Р Е Ш Е Н ***, 18.06.2007г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, ГК, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и седма година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ: С.К.

Ю.М.

при секретаря: В.Б.

и прокурора:

като разгледа докладваното от съдия М. ***/2006г. по описа на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК.

Предмет на настоящото производство е подадената от М.К.К., ЕГН **********, Д.В.Д., ЕГН **********,***, и К. В. Д., ЕГН ********** ***, въззивна жалба против решение № 605/03.07.2006г. по гр.д.№ 1015/2003г. на ДРС, с което е уважен предявеният срещу починалия в хода на производството на 27.01.2006г. техен наследодател В. Д. К., ЕГН **********,***, от Г.К.К., ЕГН ********** и Н.Д.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и е признато за установено по отношение на ответника, че по силата на наследяване по закон на Д. М. К., починал на 13.01.1978г., ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ парцел Х-364 в кв.82 по регулационния план на гр.Сапарева баня от 1982г., целият с площ от 565 кв.м., като първата от тях притежава ½ ид.ч., а втората – ¼ ид.ч. от построената в имота масивна жилищна сграда, и на основание чл.431, ал.2 от ГПК съответно е отменен нот.акт № 25, т.VІІІ, н.д.№ 2021/1998г. на ДРС.

Навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на ДРС, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по жалбата изразяват становище за неоснователност на същата.

КОС, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срок и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

По делото от фактическа страна се установява следното:

Ответниците по въззивната жалба и първоначалния ответник по иска са наследниците по закон на Д. *** баня, починал на 13.01.1978г. Г.К. е преживялата го съпруга, а Н.Т. и В. К. са техни деца. Процесната сграда е изградена по време на брака между Д. и Г. К., сключен на 07.09.1945г. Тя е построена през 1962г., след като съпругът е придобил по силата на наследство собствеността на парцела. В резултат на това върху имота е възникнала съсобственост, при която от сградата преживялата съпруга е притежател на ½ ид.ч., а на децата - по ¼ ид.ч, като всеки е титуляр на по 1/3 ид.ч. от терена на парцела.

С констативен нот.акт № 25, т.VІІІ, н.д.№ 2021/1998г. на ДРС, съставен по реда на чл.483 от ГПК, наследодателят на въззивниците В. К. е признат за собственик по наследство и давност на ½ ич. от процесния парцел. С договор за продажба, изповядан с нот.акт № 178, т.ІІ, рег.№ 3588, д.№ 350/2003г. на нотариус с рег.№ 431 на НК на РБ и район на действие ДРС, В. и М. К. са продали на сина им К.Д. целия спорен имот.

Дадените от ищците обяснения по реда на чл.114 от ГПК и показанията на разпитаните по делото свидетели, установяват, че след смъртта на наследодателя Д. К. през 1978г. в процесния имот са продължили да живеят В. и Г. К.. От 1970г. дъщерята Н.Т. ***, където е омъжена. Майката Г.К. обитавала една стая, а В. и семейството му останалите две стаи. Когато Н. *** баня, ползвала стаята на майка си. След 1992г. Г. прекарвала зимите при дъщеря си в гр.Пловдив, като през останалите сезони се завръщала в гр.Сапарева баня.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск за собственост е доказан и следва да бъде уважен, тъй като ищците се легитимират като титуляр на правото на собственост върху заявените идеални части от процесния имот по силата на наследяване по закон на Д. М. К., починал на 13.01.1978г.

Доказателствата по делото сочат, че ищците са наследили по 1/3 ид.ч. от терена на парцела и съответно по ½ ид.ч. и ¼ ид.ч. от построената в него сграда, като тези техни права не са придобити по давност от ответниците по иска. Това следва от обстоятелството, че Г.К. е владяла имота за себе си и за дъщеря си Н.Т.. От друга страна, липсват достатъчно данни за промяната във волята и действията на първоначалния ответник в смисъл отричане съсобствените права на ищците след смъртта на общия наследодател през 1978г. При това положение не може да се приеме, че наследствените идеални части на ищците от собствеността на процесния имот са придобити от В. К. на основание 10-годишно давностно владение.

По тези съображения КОС счита, че решението на ДРС следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Водим от гореизложеното КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 605/03.07.2006г., постановено по гр.д.№ 1015/2003г. по описа на ДРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.