Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 05.11.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на девети октомври

през двехиляди и седма година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.М.

ЧЛЕНОВЕ: В.Б.

Е.С.

при секретаря Л.Н.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2007 г. но КОС и, за да се произнесе взе предвид :

Й.В.Д. *** е обжалвала с въззивна жалба решение № 24 / 09.01.2007 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 115 / 2006 г. по описа на същия съд, с което по отношение на нея е признато за установено, че Я. А. ***, починал на 02.03.1970 г., наследодател на П.Я.А. *** към момента на образуване на ТКЗС-1956 г. е бил собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: овощна градина с площ от 0, 440 дка, находяща се в м. “Камилата”, землището на с. Блатино, Община Дупница , при граници: улица “Богдай дере”, имоти на Г. Р. от две страни и имот на И. К. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски по водене на делото.

Въззиваемият П.Я.А. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДРС бъде оставено в сила.

КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети по реда на чл. 205 от ГПК и след проверка валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДРС за недопустимо, поради което го обезсилва и прекратява производството по делото. Съображенията за това са следните :

Ищецът е низходящ от първи ред – син на Я. А. ***, починал на 02.03.1970 г. /виж удостоверение за наследници изх. № 05 / 12.04.2005 г. на Кметство с.Блатино, Община Дупница/.

Ответницата е наследница по закон, низходяща от втори ред на Г. Х. Р., б.ж. на с. Блатино, Община Дупница / виж удостоверение за наследници изх. № 02 / 11.01.2006 г. на Кметството на с. Блатино, Община Дупница/ .

С влязло в сила решение № 718 / 04.11.2005 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 410 / 2005 г. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗГ гр. Дупница е признато за установено правото на наследниците на Я. А. *** да възстановят правото на собственост върху следния недвижим имот: овощна градина с площ от 0, 440 дка, находяща се в м. “Камилата”, землището на с. Блатино, Община Дупница , при граници: улица “Богдай дере”, имоти на Г. Р. от две страни и имот на И. К. Със зявление вх. № 9678 / 08.12.2005 г. ищецът като наследник на Янко А. Гогов е заявил по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху притежаваниата от наследодателя му земеделска земя: овощна градина с площ от 0, 440 дка, находяща се в м ”Богдай дере”, землището на с. Блатино, Община Дупница. За доказване правото на собственост е представена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С решение № БЛ 258 / 21.12.2005 г. на ПК гр. Дупница / понастоящем ОСЗГ/, е отказано възстановяване правото на собственост на процесната овощна градина с мотив, че този имот представлява част от възстановения на наследници на Г Р имот № 354 от КВС. Решението съдържащо отказ е връчено на ищеца на 06.01.2006 г., видно от отбелязването в него, а в съдържанието на приетото във въззивното производство писмо изх. № 2449 / 27.08.2007 г. на ОСЗГ гр. Дупница е посочено, че е влязло в сила По делото не се спори, а и в о.с.з. на 09.10.2007 г. процесуалният представител на въззиваемия изрично е посочили, че този отказ не е обжалван.

Със заявление вх. № 4335 / 14.02.1992 г. една от наследниците на Г Р е заявила по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на притежавани от него земеделски земи, сред които такива находящи се в м. “Богдай дере”, като не се спори, че същата местност е идентична с м. “Камилата”.За установяване правото на собственост е предоставено удостоверение въз основа на емлячен регистър за притежавани от наследодателя на ответницата земеделски земи. С Решение № 0112 / 13.12.1994 г.на ПК гр. Дупница на наследниците на Г.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими / стари реални граници върху нива, представляваща имот № 354 по картата на землището на с.Блатино, с площ от 2, 322 дка, находящ се в м. “Камилата” при граници : имот № 1 населено място, имот № 353 – нива на Д.П.Р., имот № 361 – нива на Георги Зашев Гогов и имот № 93 – полски път на кметство с. Блатино.

От приетото в първоинстанционното производство основно заключение на в.л. инж. Б.Г. се установява, че възстановеният на ответницата по цитираното решение имот и процесният се намират в една и съща местност, като процесният имот е част от възстановения на наследници на Г.Р. имот № 354, като тази част е оцветена със зелен цвят на скицата на в.л.По регулационния план на с. Блатино от 1969 г. за имот пл. № 41 са били отредени парцели ХХІІ и ХХІ, като вторият е бил отреден и за имот пл. № 40. Част от имот пл. № 41 с площ от 396 кн. м. е останала извън регулацията, като тази част от имота е означена на скица № 1 към заключението на в.л. със зелен цвят. През 1996 г. е изработен нов кадастране план, който не е бил одобрен. Останалата извън регулацията част от имот пл. № 41 е била обозначена като имот с пл. № 148 и обозначен на скица № 2 със зелен цвят. На скица № 3 към заключението е изчертан възстановения на ответницата имот № 354 с площ от 2, 322 дка. Част от имот № 148 с площ 418 кв. м. е идентична с част от имот № 354, отразена на скицата на в.л. със зелен цвят.В.л. приема, че е допусната техническа грешка при изготвяне КВС.

С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е уважен и по отношение на ответницата е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС – 1956 г. наследодателят на ищеца е бил собственик на процесния имот ва основание придобивна давност. Решението е обжалвано от ответницата.

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК.

Предмет на разглеждане е установителен по вида си иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и спецификата, с която се отличава касае установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към един минал момент и това е моментът на обобществяване на земеделските земи в ТКЗС и др. В случая ищецът е претендирал да бъде установено по отношение на ответницата, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Блатино, Община Дупница, наследодателят му Янко А. Гогов е бил собственик на процесната земеделска земя и спорната площ от 440 кв.м. Във въззивното производство е уточнено, че правото на собственост е придобито от наследодателя по оригинерен начин , чрез придобивна давност От определящо значение за допустимостта на установителните искове е правният интерес от предявяването им. От своя страна правният интерес е една от абсолютните положителни процесуални предпоствки за съществуване правото на иск за определено лице. За наличието на процесуалните предпостваки респективно допустимостта на иска съдът следи служебно.Допустимият иск обуславя редовност на исковото производство и възможността същият да бъде разгледан по същество.

С оглед установените по делото релевантни факти и обстоятелства настоящата инстанция приема, че предявеният иск е недопустим. Изложените в първоинстанционното решение съображения за допустимост на иска не могат да бъдат споделени.

В случая ТР № 1 / 1997 г. на на ОСГК на ВКС е приложимо и задължително за съдилищата / не е отмнено или загубило действието си/.Съгласно точната и ясна редакция на т. 2 от същото оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ. Т.е при възможност за развитие на вече започнало административното производство

или възможност за започване на административно производство за реституция на земеделската земя по реда на ЗСПЗЗ. За настоящия казус тези предпоставки не са налице.В случая както бе посочено по-горе по реда и в законоустановените срокове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е било образувано исково производство и с влязло в сила решение е уважен предявения иск на посоченото правно основание. След това въз основа на горепосоченото решение е инициирано и административно производство с искане за реституиране и на процесната земеделска земя.Това искане е разгледано и постановено решение, с което е отказано възстановяване правото на собственост върху този имот. Няма спор, че решението не е обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и е влязло в сила. При тези данни категорично се налага извод за наличие на окончателно приключило реституционно производство завършило с влазъл в сила стабилен административен акт какъвто е решението на ПК, сега ОСЗГ, съдържащ отказ. В случая висящност на административното производство не е налице и същата не може да бъде възстановена с отмяна на вече постановеното решение по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, доколкото както бе посочено се касае до отказ, с което е отречено правото на възстановяване правото на собственост върху земеделската земя. Възможност за отмяна на решението по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ касае позитивни решения, когато по исков ред с влязло в сила решение се установи принадлежността на правото на собственост на друг собственик. Ищецът не е упражнили правото си на жалба по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, макар че безусловно в установените в ЗСПЗЗ срокове е имал такова възможност. От неговата воля е зависело упражняването му, без значение са мотивите за отказа. Последният обаче не е бил обжалван. Правото на обжалване е погасено. С бездействието си ищецът е осуетил възможността за продължаване на административното производство. Съществуващият гражданскоправен спор за правото на собственост се разрешава чрез иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с който административното производство е необходимо да се съобрази, поради което съществува възможност при образувано такова то да се спре до приключване на исковото производство. Невъзможно е повторно образуване на административно производство, т.е бъдещо такова е недопустимо.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява недопустим, като за ищците липсва правен интерес от предявяването му. Липсата на посочената процесуална предпоставка обуславя недопустимост на иска и недопустимост на исковото производство. Като се е произнесъл по недопустим иск първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 209, ал. 1 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. За допустимостта на съдебните решения въззивната инстанция следи служебно.

На въззивницата предвид основателността на въззивната жалба и недопустимостта на иска се дължат разноски по водене на делото в първоинстанциоввоно производство на основание чл.64, ал. 3 от ГПК в размер на 86 лева, от които 50 лева адвокатско възнаграждение и 36 лева за заключения на в.л. Във въззивното производство не са сторени разноски и такива не се дължат. На въззиваемия не се дължат разноски.

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 24 / 09.01.2007 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 115 / 2006 г. по описа на същия съд И ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения от П.Я.А. *** против Й.В.Д. *** иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСП33 да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че към момента на образуване на ТКЗС 1956 г. наследодателят на ищеца Янко А. ***, починал на 02.03.1970 г. е бил собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: овощна градина с площ от 0, 440 дка, находяща се в м. “Камилата”, землището на с. Блатино, Община Дупница, при граници: улица “Богдай дере”, имоти на Г.Р. от две страни и имот на Иван Костадинов.

ОСЪЖДА П.Я.А. да заплати на Й.В.Д. разноски по водене на делото в първоинстанционното производство в размер на 86 лева Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :