Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 04.12.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на четвърти ноември

през двехиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.М.

ЧЛЕНОВЕ : В.Б.

Е.С.

при секретаря Ф.Ч.

като разгледа докладваното от съдия В.Б. ***

по описа за 2007 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

Адвокат А. К., АК гр. Кюстендил, в качеството си на процесуален представител по пълномощие на Р. Т.З. *** е обжалвал с въззивна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 19.12.2006 г., постановено по гр. д. № 926 / 2006 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от въззивницата против Община К. , гр. К. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 948, 72 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за времето от 22.07.2004 г. до 22.09.2004 г., в резултат на незаконно уволнение извършено със заповед № 14 / 22.03.2004 г. на Кмета на Община К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Изложени са съображения за незаконосъобразност, иска се отмяна и уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски по водене на делото.

Въззиваемата Община К., гр. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в сила.

КОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК / отм./ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за неправилно, поради което го отменя и уважава иска. Съображенията за това са следните:

Страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата заемала длъжност началник отдел “Обща администрация” в ответната община - нейн работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

Със заповед № 14 / 22.03.2004 г. на Кмета на Община К. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Относно същото е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, както и кумулативно съединени със същия искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 344, ал.1, т.3 във врс чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 3 000 лева обезщетение за оставането й без работа за времето от 22.03.2004 г. до 22.07.2004 г., като е било образувано гр. д. № 926 / 2006 г. на КРС. По това дело е било постановено решение на КРС от 10.01.2005 г., с което исковете са уважени и уволнението е признато за незаконно, а заповедта с която е извършено е отменена, ищцата е възстановена за заеманата от нея преди уволнението длъжност и ответната страна е осъдена да заплати на Р.З. на основание чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 1 897, 44 лева обезщетение за времето от 22.03.2004 г. до 22.07.2004 г., през което е останала без работа, като за разликата над уважения размер до предявения размер от 3 000 лева искът е отхвърлен. Решението е обжалвано от ответната община в частта, в която исковете са уважени. С решение от 23.06.2005 г., постановено по гр. д. № 279 / 2005 г. на КОС решението на КРС е оставено в сила в тази част. С решение № 735 / 20.08.2008 г., постановено по гр. д. № 2055 / 2005 г. на ВКС решението на КОС е оставено в сила. Предвид това налице е влязло в сила на 20.08.2008 г. решение, с което исковете са уважени.

Между страните няма спор, че размерът на БТВ получено от ищцата за пълен отработен от нея м. 01, 2004 г. преди уволнението й е 474, 36 лева.

От приетия препис от трудова книжка и регистрационна карта от 15.04.2004 г. е видно, че ищцата не е работила по трудово правоотношение през процесния период.

С обжалваното решение КРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен, доколкото в първоинстанционното производство от страна на ищцата, за която е била доказателствената тежест не са представени доказателства установяващи оставането й без работа за процесния период. Решението е обжалвано от ищцата.

Производството е по реда на отменения ГПК, предвид §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК / отм./, а разгледана по същество се явява основателна.

Предвид установената от настоящата инстанция фактическа обстановка следва да се пиреме, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1,т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

Основателността на този иск е обусловена от уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Визираните в чл. 225, ал. 1 от КТ предпоставки за уважаването на иска са наличие на незаконно уволнение, оставане без работа в законоустановения 6 месечен срок след уволнението, причинна връзка между уволнението и оставането без работа, както и претърпяване на вреди в резултат на това. В настоящия казус тези предпоставки са налице. Безспорно установено е, че в резултат на незаконно уволнение ищцата е останала без работа в законоустановения 6 месечен срок, включващ и исковия период. Поради това е била лишена от възможността да получава трудово възнаграждение и е претърпяла имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. При това положение за работадателя възниква задължение за заплащане на обещетение за срок от два месеца определено по размер съобразно разпоредбата на чл. 228 от КТ. По горепосоченото дело не е претендирано, съответно не е присъждано обезщетение за периода от 22.07.2004 г. до 22.09.2004 г. С оглед на това работодателят дължи обезщетение в размер на 948, 72 лева за посочения период.

Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 948, 72 лева. Предвид основателността на иска за главницата, основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. Ответната страна е в забава от момента на предявяване на и.м. в съда и на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 22.05.2006 г. до окончателното заплащане на сумата.

Решението на КРС, с което искът и претенцията за законна лихва са отхвърлени е неправилно и следва да бъде отменено, а същите уважени с настоящето решение.

На въззивницата се дължат разноски по водене на делото в първоинстанционното производство в размер на 20 лева адвокатско възнаграждение. Във въззивното производство разноски не са правени и не се дължат.

Водим от горното, КОС

Р Е Ш И :

- 2 -

ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския районен съд от 19.12.2006 г., постановено по гр. д. № 926 / 2006 г. по описа на същия съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община К. , гр. К.да заплати на Р. Т.З. *** на основание с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 948, 72 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за времето от 22.07.2004 г. до 22.09.2004 г., в резултат на незаконно уволнение извършено със заповед № 14 / 22.03.2004 г. на Кмета на Община К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2006 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 20 лева разноски по водене на делото в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: