Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кюстендил,30.03.2007 год.

Кюстендилският окръжен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седма година в състав:

Председател : Г.М.

Членове: В.Б.

Е.С.

при участието на секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдия Ев.С. *** по описа за 2006 г.на КОС,за да се произнесе,взе предвид:

В.Й.Ш.,ЕГН ********** *** обжалва постановеното на 02.06.2006г. по гр.дело №435/2001г. решение на Дупнишкия районен съд по извършване делбата на сънаследствения и с Б.Й.К., ЕГН ********** *** недвижими имот: втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда находяща се в гр.Дупница, на ул.***, ведно с избеното помещение откъм ул.”***” и ¼ ид.ч. от дворното място за което е отреден упи ХХІ-5962 в кв.62 по плана на гр.Дупница, целия с площ от 172 кв.м. при съседи:улица- от две страни, ТБ”Експресбанк”,З. П., А. К., И. С. и П. А., като същия е възложен на Б.Й.К. при условията на чл.288, ал.3 ГПК и последната е осъдена да заплати на жалбоподателката сума в размер на 19 100 лева за уравнение на делът и. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт като се сочи, че Б.К. не отговаряла на изискванията на чл.288, ал.3 ГПК за възлагане на жилището доколкото притежавала друго жилище.Иска се отмяна на първоинстанционното решение с постановяване на ново по същество,с което делбенията имот да бъде изнесен на публична продан.Претендира разноски.

Въззиваемата страна-Б.Й.К., чрез пълномощникът си адв.И. изразява становище за неоснователност на жалбата.Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Окръжният съд,след преценка на събраните по делото доказателства,на доводите и възраженията на страните,счита въззивната жалба с която се иска постановяване на решение с което делбения имот да бъде изнесен на публична продан за основателна а решението на ДРС за незаконосъобразно.Съображения:

С влязло в сила решение на ДРС от 21.04.2003г. по гр.д.№435/2001г. съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между В.Й.Ш. и Б.Й.К. относно гореописания наследствен им от тяхната майка М. А. Л. недвижим имот, при права по ½ ид.ч. за всяка от тях. След влизане в сила на споменатото решение с разпореждане от 26.10.2004г. на съдията докладчик /сравн-л.77 от д/ делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 01.12.2004г.За посоченото съдебно заседание страните и вещото лице определено за изпълнение на назначената съдебно техническа експертиза са били редовно призовани видно от приложените на л.78,79 и л.80 отрязъци от призовки.От изготвения за посоченото съдебно заседание протокол/л.82 от д./ се установява, че страните са били представлявани в обявеното с.з. при разглеждане на делото от своите пълномощница, а в..л не се е явило.По искане на страните и неизготвяне на съдебнотехническата експертиза и неявяването на в.л. делото е било отложено за разглеждане в о.с.з. на 09.02.2005г.Други процесуални действия в с.з на 01.12.2004г. от страните не са били предприети.В с.з. проведено на 09.02.2005г. ход на делото отново не е даден поради нередовно призоваване на в.л., като в проведеното на 09.02.2005г. с.з. страните отново са били представлявани от пълномощниците си адв.Люнгов за В.Ш. и адв.И. за Б.К..Делото е било отложено за разглеждане на 15.04.2005г., като в проведеното на посочената дата съдебно заседание е прието заключението на в.л. С. К., според което пазарната стойност на делбения имот възлиза на сумата от 38 200 лева и той е неподеляем.Като не спорят по въпроса за поделяемостта на делбения жилищен етаж в проведеното на 15.04.2005г.заседание и двете съделителки са направили искане за възлагането на етажа при условията на чл.288,ал.3 ГПК.В тази връзка по делото е приета декларация за гражданство, семейно и имотно състояние от въззиваемата Б.К. според която същата освен наследствения си дял от процесното жилище притежава тавански етаж и гараж.Видно от представеното в хода на настоящото производство заключение с вх.№53/09.01.2007г. на в.л.арх.А. А. което страните не са оспорили а съдът приема като обективно изготвено е, че таванскията етаж който е декларирала Б.К. се намира в сградата в която е и делбеното жилище,както и че същия не отговаря на изискванията на чл.110,ал.1,чл.72,ал.3 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ за функционирането му като жилище и не представлява такова доколкото: към него няма складово помещение изискуемо за всяко жилище съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУТ и чл.110, ал.1 от цитираната наредба както и измерената на място светла височина на всички помещения на таванския етаж е под предвидената като изискване за височината на помещенията в жилищата.Във връзка с претенцията на Б.К. да и бъде възложено делбеното жилище при условията на чл.288, ал.3 ГПК в хода на първоинстанционното производство е изслушан свидетеля С. А. от показанията на който се установява, че до смъртта на общата наследодателка на страните- въззиваемата е живяла в процесното жилище а въззивницата Ш. е била извън страната.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че постановеното от КРС решение с което е разгледано по същество и уважено искането на въззиваемата Б.К. относно възлагането в нейна полза при условията на чл.288, ал.3 ГПК на делбеното жилище е незаконосъобразно –постановено в противоречие с разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК поради което подлежи на отмяна.Подадената срещу него жалба с искане за отмяната му и изнасяне имота на публична продан в тази връзка се явява основателна.

Съгласно предвидения в разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК способ за извършване на делба на сънаследствено жилище- ако то е неподеляемо, всеки от съделителите който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или пари.Когато няколко съделители отговарят на посочените условия и са предявили претенции са поставяне на имота в техния дял то предпочита се онзи който предложи по висока цена.Според ал.5 на цитирания законов текст приложима по аналогия и при искане по чл.288, ал.3 ГПК същото може да се направи най късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата.Срокът предвиден в разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК е от категорията процесуални преклузивни срокове, което означава, че ако бъде пропуснат, тези претенции не могат да се предявяват по-късно.Касае при това за срок за спазването на който съдът следи служебно.В този смисъл и доколкото от материалите по приложеното първоинстанционно дело се установява, че в първото съдебно заседание след допускане на делбата а именно с.з. на 01.12.2004г. за което страните са били редовно призовани и представлявани въззиваемата К. не е предявила претенция за поставяне в неин дял на процесното жилище а е сторила това няколко заседания по късно/ виж по горе/ то следва, че искането и като просрочено е преклудирано и в този смисъл не подлежи на обсъждане по същество.В посочения смисъл са задължителните с оглед разпоредбата на чл.86 ЗСВ указания дадени с тълкувателно решение №45/12.08.1987г. по гр.д.№18/87г. на ОСГК по прилагането на цитирания текст от процесуалния закон.Недопустимо е съдът по искане на страните или по свой почин да отсрочва първото редовно проведено съдебно заседание след влизането в сила на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК за друго съдебно заседание със значение на първо заседание по смисъла на чл. 286 и чл. 288, ал. 5 ГПК. След като са редовно призовани за първото заседание след допускане на делбата, съгласно разпоредбите на закона страните трябва най-късно в това заседание да предявят исканията си за сметки и възлагания на недвижими имоти.В този смисъл отлагането на делото поради непризоваването на вещо лице или неизготвянето на заключение от в.л. не определя следващото съдебно заседание като първо такова по смисъла на горецитираните законови текстове.При това положение решението на ДРС с което недопустимата претенция е разгледана по същество и уважена се явява незаконосъобразно –постановено в противоречие с разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК и следва да бъде отменено.

Въззивният съд в настоящия си съдебен състав решавайки спорът по същество, като взе предвид че предмет на делбата е жилище, за което между страните не се спори че е неподеляемо и предвид и на това, че в срока по чл.288, ал.5 ГПК не са заявени претенция по чл.288, ал.3 ГПК а сред съделителите липсва преживял съпруг и следователно не са налице условията на чл.288, ал.2 ГПК то същия следва да бъде изнесен на публична продан./ в този смисъл виж решение № 225 от 7.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 766/2002 г., I г. о., докладчик съдията Е. Б./.Както бе отбелязано страните не спорят за това, че жилището е неподеляемо поради което съдът не изследва този въпрос и не извършва преценка на годността на установяването на този факт с назначената съдебно техническа експертиза предвид действието на разпоредбите на ЗУТ предвиждащи предварително изготвяне на инвестиционен проект за поделяемостта на етажа и пр.

Действителната стойност на делбения имот,който се изнася на публичан продан съгласно заключението на в.л.С. К., което страните не са оспорили а съдът приема като обективно и компетентно изготвено е 38200 лева.

Доколкото претенция за присъждане на сторените от жалбоподателката по настоящото дело разноски както в жалбата така и до приключване на устните състезания не е заявена,съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

И при възприетия от настоящата инстанция способ за прекратяване на съсобствеността размерът на дължимите от съделителките държавни такси не се променя поради което в частта в която същото са осъдени да заплатят по сметка на ДРС държавни такси в размер на по 764 лева, решениехто следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Дупнишкия районен съд от 02.06.2006г. по гр.д.№435/2001г. в частта му в която се поставя в дял на Б.Й.К.,ЕГН ********** ***твения и с В.Й.Ш., ЕГН ********** *** недвижими имот: втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда находяща се в гр.Дупница, на ул***, ведно с избеното помещение откъм ул.”***” и ¼ ид.ч. от дворното място за което е отреден упи ХХІ-5962 в кв.62 по плана на гр.Дупница, целия с площ от 172 кв.м. при съседи:улица- от две страни, ТБ”Експресбанк”,З. П., А. К., И. С. и П. А.,при условията на чл.288, ал.3 ГПК и същата / Б.Й.К./ е осъдена да заплати на В.Й.Ш./ с посочени по горе данни/,чрез адв.В. Л. сума в размер на 19100 лева,за уравнение на делът и като вместо това

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН делбения имот а именно:втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда находяща се в гр.Дупница, на ул”**”№16, ведно с избеното помещение откъм ул.”***” и ¼ ид.ч. от дворното място за което е отреден упи ХХІ-5962 в кв.62 по плана на гр.Дупница, целия с площ от 172 кв.м. при съседи:улица- от две страни, ТБ”Експресбанк”,З. П., А. К., И. С. и П. А..Действителната стойност/ пазарна цена/ на описания имот по заключение с вх.№435/01/30.03.2005на в.л.С. С. К. възлиза на 38 200 лева/ тридест и осем хиляди и двеста лева/.

Делбата е допусната при права: ½ ид.ч. за В.Й. Ш. и ½ ид.ч. за Б.Й.К..

След извършване на проданта, сумата от нея да се разпредели между съделителките съобразно правата им т.е по ½ ид.ч. за В.Й.Ш. и ½ ид.ч. за Б.Й.К..

ОСТАВЯ в сила постановеното на 02.06.2006г. по гр.д.№435/2001г. решение на ДРС в останалата му част.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: