Р Е Ш Е Н ***, 28 юли 2 008 година
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКА колегия, ЧЕТВЪРТИ състав, в публичното заседание, проведено на ОСМИ ЮЛИ 2008 година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
С.К.
при
секретаря М. С. –като разгледа
докладваното от съдия М. –гражданско дело №
369/ 2007година по описа на съда
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
М.С.Г. и Ц.С.К.,
чрез адвокат И., обжалват решение на ДРС, постановено по гр.дело №
1747/2005година, с което е разпределено ползването на съсобствен
недвижим имот.
Твърди се във
въззивната жалба, че възприетият от съда вариант е неудачен , доколкото им създава
неудобства – излаз на улица – за да ползват отделните части от парцела им.
Желае се отмяна
на съдебния акт и постановяване на ново решение по същество, с което ползването
бъде извършено по първи вариант.
Ответника по
жалбата- Н.И.Д., чрез своя адвокат З. В., оспорва жалбата като неоснователна .
Желае утвърждаване на съдебния акт.
КЮСТЕНДИЛСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, преценявайки
направените в жалбата оплаквания,ведно с доводите и възраженията на страните и след
цялостна,самостоятелна преценка
на събрания доказателствен материал, приема:
За да постанови
решението си, РС е приел:
За безспорно
между страните, че са съсобственици при равни права- ½ за ищците и
½ за ответника- върху дворно място- УПИ- ІХ-159,в кв.29 по плана на с.
Голям Върбовник, с площ от 1426 кв.
Прието е , че
спорното, преди завеждане на иска, ползване на имота е за всеки от
съсобствениците е да ползва по 594 кв.м.; за общо ползване са предвидени 24
кв.м., а застроената площ е 214кв.м.
Соче си, че експертът е
разработил три варианта.
Съда е счел за
най- удачен именно трети вариант- при него мястото за лично ползване на всяка
страна се увеличава от 594 на 606 кв.м., по безконфликтно е ; и не предвижда
място за общо ползване.
Недоволни,
въззивниците атакуват решението.
Жалба, подадена
в срок и допустима на това основание, поради което следва да бъде разгледана по
същество:
Съдът, извърши
оглед на място ,за да прецени разработените от експерта варианти.
Констатирано бе,
че спорът между страните е дали да бъде предвидена площ за общо ползване /така
както предвиждат първи и втори вариант/ или такъв да не съществува.
И настоящата
съдебна инстанция приема, че най- удачен е именно трети вариант.
Единственото
неудобство което се сочи от въззивниците е, че им се предоставя не цяла, единна
площ, а две самостоятелно обособени такива. Но и трите варианта предвиждат
такъв вариант. Посочено бе единствената разлика е в достъпа до тези площи.
Първите два
варианта предвиждат ивица от около 1 м ширина, преминаваща през мястото,
отредено за ползване от ответника и съединяващо двете площи на въззивниците.
Трети вариант не
допуска такова преминаване и площ за общо ползване, като за да премине от
едното място в процесния парцел и отиде в другото
такова, ползващия го следва да излезе на улицата , премине по нея и отиде в
другата своя част от парцела/вж. Скица към вариант трети от заключението на
в.лице инж. В./.
За да разпредели
ползване на недвижим имот между спорещи страни, съда не следва да държи само за
тяхното удобство , а да търси този вариант, който в най- малка степен дава
възможност за конфликти, за допирни точки между страните. И щом е възможно да
бъде избегнато предвиждането на терен за общо /несъмнено пораждащо конфликти/
ползване- то сам по себе си този вариант се явява най удачен и следва да бъде
утвърден.
Затова,
решението на РС е правилно и законосъобразно и ще бъде утвърден.
С оглед
неоснователността на жалбата въззивниците следва да заплатят разноските за тази
инстанция, в размер на 130 лева.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ДРС по гр.д. №1747/2005 година.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от връчване на съобщението, че
е изготвено, пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: