася до решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ, каквото е условието на чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ и в ред. към 02.07.2004г. Съгласно чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 31 от 04.04.2003г.), на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори. Представените от ищцовата страна скици са от кадастралния план, като никоя от скиците не е заверена от ОСЗГ, поради което не може да се приеме, че за наличието на изработен план за земеразделяне и нанасяне в него на претендирания като възстановен имот има най-малкото косвени доказателства.

Решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ не може да се обсъжда и като самостоятелно основание за осъществена земеделска реституция. Начинът на възстановяване, посочен в това решение – че собствеността се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници, - противоречи на определения с с решението на КРС от 25.03.1996г. по гр.д. № 35/1995г. начин на възстановяване (с план за земеразделяне), а в мотивите към т.1 от раздел ІІ от Решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ за възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници е цитирано именно съдебното решение от 1996г.

От това, че всички събрани по почин на ищцовата страна скици възпроизвеждат имота, посочен на скицата към решението на КРС от 1996г., от мотивите към акта от 23.11.1999г. за непълноти/грешки в одобрения кадастрален план и от мотивите за отказа в т.1 от раздел ІІІ на решение № 13-67/02.07.2004г. на ОСЗГ следва, че административните органи неправилно са счели, че решението на КРС от 1996г. за признаване право на възстановяване е за възстановяване на посочения в скицата към решението имот в съществуващи на място или възстановими стари реални граници, вместо действително постановеното от съда – че за имота, който С. К. е притежавал на мястото, показано на скицата към решението от 1996г., се признава право на възстановяване в нови реални граници с план за земерязделяне.

Попълването на кадастралната основа с имот № 515 не може да се приравнява по правни последици с нанасянето на имота в плана за земеразделяне в нови реални граници. Не са ангажирани доказателства за изпълнение на решението на КРС от 1996г., поради което в настоящото производство следва да се приеме, че реституционната процедура за претендирания от въззивниците имот не е завършила и изводът на първоинстанционния съд за недоказано от ищеца право на собственост следва да бъде споделен, макар и по други съображения. От ищцовата страна не се твърди друго основание за право на собственост или друго право, засегнато от действията на ответника (сега въззиваем), поради което съдът намира, че извършените от последния действия (навлизане в процесния имот и прибиране на стопанските плодове) нямат противоправен характер. Следва, че не са налице всички предпоставки, при които презумпцията за вина да се приложи и фактическият състав на чл.45 ЗЗД за обезщетяване на непозволено увреждане не е осъществен.

За пълнота следва да се отбележи, че е основателно направеното от пълномощника на въззиваемия И.С. в първоинстанционното производство адв. П. възражение – че дори и ищецът да е действителният собственик, презумпцията за вина е оборена от представените от ответника доказателства за собственост. Наличието на вина се определя въз основа на критерия за дължимата грижа, който не е абстрактен, а се определя според нормалното, обичайно и съобразено с нормативните задължения поведение на лицата в подобни случаи. Ответникът разполага с доказателства за фактическото основание, на което е станал собственик (документи, които са годни да формират такова убеждение), и вън от тези доказателства не е налице нормативно предписание, въз основа на което да се приеме, че дължимата от ответника грижа, за да не увреди правата на трети лица, се разпростира до това да изследва конкуренцията с евентуалните основания за собственост на други лица или да инициира съдебни производства за разрешаване на спорове за собственост с всеки, който оспорва неговото право на собственост.

Направени по изложените съображения, крайните изводи на въззивния съд съвпадат с извода на първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Районен съд – гр.Кюстендил от 30.03.2007г., постановено по гр.д.№ 1307/2005г.

Решението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.2 ГПК, (приложим по аргумент от § 2, 3 от ПЗР на действащия ГПК).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.