РЕШЕНИЕ
гр. К., 19.06.2008 г.
К.ският районен съд, ГК, в открито
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осма година в състав:
при участието на секретарката: Л.Н.
в присъствието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия: М.
***/2007г. по описа на КОС и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Г.Ф., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г.И.” № 2, и съдебен адрес: гр.Б.,
ул.”Т.А.” № 45, офис 114, адв.Р.И., е предявил срещу У.И.З., ЕГН **********,***,
иск с правна квалификация е по чл.91, ал.1 във връзка с чл.88, т.1, б.”б”, пр.2
от ЗЗ (отм.) за сумата от 11 973.80 лева, представляваща изплатеното на
пострадало лице обезщетение за неимуществени вреди и 6 402.53 лева,
представляваща мораторни лихви за периода от 29.04.2003г.г. (датата на
изплащане на обезщетението) до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от 11 973.80 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2007г. до окончателното й погасяване.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище по иска.
Съдът
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От
представените по делото уведомление по щета № 20Н/04.04.2003г., доклад по щета
№ 20/04.04.2003г. и протокол № 93/18.04.2003г. от заседание на УС на Г.ф. гр.С., заключение на медицинска
експертиза по щета № 20/04.04.2003г.г. от експерт на Г.ф. гр.С., авизо по
платежно нареждане от 29.04.2003г., се установява, че ищецът е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 20/04.04.2003г. в размер на
търсената с иска сума от 11 973.80 лева на увреденото лице при ПТП, настъпило
по вина на ответника на 13.10.2000г. – Б.Г.А. от гр.П.. Той е управлявал автомобил
без да е правоспособен водач с превишена скорост в населено място и неправилно
се е включил в движението на главна улица – „Ф.Т.” с ДК № КН 3045 АФ,
собственост на фирма „Е.Т.” ЕООД гр.К..
С
регресно писмо № 291/12.05.2005г. ищецът е поканил ответника да възстанови
обезщетението за нимуществените вреди, платеното на лицето, което е пострадало
при процесното ПТП. Регресната покана е
приложена като доказателство по делото заедно с обратната разписка,
удостоверяваща получаването на същата от ответника на 14.05.2005г.
От
заключение вх.№ 3504/19.12.2007г., изготвено от в.л. Г.С.,***008г. и неоспорено
от страните, е видно, че мораторните лихви за периода от 29.04.2003г. до
завеждането на настоящото дело – 02.07.2007г. са общо в размер 6 406.26
лева, начислени върху изплатеното обезщетение в размер на 11 973.80 лева.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С оглед
обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че предмет на
делото са регресен иск, чиято правна квалифиция по чл. 91, ал.1 във връзка с
чл.88, т.1, б.”б” от ЗЗ (отм.), обективно съединен с иск за мораторни лихви по
чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Според чл.88, т.1, б.”б” от ЗЗ (отм.),
Гаранционният фонд изплаща обезщетенията за имуществените и неимуществените
вреди по застраховка “Гражданска отговорност”, ако причинителят не е имал
застраховка или не е бил правоспособен водач.
Съгласно чл.91, ал.1 от ЗЗ (отм.), след изплащането на обезщетенията по
чл.88, т.1 от същия закон, Г.Ф. се суброгира в правата на увреденото лице до
размера на платеното.
В настоящия случай безспорно бе доказано, че ищецът е изплатил обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка “ГО” на пострадалото лице от ПТП, станало
на 13.10.2000г.
Произшествието е предизвикано виновно от ответника без да е правоспособен
водач при управление на чужд автомобил, защото се е движел с превишена скорост
в населено място и неправилно се е включил в движението на главна улица.
Доказано
бе, че на 29.04.2003г. ищецът е платил на увредения обезщетение в размер на 11 973.80
лева. С неоспореното заключение на в.л. С. бе установено, че мораторните лихви
за периода от 29.04.2003г. до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2007г.
са в размер общо на 6 406.26 лева върху изплатеното обезщетение.
Следователно, дължимите от ответника на ищеца главница и мораторни лихви
отговарят, респ. надхвърлят търсените размери. От друга страна, по делото няма
твърдения и не бяха представени доказателства, че ответника е извършил някакво
погасяване на дълга си към Г.Ф., въпреки отправената му покана.
Всичко
изложено по – горе налага изводът, че предявените искове се явяват доказани
спрямо ответника по своето основание и размер, което обуславя уважаването им
изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 11 973.80 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.
С оглед
уважаването на иска ответникът следва да заплати на ищеца сторените деловодни,
които са в размер на 785.05 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА У.И.З., ЕГН **********,***,
да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г.И.”
№ 2, и съдебен адрес: гр.Б., ул.”Т.А.” № 45, офис 114, адв.Р.И., на основание
чл.91, ал.1 във връзка с чл.88, т.1, б.”б”, пр.2 от ЗЗ (отм.)сумата от 11
973.80 лева, представляваща изплатеното на пострадало лице обезщетение за
неимуществени вреди по щета № 20/04.04.2003г. и сумата 6 402.53 лева,
представляваща мораторни лихви за периода от 29.04.2003г.г. (датата на
изплащане на обезщетението) до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от 11 973.80 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2007г. до окончателното й погасяване, както
и сумата от 785.05 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :