Р Е Ш Е Н И Е

Кюстендил, 07.05.2007 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и четвръти април през две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ: С.К.

Ю.М.

при участието на секретаря Р.Т., разгледа докладваното от С.К. ***/2007 г. И за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н.С.Д. против решение на ДРС от 26.07.2006г. по гр. дело № 270/2006г.в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД. Правят се оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно, сочи се, че съдът неправилно е приел, че погасителната давност не е изтекла и е осъдил жалбоподателката за заплати исковата сума. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД да се отхвърли.

Ответникът по жалбата Г. чрез адв. Л оспорва същата и моли за оставяне в сила на решението.

Въззивният съд прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, провери допустимостта и действителността на атакуваното решение и при условията на чл. 208 и чл. 209 ГПК намери следното:

Жалбоподателката е ответник по цитираното дело, образувано по предявени от Р.Г. обективно съеднинени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗД и чл. 92 ЗЗД против Н.С.Д. за сумата от 9000 лв, представляваща невърнат заем и сумата 500 лв. – неустойка. Не се спори между страните, че на 14.11.2000г. е сключен договор за безлихвен заем между Р.Г. от една страна и Надежда С. и Л К от друга, като утоворката е била сумата от 18 000 лв. да бъде върната на 31.01.2001г. При неизпълнеие е уговорена законноустановената за страната лихва и неустойка в размер на 500 лв. На 27.07.2001 г. е образувано изп. дело № ІІ-362/01 г. по приожен изп. лист, издаден на основание чл. 237 ГПК от ДРС по гр. дело № 710/01г. Изпълнението по делото е спряно с определеление на ДРС, оставено в сила от КОС с определение от 16.11.2001г., постановено по гр. дело № 831/2001г. С решение на ДРС постановено на 19.11.2003г. по гр. дело № 131/02г. Н.С. е осъдена да заплати на Р.Г. сумата 5000 лв /частичен иск/, представляваща част от заема в размер на 18 000 лв. Останалата част от заема в размер на 9000 лв. представлява предмет на делото, чието решение се атакува.

За да постанови осъдителното си решение районният съд е обсъдил всички събрани доказателства и най- вече основният въпрос- налице ли е изтекла 5-годишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД. Според ответницата С. давността е изтекла на 31.01.2006г, а искът е предявен на 20.02.2006г., т.е. след изтичането на давността. Същата претендира, че няма прекъсване на давността по чл. 116 ЗЗД. Ищецът от своя страна претендира, че давността се прекъсва чрез предприетите действия на принудително изпълнение- чл.116, б. “в” ЗЗД. Такива действия са предприети на 27.07.2001г, когато е бил предявен изп. лист и взискателят е посочил способ на изпълнение.

За да постанови решението си, районният сд е приел, че давността е прекъсната на 27.07.2001г, когато е започнало принудителното изпълнение и към момента на прдеявяването на иска – 20.02.2006г. не е била изтекла. Съдът е приел, че независимо, че изп. лист е бил обезсилен поради това, че след спирането на изпълнението кредиторът не е предявил в 1 мес. срок иск по чл. 252 ГПК, то този факт не заличава предприетите действия по прекъсването на давността. Ответницата не е представила доказателства, че е върнала исканата сума, поради което съдът е приел, че искът е доказан за предявения размер – 9000 лв. и го е уважил.

Жалбата на С. е неоснователна. Решението, което се атакува е постановено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства. Окръжният съд счита, че решаващия съд правилно и в съотвествие с разпоредбите на ЗЗД е приел, че 5- годишната погасителна даност не е изтекла, поради което искът е процесуално допустим и основателен.

Правилно съдът е приел, че течението на давността е било прекъснато, като кредиторът, в случая Г. се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано приложеното изпълнително дело № ІІ362/01 г. на ДСИ при ДРС и са предприети изпълнителни действия, като призовката за доброволно изпълнение е била връчена на 02.08.2001г. От обстоятелствата, че вземането по изпълнителния лист е било оспорено по реда на чл. 250 и сл. ГПК и че изпълнителният лист е бил обезсилен поради това, че кредиторът не е предявил иска по чл. 252 ГПК, не следва, че е заличено прекъсващото давността действие на принудителното изпълнение. По силата на чл. 116, б. "в" ГПК давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. В този случай е неприложима разпоредбата на изр. второ от б. "б" на чл. 116 ЗЗД, според която при предявяване на иск или възражение давността не се смята прекъсната, ако искът или възражението не бъде уважено. Тази разпоредба се отнася само до случаите на прекъсване на давността в условията на б. "б" на чл. 116 ЗЗД и тя не може да бъде пренасяна по аналогия към случаите по б. "в" на същия текст, т.е. при прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение.

Окръжният съд намира доводите на жалбоподателката, че молбата за издаване на изпълнителния лист не прекъсва давността за неоснователни.Съдебната практика е безпритиворечива, че със започването на принудителни действия по събирането на сумите се прекъсва давността. В конкретния случай това е сторено на 27.07.2001г., когато е образувано изп. дело. От този момент започва да тече нова давност, която към датата на подаване на исковата молба- 20.02.2006г. не е била изтекла, т.е. искът е допустим и основателен.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се оставил в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решението от 26.07.2006г на ДРС по гр. дело № 270/2006г, в частта, в която е осъдена Н.С. да заплати на Р.Г. сумата 9000 лв. ведно със законната лихва от 20.02.2006г. до окончателното изплащане.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.