РЕШЕНИЕ

гр. Кюстендил, 09.02.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и ,-седма година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ:С. К.

Ю.М.

при секретаря Л.Н., разгледа докладваното от съдия К. *** по описа за 2006 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Д.Д.П. ***, ж. к. "Христо Смирненски" бл.5, вх. Г, ап.97 обжалва решение на Кюстендилския районен съд по гражданско дело № 1335/2005г. Счита, че решението е неправилно, желае отмяната му и постановяване на решение, с което иска на А.К. с правно основание чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен.

Ответницата по жалбата А.К. чрез адв. М. оспорва жалбата и желае решението да се остави в сила.

КОС, извършвайки самостоятелна преценка на събрания от районния съд фактически и доказателствен материал, приема следното:

Жалбоподателят е ответник по цитираното гр. дело, което е образувано по искова молба на А.К. с правно основание чл. 108 ЗС. Ищцата е наследник на В. п., починала на 21.08.1995г., която от своя страна по силата на земеделска реституция с Решение № 47-Р/15.10.2004Г. и скица № 0393066/16.10.2004г. е била собственик на нива от 3.625 дка в м. "Богданов дол" на собственик, доколкото заедно с брат му са съсобственици при равни права на 1200 кв.м. дворно място, за което е представен нот. акт за дарение. Твърди се в жалбата, че не са били събирани доказателства от районния съд за правото на собственост на наследодателката на ищцата към момента на образуване на ТКЗС. Пред настоящия съд са разпитани свидетели, с чиито показания е установено, че на жалбоподателя е учредено право на ползване върху земеделска земя, собственост на В. П., както и че върху тази земя са засаждани от жалбоподателя овощни дървета, чиито брой не е уточнен, а варира от 10-17 броя. Св.Петрова, съпруга на жалбоподателя знае, че имота, преди образуването на ТКЗС е бил собственост на майката на ищцата.

Окръжният съд намира възраженията във въззивната жалба за неоснователни. Иск с правно основание чл.108 З С може да бъде предявен само от един от съсобствениците и това не може да е пречка за образуване на съдебно производство. Районният съд не е изследвал въпроса чия собственост е бил процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, доколкото предявеният иск не е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при което производство това е главния въпрос, който следва да се реши от съда. Представени са пред настоящата инстанция нови доказателства- удостоверение от Община Кюстендил № 104/19.05.200бг., от което се установява, че съгласно Териториално- устройствен план на отдиха, одобрен със заповед № 934827.04.1989г. в м. "Богданов дол" на с. Полска скакавица са картотекирани 8 дка земеделска земя по ПМС № 11, служебна бележка от кметството на с. Полска Скакавица от 29.05.200бг., от която се установява, че по книгите на кметството на Д.П. се "води земя по ПМС 11 от 707 кв.м." със засадени овощни дървета, както и резолюция за прекратяване на административно- наказателна преписка от 20.05.2005г. на областния управител на Кюстендилска област. Съдът счита, че те не променят фактическата обстановка по делото, доколкото Териториално-устройствения план на отдиха, одобрен със заповед № 934/27.04.1989г. се отнася за по-късен момент, процесното място жалбоподателя е получил през 1978г. От служебната бележка от кметството на селото не става ясно по кои книги се води тази земя, кметът на населеното място няма компетентност да води имотен регистър. От резолюцията на областния управител се установява, че преписката е прекратена на процесуалнооснование и няма произнасяне по правото на собственост. С други думи представените доказателства са неотносими към основния въпрос, който стои пред съда- чие е правото на собственост. Неоснователно е и възражението в писмената защита на жалбоподателя, че щом като в Решението на ОСЗГ, с което се легитимира ищцата като собственик е записано като съсед - земя по параграф 4, то това значи, че самата служба признава, че съществуват такива земи. Ако това е така би следвало същата тази служба да откаже да възстанови правото на собственост именно поради тази причина.

Правилно и законосъобразно районният съд е уважил иска по чл. 108 ЗС, като е приел, че ответникът, в настоящето производство жалбоподател не притежава право на собственост върху процесното място. Учреденото му право на ползване не е трансформирано в право на собственост по причини, които решаващият съд е изложил и настоящият не намира за нужно да преповтаря. По изложените съображения съдът ще остави решението, което се атакува в сила.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕТО на К Р С по гр. депо № 1335/2005 г. от 20.04.2006 г.

Решението подлежи на касационно ; обжалване в 30 дневен срок от получаване на съобщението, че изготвено пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: