Р Е Ш Е Н ***, 08.06.2007г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, ГК, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.М.

ЧЛЕНОВЕ: С.К.

Ю.М.

при секретаря: Ф.Ч.

и прокурора:

като разгледа докладваното от съдия М. ***/2006г. по описа на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и следващите от ГПК.

Образувано е след като с решение № 706/02.08.2006г. по гр.д.№ 620/2005г. по описа на ВКС, ІV-Б г.о., е отменено решението от 11.06.2004г. по гр.д.№ 5/2004г. по описа на КОС и делото е върнато за произнасяне от друг състав със задължителни указания по прилагането на закона.

Предмет на настоящото производство е подадената от Б.А.Л., ЕГН ********** ***, въззивна жалба против решение № 806/15.06.2003г. по гр.д.№ 1112/2001г. на ДРС в частта, с която е уважен предявеният срещу него и баща му А.Б.Л., ЕГН ********** *** 12, от И.Б.Л., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и е признато за установено по отношение на ответниците, че по силата на наследяване по закон на Б.А.Л., починал на 10.05.1977г., ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-974 в кв.44б по регулационния план на гр.Дупница, одобрен със заповед № 345/1991г., с урегулирано пространство от 344 кв.м., с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка, като на основание чл.431, ал.2 от ГПК съответно са отменени нот.акт № 5, т.VІ, д.№ 1918/1992г. и нот.акт № 77, т.ІІ, д.№1338/1998г., двата на ДРС.

Навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението на ДРС, като се иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Ответниците по жалбата изразяват становище за неоснователност на същата.

КОС, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срок и е допустима, а разгледана по същество – основателна.

По делото от фактическа страна се установява следното:

Ответниците по въззивната жалба са синове на починалия на 10.05.1977г. Б.А.Л.,***, който освен тях е наследен и от преживялата го съпруга – Д. И. Л., починала на 14.02.1994г. От представените нот.актове №№ 26, т.ІІІ, д.№ 662/1957г. и 115, т.ІІ, д.№ 669/1970г. на СтДРС се установява, че процесния имот е имуществена общност на Д. и Б. Л., при наследяването на която след смъртта на съпруга е приложима разпоредбата на чл.14, ал.7 от СК от 1968г., отменен със сега действащия от 1985г. В резултат на това върху имота е възникнала съсобственост, при която прежувялата съпруга е притежател на ½ ид.ч., а на синовете - по ¼ ид.ч. Прекратяването на така възникналата съсобственост е била предмет на гр.д.№ 499/1979г. по описа на СтДРС. Делбата е приключила със съдебна спогодба от 03.05.1979г., по силата на която имота е поставен в общ дял на Д. Л. и А.Л., а И.Л. е следвало да получи за уравнение на дела си сумата 2 821 лева. Поради неплащането на паричното уравнение възлагането е обезсилено на 08.10.1981г. и е постигнато споразумение имотът да остане неподелен, като се ползва общо от съсобствениците. На датата, на която е поискал обезсилване на възлагането -08.10.1981г. И.Л. е изготвил и молба за отказ от наследството, оставено от баща му Б.Л., а самият отказ е вписан в съда на 28.01.1986г..

С договор, оформен с нот.акт № 5, т.VІ, д.№ 1918/1992г., Д. Л. е прехвърлила срещу гледане и издръжка на внука си – жалбоподателят Б.Л., син на А.Л., ¾ ид.ч от процесния УПИ и ½ ид.ч. от постройките в него, като прехвърлителката е запазила правото си да обитава имота до края на живота си.

С договор за продажба, изповядан с нот.акт № 77, т.ІІ, д.№1338/1998г., А.Л. е продал на сина си Б.Л. ½ ид.ч. от партерния етаж и двете източни зимнични помещения на спорната МЖС. За така прехвърлените му ид.части от процесния имот, както и за ¼ ид.ч. от дворното място, въззивникът Б.Л. се е снабдил с констативен нот.акт № 10, т.ІV, нот.д.№759/1998г.

Разпитаните по делото свидетели В.Л., Е.Р., С.Л. и Н.П., установяват по един категоричен начин, че процесния имот е владян изцяло от А.Л., като до смъртта си през 1994г. там е живяла и майката Д. Л.. Показанията на посочените свидетели не са оборени от тези на Т.А. и К.Г., които разказват за отделни гостувания на И.Л. през времето 1984г-1988г., при които е имал достъп до една стая в таванския етаж, където е нощувал.

По делото е представено копие от искова молба, подадена от въззиваемия И.Л. в ДРС на 05.05.1998г., в която сочи изгонването му от имота на 25.04.1994г. от роднините на въззивника Б.Л., признавайки че неговия брат А.Л. е преразпределил имота и го ползва целия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск за собственост е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не се легитимира като титуляр на правото на собственост върху заявената идеална част от процесния имот по силата на наследяване по закон на баща си Б.А.Л., починал на 10.05.1977г.

Действително доказателствата по делото сочат, че ищеца е наследил ¼ ид.ч. от имота, но неговите права са придобити от ответниците по иска А. и Б. Л. по давност. Това следва от обстоятелството, че след споразумението за общо ползване от 08.10.1981г. между съсобствениците по делбеното дело № 499/1979г. на СтДРС имотът е владян изцяло от А.Л., като там е живяла и майката Д. Л. до смъртта й през 1994г. И.Л. е посещавал епизодично имота и при тези гостувания е имал достъп до една стая в таванския етаж. Промяната във волята и действията на страните в смисъл отричане съсобствените права на ищеца от брат му след това споразумение е изразена недвусмислено чрез преразпределянето и използването на целия имот от А.Л., при което И.Л. е допускан като близък роднина само до определено помещение от сградата. Ищецът е бил наясно с тези взаимоотношения между съсобствениците. Това следва от факта, че в един и същи ден е направил двете си противоречиви изявления – отказ от наследство и участие в съсобственост по наследство, а впоследствие на 28.01.1986г. е извършил и вписването на отказа в съда. При това положение се оказва, че прехвърлените с нот.акт № 77, т.ІІ, д.№1338/1998г. на ДРС на въззивника от баща му А.Л. ½ ид.ч. от партерния етаж и двете източни зимнични помещения на спорната МЖС, които надхвърлят наследствените му 1/4 ид.ч. и представляват дела на брат му И., са придобити от продавача на основание 10-годишно давностно владение през времето 1986г.-1996г. и продажбата не е извършена от несобственик. Частта от имота, притежавана от Д. Л. е валидно прехвърлена на въззивника с алеаторния договор за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № 5, т.VІ, д.№ 1918/1992г. на ДРС. По отношение на извършеното със същия договор разпореждане над обема на притежаваните от прехвърлителката права, бе доказано, че приобретателя е станал собственик по силата на добросъвестно владение в продължение на 5 години. Б.Л. е упражнявал фактическата власт върху имота лично и чрез други лица, на които я е предоставил, считайки го свой и без да знае, че праводателката му не е собственик. Намерението, че държи имота като свой е било ясно изразено спрямо ищеца, който сам признава това в подадената на 05.05.1998г. искова молба до ДРС, сочейки че на 25.04.1994г. е бил изгонен от роднините на Б.Л..

По тези съображения КОС счита, че решението на ДРС следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, отхвърлящо претенцията.

Водим от гореизложеното КОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 806/15.06.2003г. по гр.д.№ 1112/2001г. на ДРС В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от И.Б.Л., срещу Б.А.Л., ЕГН ********** ***, и А.Б.Л., ЕГН ********** *** 12, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК и е признато за установено по отношение на ответниците, че по силата на наследяване по закон на Б.А.Л.,***, починал на 10.05.1977г., ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-974 в кв.44б по регулационния план на гр.Дупница, одобрен със заповед № 345/1991г., с урегулирано пространство от 344 кв.м., с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка, като на основание чл.431, ал.2 от ГПК съответно са отменени нот.акт № 5, т.VІ, д.№ 1918/1992г. и нот.акт № 77, т.ІІ, д.№1338/1998г., двата на ДРС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният от И.Б.Л., срещу Б.А.Л., ЕГН ********** ***, и А.Б.Л., ЕГН ********** *** 12, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че по силата на наследяване по закон на Б.А.Л.,***, починал на 10.05.1977г., ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-974 в кв.44б по регулационния план на гр.Дупница, одобрен със заповед № 345/1991г., с урегулирано пространство от 344 кв.м., с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка, както и исканията по чл.431, ал.2 от ГПК да бъдат отменени съответно до размера на ¼ ид.ч. от описания имот правото нот.акт № 5, т.VІ, д.№ 1918/1992г. и нот.акт № 77, т.ІІ, д.№1338/1998г., двата на ДРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.