Р Е Ш Е Н ***, 14.06.2007г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, ГК, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седма година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ: С.К.

Ю.М.

при секретаря: Ф.Ч.

и прокурора:

като разгледа докладваното от съдия М. ***/2006г. по описа на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК.

С.Д.М., ЕГН ********** ***, обжалва решение от 08.08.2006г. по гр.д.№ 1780/2005г. на КРС, с което е уважен предявеният срещу него от Е.Б.П., ЕГН ********** и Х.П.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ответниците по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт№ 135, т.І, д.№ 279/1993г. на КРС, са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ І-24 в кв.5 по плана на с.раненци, общ.Кюстендил, с площ 940 кв. празно и застроено място, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, при съседи: от две страни улици, В. С. п. и УПИ ІІ-24, и го е осъдил да предаде владението.

Навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на КРС, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответниците по жалбата изразяват становище за неоснователност на същата.

КОС, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срок и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

По делото от фактическа страна се установява следното:

На 05.03.1993г. между бащата на жалбоподателя Д. А. М. и ответницата Е.П. е сключен договор за покупко- продажба, изповядан с нот. акт№ 135, т.І, д.№ 279/1993г. на КРС, с който последната е закупила процесния имот. Към този момент приобретателката и дтория ответник са имали сключен граждански брак, като от съдържанието на нотариалния акт е видно, че продавачът е бил с адресна регистрация в техния дом, намиращ се в гр.Кюстендил на ул.”Софроний” № 16. След сделката имотът е деклариран от П. като собствен в ТДД гр.Кюстендил, ДП с.Гърляно.

На 18.04.1994г. продавачът е настанен в старчески дом – ДВФУ „Ильо войвода” гр.Кюстендил. През м.12.2003г. се завърнал да живее в спорния имот и е останал там до смъртта си на 13.04.2005г.. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателя научил за продажбата едва след смъртта на баща си, като на два пъти заменял поставените от купувачите катинари в имота със свои.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответниците по жалбата са посещавали и осъществявали владение върху закупения от бащата на жалбоподателя през времето до настаняването му в старчески дом, след който момент ползването и фактическата власт са осъществявани от сина му С.М. и неговото семейство, при което последните са обработвали и са извършвали необходимите ремонтни работи.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният ревандкационен иск за собственост е доказан и следва да бъде уважен. Ищците се легитимират като титуляри на правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт№ 135, т.І, д.№ 279/1993г. на КРС. Имотът се владее от ответника без основание, тъй като направеното от него възражение за придобивна давност чрез недобросъвестно владение в продължение 10 години през времето от 18.04.1994г. до предявяването на иска е неоснователно. Данните по делото сочат, че при така упражняваната фактическа власт жалбоподателят не е изразил по какъвто и да е начин промяната във волята и действията си в смисъл отричане собственическите права на баща му. Едва след като е разбрал за извършеното разпореждане с имота, той е заявил спрямо приобретателите намерението, че държи имота като свой, отказвайки им достъп до него.

По тези съображения КОС счита, че решението на КРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното КОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.08.2006г., постановено по гр.д.№ 1780/2005г. по описа на КРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.